Синеморец – най-южната точка на нашето Черноморие, е избрал д-р Георги Гайдурков за свое място за релакс. И той като всички, посетили това райско кътче, събрало в едно море, река и планина, се влюбил в него от пръв поглед и оставил там сърцето си

Но истинската причина най-известният в момента наш диетолог да посвещава на странджанското село всяка пролука в натоварената си работна програма е да отгледа голямата си детска мечта – субтропична градина, каквато в България няма. Затова избрал мястото с най-мекия климат в страната ни.

Страстта към градинарството наследил от майка си. Към нея прибавил личната амбиция да покаже, че и у нас е възможно да виреят целогодишно на открито вечнозелени топлолюбиви растения. Купил място от 370 квадрата и построил къщичка на 36 от тях, за да има площ за градината. Започнал да я засажда през 2007 г.

Днес тя е пълна с киви, камфорово дърво, евкалипти, банани, кактуси, ягодово дърво и всякакви ярки цветове и ухания. Тук наистина нищо не се прибира през зимата. И тогава дворът е зелен, както сега.
Набавянето на растенията се оказало голямо предизвикателство. Докторът споделя, че проблемът не е толкова в цената, колкото в липсата на информация, която открива след дълго и търпеливо ровене в интернет.

Доста от експонатите доставя от чужбина, защото не се внасят у нас. И тъй като няма шофьорска книжка и автомобил, след като получи растението, внимателно го опакова и го пренася от София до Синеморец с автобус или с влак.

Обяснява, че всяко му е любимо, защото е мечтано. Затова за всяко разказва с гордост, както се говори за собствено дете.
Показва ни пет-шестгодишните евкалипти, родом от Южна Австралия, изтърпели без проблем на открито две много студени зими. И ягодовото дърво, което през ноември е обсипано хем с цвят, хем с плод от есенния цъфтеж на предходната година.

Сочи ни аралията, която само в неговата градина не зимува в саксия вкъщи. Спираме пред няколко растения с листа, ефектно нашарени в бледо и тъмнозелено – португалска череша, скимия японика и питоспорум тобира от Япония, какъвто у нас на друго място няма. Разглеждаме красива магнолия от Флорида и палма с родина Азия. Купил я петгодишна, сега е на десет.

Очите ни грабват различни олеандри, които стават големи като в Италия и в Гърция, агаве, мексиканска иглика, ниска палма от Мароко със синкави листа, защото живее в пустинята, но се чувства идеално и в Синеморец, жасмин, който обагря целия двор в ярко жълто през януари, юка, цъфтяща два пъти в годината. Маслиновото му дърво е младо, но въпреки това миналата година набрал от него шепа плод.

Затова пък редовно бере едри фурми от финикова палма и плод от фейхоа, родом от Южна Америка, който приличал на зелена круша, а вкусът му бил нещо средно между този на круша и ананас. През ноември очаква да цъфне японската мушмула, а през май догодина плодовете й да узреят. В края на ноември бере и киви. Двете растения – мъжко и женско – преплитат клони близо до къщичката.

Спираме пред бананите, вече извисили стебла над оградата. Не, не били дървета, а гигантска трева, растяща с часове, стига да я поливаш добре. До есента щели да станат по 3-4 метра. Близо до тях са мексиканският портокал и канарската палма с изключително ароматни цветове, „Испанката“ с дългото име цистус лаурифолиус, която цъфти в бяло, салвията и дърво с нежни листа и романтичното име Райска птица (цезалпиния) от Мексико.

Заглеждаме се в една рядко срещана юка от Мексико и в една юга ачилензис, най-голямата палма в света, достигаща до 25 м височина и до 2 м диаметър на стеблото. Докторът подчертава, че и тя само в неговата градина расте целогодишно навън.