„Здравейте, прекарваме една яхта от Лефкада до Халкидики. Имахме премеждия, които ни забавиха – това е нормално за моретата.“
Получавам този есемес, докато се опитвам да се свържа с Мария Александрова, за да си уговорим среща. После, вече на срещата, Мария ще ми разкаже, че премеждието се е явило под формата на вятър, който духал с над 60 възела – някъде около 100 км/ч. „Скрили“ яхтата зад един остров, но пък веригата им се оплела в скали. Гмуркали се, за да я оправят, не успели и наели водолаз с апаратура.
Мария е доказателство колко глупави предразсъдъци е отглеждало човечеството в главата си. Жена на борда носела злини и други подобни малоумия. Мария е на борда от 4-5-годишна, когато се качва на самоделната яхта на баща си Тодор Петров. На 19, заедно с книжката за кола, изкарва и капитанско свидетелство. Теорията кара в София – учи метеорология, навигация, правилника за движение по вода, практиката е на Панчарево.
Премиерата си като пълноправен капитан прави на известните през 90-те еко регати по Черноморието – начело е на дамски екипаж. В морето среща съпруга си Александър Александров, който също е потомствен яхтсмен. Двамата имат Ана, на 13, и Лили, на 3 и половина години, които – познахте – също отрастват на палубата. Че дори и отпреди раждането си са там. Докато е в 4-ия месец бременна с Лили, Мария участва в регата на яз. Искър и печели първото място.
В края на миналото лято тя отново застава начело на чисто женски екипаж. Осем жени наемат яхта от марина край Атина и круизват няколко гръцки острова (знам, че няма такава дума – круизват, но някак ми звучи добре) – Егина, Парос и още.
Ето как се случва всичко: Мария като капитан решава кого да покани за екипаж и събира Катрин, Албена, Весела, Златка, Елеонора, Невена и Евгения. Не всички дами се познават помежду си, някои имат опит с платната, други са направо девствени откъм мореходство. Има вероятност да не се сработят на борда. (Казват, че седмица или 10 дни на палубата било изпитание за кандидат-младоженци. Качват ги на яхта и тестват поносимостта им един към друг, защото сред вълните няма как да скриеш и солта, и пипера си.) Но вместо да се хванат за косите, както гласи друго предубеждение – за жените и способността им да работят в екип, осемте си пасват идеално.
Което означава много готвене и сладки приказки на борда, опъване на платна, четене на книжки, гримиране и обличане на рокли, когато се слиза на пристанищата, коктейли след 12 на обяд. „Някой път започваме по-рано с коктейлчетата. Куба либре, джин тоник, мохито, вино със сода и лед, узо“ – казва Мария. Прибавяме към картинката къпане в морето, хвърляне на котва край диви заливи.
Човек зад борда не съм имала – казва Мария и се надява никога да не й се случи. Яхтите са така направени, че не могат да потънат, но при силна буря те се накренят, т. е. накланят към водата и някой може да изпадне от палубата.
Подразбира се, че „Октопус“ поради изключително женския си екипаж бил най-очарователната част от флотилията. Мъж от друга яхта дори се хвърлил в морето край Парос, за да бъде прибран от октопуските. После в знак на благодарност измил лодката. Дамската яхта можела да бъде разпозната и по ароматната диря на нещо вкусно и току-що сготвено, която оставяла след себе си.
Мария има и по-екстремно занимание в морето. Двамата с Александър карат състезателен катамаран Nacra 17 – новия олимпийски клас за смесени екипажи от двама, което означава, че могат да го карат само мъж и жена – нещо революционно във ветроходството. Допреди това решение на Международната федерация по ветроходство мъжете и жените се състезават винаги отделно. Катамаранът развива страхотна скорост – по 30 възела, което е към 60 км/ч, а екипажът буквално виси над вълните, опъвайки въжетата.
Състезанията, в които участват, са нещо като Формула 1 в мореходството. През юли двамата ще участват в Европейското първенство, което се провежда край Франция, а през септември – на Световното край испанския град Сантандер, където ще бъдат определени първите 10 квоти в класа за Олимпиадата в Рио де Жанейро през 2016 г.
