Този филм може да ви даде чудесни идеи как да разнообразите градинските си партита – фойерверки, невинни игри под пръските на градинския маркуч и прочие. Какво друго може да ви даде? Не се сещаме. Проверете сами, ако не вярвате. От днес „Безумна любов“ е в кината.

Двама млади се обичат. Тя е богата, красива, умна, дългокрака и приета в престижен медицински колеж, а той е красив, умен и не толкова богат, работи като автомонтьор в сервиза на баща си. Нейният баща не я дава, защото потенциалният зет не му вдъхва доверие и защото вече е загубил едно дете (синът му е починал) и е изключително агресивно ревнив и чувствителен към съдбата на децата си. Романтична история с елементи на драма, обаче нито в романтиката е силен този филм, нито в драмата. Момичето – Габриела Уайлд – е наистина много красива и то по един малко тромав, тоест чисто тийнейджърски начин, и е най-хубавото нещо във филма, буквално го озарява. Иначе... пълна скука. През пет минути двамата с монтьора се целуват, прегръщат, гонят, гледат и така нататък, настървени да ни убедят, че са безумно влюбени. Накрая ти се иска да им извикаш от залата: „Добре де, разбрахме!“ И не защото си циничен, а защото такива влюбени си гледал, гледал, гледал и вече въобще не ти действат. А майката на момичето – блага, неуспяла писателка - непрекъснато разправя колко я вдъхновява тяхната любов. Истината е, че подобно мумифицирано от захарна глазура клише не може да е вдъхновяващо. Ами ние, хора, сме гледали няколко варианти на „Ромео и Жулиета“, гледали сме „Титаник“, гледали сме всякакви турски, американски и латиноамерикански сериали, изобилстващи с чисти, невинни и съвършени любови. Тотално сме се вроговили за клишетата и вече е много трудно да ни влезете под кожата с тях. Добре де, сигурно сме и цинични. Но все пак невинната вампирска любов от „Здрач“ ни грабна, а пък вие не успяхте. Няма как да стане с монашески чисти погледи и смъкване на презрамки в свръхедър план. Става само за 10-12 годишни пубери, расли в саксия. Поне да имаше една силна реплика, или един духовит диалог. Истински безумната любов никога не е клише и кой знае защо никога не разполага с такъв разкошен терен, за да се развихри – прекрасна вила на брега на езерото, страхотна майка, приятелски настроен брат на момичето. Само бащата й „куцаше“ на тази любов. Никога не е така „плакатно“. Дори когато си на 17. Знам го.