Имах колежка, която живееше сама със сина си. Когато момчето стана на около 12 години, веднъж тя дойде потресена на работа. Решила да му обясни какво е това мастурбация. И след като вече смятала, че всичко е точно, синът й я погледнал с големите си невинни очи и казал: "Мамо, разбрах. Ти само ми започни, аз ще продължа." Дълго това беше вицът на редакцията. За случката ме подсети писмото на нашата редовна читателка Владина. Владина е разведена и сама отглежда сина си. Тя смята, че това са особен вид взаимоотношения, за които си струва да напишем. Подбра и участничките: тя, приятелката й Руми и Маргото от Биг Брадър. Всяка от тях е останала сама с детето си в различен момент от неговата възраст. И всяка е намерила своя начин да продължи напред и да създаде прекрасно малко семейство. Какви са били трудностите, успели ли са да възпитат добре синовете си, има ли и нещо хубаво в това да живеят без мъж до себе си. Три майки, отглеждащи синовете си сами, споделят пред ЕВА своя опит.

"С марти си купуваме заедно презервативите"

Маргото от Биг Брадър, 38 г., син Мартин на 18 г., разведена от 18 г.

Омъжих се на 19 г. и мислех, че съм намерила човека, с когото ще прекарам до дълбока старост. Оказа се, че не е това. Държах съпуга ми да е до мен, да излизаме заедно - нормалното, което иска всяка жена, като сключи брак и роди дете. А той искаше да продължи живота си постарому: да си излиза с приятелите и т.н. Седях повечето време вкъщи сама. Не ми хареса изобщо. Имаше моменти, в които се колебаех дали да си тръгна. Нашият град е малък, всеки знае всичко за всеки. Имам едно правило: не слагай пръст в моята съдба и аз няма да слагам в твоята, но хората понякога те нараняват по най-грозния начин. Затова си казвах, че за едно дете е по-добре да живее в семейство. Но нещата между мен и съпругът ми бяха приключили. Прибрах се при родителите си, синът ми беше само на 2 месеца. Оттогава сме сами.

В началото мислех, че съм си съсипала живота, но се оказа погрешно. Имах сина, за когото да живея, родителите ми помагаха, бях студентка в Благоевград и имах стипендия, получавах пари и за майчинство. Нищо не ми пречеше да живея сама. Включително и това, че бившият ми мъж не търсеше сина ни. Проблемите започнаха, когато Марти стана във втори клас. Съучениците му го обиждаха, заради това, че няма баща. Тогава се обадих на бившия ми съпруг и му казах, че е време и той да се появи малко в картината. Не ми беше лесно да го направя. И аз като повечето разведени жени не исках да се вижда със сина ни. Защото този човек те е наранил, съсипал ти е живота, който си мислел, че можеш да имаш. И единственото отмъщение е да не му позволяваш да взема детето. Но прецених, че това е фанатична злоба. Ако бях спряла Марти да не се вижда с баща си, сега щеше да е много по-различен.

Допуснах бившия си мъж в живота на сина ни обаче, без да знам, че ще се подложа на ново изпитание. Когато той започна да взема Марти от къщи и да се появява в училището, изпитах ревност. Казвах си: толкова години сама съм се грижила за това дете, в един момент баща му се появява и виждам как очите на сина ми се изпълват с възхищение и щастие. Чудех се защо е така и си го обясних доста по-късно: защото имах Марти само като мой, така си бях внушила. И че баща му не заслужава неговото внимание. Не съм очаквала, че при толкова голяма раздяла връзката между син и баща ще е така силна. Не съм си представяла, че може да се разбират толкова добре. Даже понякога съм си мислила, че обича баща си повече от мен. Марти ме убеждава, че ни обича еднакво, и аз му вярвам.

Имаше обаче и моменти, в които трябваше да попълвам мястото и на другия родител. Когато му обяснявах например някои неща за секса, за промяната в тялото му и т.н. Научих го да говорим като равни. Мисля, че една майка трябва да знае тайните на детето си, за да го разбира по-добре. Като бях момиче, нямам спомен да съм споделяла така с майка ми. Но аз знам, да речем, кога Марти започна да води полов живот. Сега дори кондомите си купуваме заедно. Даже предпочиташе едни, които на мен не ми харесваха, и ги сменихме. Гаджетата му идват вкъщи, запознава ни, излизаме заедно по заведения. Давам му съвети за момичетата, но само ако ме попита. И никога не съм казвала: тази не става или не изглежда добра. Не ме интересува, важното е той да е щастлив.

За мен големият плюс от това, че живеем сами, е, че основно се занимавах с него, нямаше с какво да се отплесвам настрани. Имала съм, разбира се, гаджета, но съм се съобразявала с това, че като беше малък, ме ревнуваше. Не ми даваше да говоря с тях повече от минута. Дърпаше ме, риташе ме и викаше: Айде, тръгваме си, не ми е добре, боли ме коремът - и каквото там измисли. Беше голямо шоу. Чак сега осъзна и защо се разделихме с баща му. Допреди три години казваше: "Защо трябваше да се случи точно на мен!" Убеждавах го, че не е единствен, и че когато двама души не се разбират, не могат да живеят заедно. Вече му е ясно и ме разбира. След като и той обича и се разделя.

Много щури работи правим двамата. Какво ли не щеш. Той например ми слага в леглото разни работи, за да ме плаши, защото знае, че ме е страх. Аз пък го будя сутрин, като го заливам с вода, слагам му, каквото ми щукне в момента, в джобовете на якетата. Определено не скучаем. С баща си не може да контактува по този начин. Обожава го, но има респект от него. Само едно обаждане по телефона му е достатъчно, за да застане мирно. Трябва да има и твърда ръка. Аз не мога да я дам. Това е разликата и смятам, че едно момче има нужда и от двете неща. Баща му си има приятелка, ходят заедно по една-две седмици при сестра й в Сандански. Изобщо не ми пречи, но държа Марти да ми се обажда. Не обичам да ме забравят.