Modern Love
В рубриката Modern Love публикуваме малките любовни истории от български писатели, написани специално за EVA. Историите са придружени от илюстрация на един от най-талантливите, разпознаваеми и обичани художници в тази сфера – Капка Кънева
28 May 2026
В рубриката Modern Love четем малката любовна история на Явор Цанев. Авторската колонка, която изговаря различни страни на трептящата вселена „Любов през 21. век“, води Елена Сергова.
Явор Цанев е автор на няколко сборника с разкази („Избраникът“, „Странноприемницата“, „Вино за мъртвите“, „Слънчогледите“, „Home, sweet home!“, „Целунат от Бога“, „Гроб съм“), стихосбирки („Икон“, „Четиристишия“, „Необходими ангели“) и два детски хорър романа. Чува водите на река Дунав, докато пише, защото живее в Русе. Управител на издателство „Гаяна“. Издава списанието за фантастика, фентъзи, хорър и крими „Дракус“. Носител на редица награди. Виртуозен в изграждането на сюжетни линии, от които забравяш да дишаш. Фантастичните му герои изпращат дълбоки послания и емоции. Единият му детски роман е „Силвър и вампирите“. Силвър е котарак и има съвсем реално пухкаво съществуване. С вампирите всеки се справя, както може, по думите на автора. Явор Цанев
Нима не знаеш? От жажда за нея – и да помечтаеш.
По-трудна ли е любовта днес?
Може би по-разнолика.
21. век създаде понятието полиамория. Симптом за какво е то?
За споменатата разноликост.
Ако трябва с една дума да назовеш „модерната любов“, коя би била думата?
Недостатъчна.
Перфектна двойка
Виждам ги в дъното на ресторанта – над тях грее мека светлина и ги облива в топло сияние. Всичко изглежда перфектно: обстановката, искрящите чаши, усмивките, лекото докосване над салфетките. Не крият, че са в онзи интимен момент, който не искат да отмине, а ги задъхва от желание за предстоящото.
Отмествам поглед и отпивам от чашата, но не мога да устоя и пак поглеждам натам. Наблюдавам ги, впечатлен от синхрона между тях – и двамата са красиви и стилни, всяко движение е изящно и допълва присъствието на другия. Излъчват невероятна обща хармония, която може да парне човек отвътре – доста по-силно от бърбън.
Виждам как той кима, докато тя говори, как тя сияе и се смее на шегите му…
После сервитьорът поднася десерт – изобщо не бър-зат, разтягат времето, сякаш разполагат с векове.

Мъжът поднася към устата ѝ парченце от своята торта. И тогава разбирам: жестът е с нужното внимание, но ръката сякаш претегля и премерва нещо, което никой не вижда. На света няма човек с толкова перфектен жест.
Затварям очи и оставам за миг на тъмно, а образите им се разпадат на бездушни пиксели.
Вече съм наясно какво наблюдавам, но не мога да повярвам, че са ме подвели. Знам, естествено, че стартираха производството на „перфектни двойки“, които се очаква да добавят настроение и стил към обстановката в елитните заведения, но за първи път виждам такава.
Сега се чудя дали имат задължителния отличителен белег малко над китките си – като от опарено с ютия.
Или само по-старите модели сме така.
