Мирослава Кацарова

Навесът с полюшващи се от вятъра завеси и невероятната гледка към Пловдив ме привлича още щом влизам в двора

Елка Влаховска 29 August 2013

Навесът с полюшващи се от вятъра завеси и невероятната гледка към Пловдив отвисоко ме привлича още щом влизам в двора на вилата на Мирослава Кацарова, популярната водеща в радио Jazz FM и певица. Сядам на каменната ограда и започвам да си поклащам краката безгрижно, по детски. Мира казва, че така правят и приятелите й, разговорите с които нямат край. Затова този кът в двора е наречен беседката. Там вечерите са дълги с вкусно приготвени риба или месо на барбекю и с добре изстудено вино, подбрано от съпруга й с познанията на ценител.

„Близостта е особено понятие – казва Мира. – Тя е свързана с начина, по който мислиш, с музиката, която харесваш, с книгите, които си прочел. Тук идват хора, с които разговорите са интересни.“ Често гостуват музиканти и художници, а картини на Атанас Хранов украсяват не само летния дом, но и къщата на семейството в Пловдив.
Вилата в с. Марково е както по бохемски безгрижна, така и осмислена да бъде убежище за душата. Мира обича да се разхожда по „своите“ маршрути в гората. Шегува се, че на тези разходки се чувства като последовател на античната школа на перипатетиците – философите, които ходят, за да мислят. Склонността й към философията е още от гимназията и я води към необичайния избор да завърши магистратура по богословие. Но после пътеките на живота я отвеждат към музиката, за да стане един от най-запомнящите се джаз-гласове на България. „Гласът е най-финият инструмент и е отражение на метаморфозите, които преживяваш – казва Мира. – Той е огледален на душата и всеки малък обертон означава нещо. Гласът не може да те прикрие или да излъже. Когато излезеш на сцената, истината излиза заедно с теб.“
Мира вярва на интуицията си и се вслушва в нея. Така избират със съпруга й мястото с двата дъба, „които имат много силна енергия“. По съвет на архитекта събарят старата къща и строят нова – с големи прозорци и тераси, с камина в центъра и с пространства, които общуват помежду си. Холът, трапезарията и кухнята са обединени, така че когато домът се напълни с хора, всички да участват в готвенето, сервирането, разговорите. Къщата се обитава дори и през зимата и като място, което събира приятелите далеч от големия град, има много легла за преспиване и много жилетки за всички, подценили планинските ветрове. Последният етаж е все още обзаведен... само с маса за тенис, на която среднощните разговори от трапезата преминават в ожесточени турнири.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР