Кое е това момче Gio Diev?

Името му е Георги Методиев, но за Кейти Холмс, Дженифър Лопес, Джулия Робъртс, Майли Сайръс и още куп звезди той е Джио Диев.

Кристина Симидчийска 26 August 2013

Gio Diev

Снимка: пресофис на марката

Живее между Милано и Ню Йорк с редки отбивки в София. Името му е Георги Методиев, но за Кейти Холмс, Дженифър Лопес, Джулия Робъртс, Майли Сайръс, Брук Шийлдс и още куп звезди от Холивуд той е Джио Диев. Дизайнерът, който им предлага обувки, достойни за червения килим.

Хващаме Джио при едно от редките му завръщания в София. Твърди, че това са моментите му за отдих, но всъщност продължава да работи всеки ден (или нощ – предвид часовата разлика с Ню Йорк). В момента подготвя презентацията си за конкурса Fashion Incubator на CFDA (Асоциацията на американските дизайнери). Залогът е двегодишно спонсорство и обучение за моден мениджмънт и маркетинг с предоставени офис и студио. „Неща, които ме вълнуват, защото аз започнах с идеята да правя обувки, а не бизнес“, отбелязва той. Животът му е всичко друго, но не и скучен. Смее се, че откакто е създал марката си Gio Diev преди три години, косите му са побелели. Но няма нищо против. Какво друго би могъл да прави с живота си?
Заради името му хората често го смятат за италианец, но Джио винаги подчертава, че е българин, и ги кани да посетят София. Като цяло се чувства по-добре в Европа, а Лондон е любимият му град. Винаги търси различното и смята, че най-обидното нещо за един творец е да го обвинят, че копира друг. Страда от лека форма на параноя да не прилича на останалите хора. И то още от дете, когато е наясно, че иска да бъде човек на изкуството. Без да поставя модата в прогнозите си. На 16 години заминава за САЩ, завършва гимназия, а след това и колеж със специалност графичен дизайн и комуникации. Пътят му продължава като дизайнер на опаковки за Chanel, след това в PR агенция, отговаряща за световни модни марки като Fendi, Dolce&Gabbana, Roberto Cavalli. Но иска нещо свое. И заминава за Италия – сърцето на модния бизнес, за да започне от нулата, изучавайки тънкостите в създаването на съвършената обувка от подбора на кожата до калъпите и токовете.

ВСИЧКО СЕ СЛУЧИ СТЪПКА ПО СТЪПКА. Казах си – искам да го направя и ще го направя. Нямах никакви гаранции дали хората ще харесат идеите ми. Не съм си и представял, че толкова звезди ще обуят обувките ми, а Стивън Клайн ще ги снима за Vogue – това бе на светлинни години от мен. Изучих занаята в малка фабрика на 30 км от Милано – там и досега произвеждат моделите ми. Обучавах се близо година, а амбицията бе малка – да направим колекция от 15 чифта. Фабриката е на семейство, което е в обувния бизнес повече от 100 години, а занаятът се предава от баща на син. За тях обувките са страст, нещо, което им е в кръвта и е много над парите. Същото важи и за мен. В крайна сметка, ако правех това само заради парите, просто щях да си направя колекцията в Китай.

НИЕ СМЕ МНОГО МАЛЪК ЕКИП, едва трима души. Понякога си мисля как всичко почива единствено на огромната страст и стремеж да постигнеш нещо. Нямаме зад гърба си голяма корпорация с огромни бюджети, продукция и агенции по цял свят. Работя с колекция, в която мострите са само по един брой и чрез куриери обикалят целия свят. Например вземам обувките от Vogue в Ню Йорк, изпращам ги в Лос Анджелис за проба с някоя звезда, след това трябва да отидат в Лондон. И говорим само за един чифт. Не знам как не се разпадат накрая.

КАЧЕСТВОТО Е НАЙ-ВАЖНО
. Не бих си оставил името под нещо, с което не се гордея. Така че нещата стават по-бавно, с доста повече главоболия и стрес, но поне ги правим както ние искаме. Най-важното е да вярваш в продукта си, да заложиш цялата си енергия в него, така че той да бъде перфектен. Всичко друго идва после – PR, маркетинг, продажби.

ТЪРСЕНЕТО МНОГО ЗАВИСИ ОТ РЕГИОНА. Социалното и икономическото развитие на една страна в голяма степен диктуват и вкуса. Продавам много добре в арабските страни и е невероятно колко смели са жените в Дубай и Катар, колко са отворени към различното, въпреки че нямат възможност да показват красивите си дрехи. Например бях направил едни ботуши от крокодилска кожа, високи до средата на бедрото, и те просто ги „изядоха“ – при положение че дневните температури там стигат до 40 градуса. В Америка обичат практични и елегантни обувки. Не случайно там един от най-продаваните модели на Manolo Blahnik е BВ – класическа островърха обувка с тънък ток, която предлагат в 40 цвята, е номер едно в продажбите им. Жените в Ню Йорк не обичат да афишират, че имат пари. Всичко е поднесено дискретно и е като игра за познавачи: знам чии обувки носиш и откъде е чантата ти. В Европа обичат да има нещо по-авангардно, докато в Азия изискват да има блясък – кристали, украшения, метал. В Китай тепърва откриват луксозните стоки, а това е един от най-големите пазари в света. Гладни са за лейбъли, за показност. Изключвам Япония, където самата им култура налага да си по-обран. И все пак професионалните байъри казват: „Навсякъде по света жените са едни и същи. Те просто обичат модата и красивите неща.“

НЮ ЙОРК Е ТОЛКОВА АМБИЦИОЗЕН ГРАД, че се стряскаш от темпото, което се налага да поддържаш. Със събуждането се качваш на състезателния ринг. И винаги си мислиш, че нещо изпускаш, не правиш достатъчно, че някой друг ще те надмине. Стоя ли там повече от 2-3 месеца, усещам как започвам да полудявам – самата енергия на града те притиска. Но за една малка модна компания Ню Йорк е градът, от който трябва да стартира.

КЪСМЕТЪТ Е ВАЖЕН, разбира се, но трябва и да работиш за него. Въпросът е да не стоиш мирно. Има моменти, в които изобщо не си сигурен в себе си, и всеки творец, който ми каже „винаги вярвам в себе си“, лъже. Трудно е, чукаш на адски много врати, доста хора ти казват „не“. Важно е да не приемаш нищо лично, защото историите са различни и нямат нищо общо с теб. Хубаво е да мислиш в по-голям мащаб, защото ако живееш постоянно в битието си, можеш да се побъркаш. Не е лошо да имаш и поне един човек около себе си, който да ти напомня къде е реалността и къде – илюзията.

НАЙ-ДОБРИЯ СЪВЕТ
получих преди време от бившия директор по продажбите на Dolce&Gabbana Питър Тоб, много умен човек, с когото някога работих: „Трябва да имаш една любовница. Ако това са обувките, значи са те и нищо друго. Бъди им верен.“ Така че обувката е ядрото на моята фирма. Мислил съм за възможността да ги допълня с чанти, защото моделите са с ясно изразена визия, а това лесно може да се пренесе в дизайна на чанта. Но засега целта ми е да започна да правя не две, а четири колекции в годината. Ще добавя междинна колекция Resort, а освен това искам да развия обувките с повече различни височини.

МОЯ МАЛКА СБЪДНАТА МЕЧТА
е колаборацията с нюйоркската дизайнерка Sally LaPointe. Тя е доста авангардна и Лейди Гага й е голям фен. Вълнувам се, защото за първи път ще видя мои обувки на дефиле – 30 чифта (два модела, в три цвята всеки), които ще бъдат обути от моделите й на Седмицата на модата в Ню Йорк. Шоуто ще е на 6 септември.

ТАЗИ КОЛЕКЦИЯ Е МНОГО ВАЖНА ЗА МЕН. От една страна, почерпих вдъхновение от йогата, която започнах да практикувам сериозно преди година. Тогава бях ужасно стресиран и йогата някак „нивелира“ съзнанието ми. И посланието на колекцията е за хармония, мир, толерантност. От друга страна, тя показва как вкусът неминуемо се променя с времето. Например никога не съм мислил, че ще правя жълти обувки, а сега просто усещам цвета по нов начин. И намерих един страхотен питон, почти електриковожълт, но матиран. В следващата колекция има и повече ниски обувки, отколкото съм показвал до момента. Ще я видите на специално представяне в София през октомври директно след Седмицата на модата в Париж.

След презентациите на новата колекция пролет-лято 2014 през есента в Ню Йорк, Милано, Париж и София Джио ще се върне в Италия и ще стартира подготовката на колекцията есен-зима 2014/ 2015. Само търсенето на подходящи кожи (предимно в кожарските ателиета в Болоня, но и почти навсякъде в Средна Италия) ще му отнеме няколко седмици. Следва изработването на прототипите, а после – обратно в Ню Йорк, където ще стартира презентациите на готовата колекция за списанията и звездите от червения килим.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР