Интервюто с Ники Михайлов е взето през април, близо два месеца преди медиите да публикуват перфектно оформеното от общия пиар на Ники Михайлов и Алисия – Ивелина Сиракова, писмо: "През последните повече от две години нашите отношения бяха подлагани на безброй спекулации. За да избегнем това поне сега, искаме заедно да ви съобщим едно наше общо решение - да се разделим. И двамата пазим прекрасни спомени от връзката ни и поради тази причина това е нашият пръв и последен коментар по темата. Всяка друга дума, сложена в устата ни, ще бъде плод на нечия фантазия".
Ние нямаме фантазии по темата, но разполагаме с това интервю, което разкрива вратаря на националния отбор по футбол като очарователен млад мъж, стъпил на пътеката на зрелостта, без да се отказва от сладката страна на живота.

С вратаря Николай Михайлов се срещаме в ресторант Dell’Arte седмица след страхотния мач на националите с Дания, за да си поговорим за футбол и тренировки, за тактиката на Любо Пенев и психологическото състояние на вратаря по време на измислената дузпа срещу България. Дали? Истината е, че се срещаме с Ники Михайлов, защото освен класен футболист е интересен мъж с широко обсъждани любовни връзки и значимо светско присъствие.

Модерен, млад – само на 24 (според него сигурно трябва да се каже „вече на 24“). Син на шефа на футболния съюз Боби Михайлов. И не на последно място – висок. Метър и 94 сантиметра са ръст, който харесваме и при елфите, и при хората. Кухнята в ресторант Dell’Arte е от типа фюжън, подбрани световни рецепти, приготвени майсторски, с чудесни продукти. И това е добра тема за начало на разговор с някого, когото не познаваш много. Или никак. Ники Михайлов поръчва за старт микс от свежи салати с билково сирене и приема предложеното от сервитьора новозеландско пино ноар на Вила Мария.

Донякъде се учудвам, че поръчваш вино. Очаквах бира, струва ми се по-спортно питие.
За нас е хубаво да пием червено вино – за кръвта. По една чаша. Даже в големи отбори като Милан след тренировка на всяка маса, където се хранят футболистите, слагат по бутилка червено вино.

Разбрах, че отскоро си на диета.
Преди месец си направих кръвен тест. Казват ти какво трябва да ядеш според него. На мен ми препоръчаха пилешко, телешко и риба, повече авокадо. Портокал не трябва да ям. Спазвам я от 2-3 седмици и свалих 4 кг, без да съм намалил количеството храна. Чувствам се много по-добре, по-бодър, по-бързо се наспивам. Сега съм 91 кг, перфектно. По принцип нямам проблеми със здравето. Само по едно време ми излезе една алергия, нещо страшно. Сърби ме кожата, чувствам се като пребит. В Холандия три месеца се изследвах, по какви ли не доктори в Германия ходих, не могат да разберат причината. Мениджъри ми звънят, треньори, всички притеснени. Тогава пиех между 5 и 10 редбула на ден. В продължение на година. Няма да забравя, аз съм в София, в един ресторант и пия поредния редбул. Звъни ми моята дерматоложка, д-р Мандаджиева от Военна болница, много съм й благодарен. Видяла ми изследванията: господин Михайлов, ако трябва да имате 20 единици таурин (аминокиселина в енергийните напитки – б.а.) в организма, вие имате 80. Моментално спирайте кафе, редбул и кола. Хвърлих редбула и той се разби в стената. Всички картини бяха долу. Оттогава пия само минерална вода, специални шейкове. И вечер чай от мента с мед.

В Холандия, където играеш от шест години, харесва ли ти храната?
Типично холандската храна не ми харесва. Тежка, невкусна. Едни кюфтета, крокети, хлебчета с кашкавал. Но близо до стадиона съм набарал италиански ресторант. Суши много ям. Френска кухня също.

А готвиш ли си?
Не. Имам икономка, от Молдова. Тя ми пере, чисти, готви според диетата. Живее с мен, има си собствена стая – помещение до моята къща, с телевизор, баня.

А с Алисия какво хапвате?
Яде каквото и аз. Тя също внимава за храната. В България прави закуски. Готви всичко, каквото съм й казвал. Един път в месеца боб с наденица обичам да ми направи. Може ли зехтин малко и балсамико? (Ники се обръща към сервитьора.) Но на мен жената никога няма да ми бъде прислуга. Да чисти, пере, готви, да гледа децата, с престилката по цял ден… Няма шанс.

Какво е жената за теб?
Твоята половинка в живота. Човек, който ти помага, разбира те, с когото можеш да купонясваш. В крайна сметка това е мой девиз: За какво живеем – да ни е готино.

Как се запозна с Алисия?
Ние се познаваме от много време. Тя беше с Валери. Здравей, здрасти, как си. И вече като стана това с Валери... бяха ни звъннали на двамата за среща с една фирма за дрехи, ние да сме лицата, защото и двамата сме много запалени по модата. След тази среща вечеряхме, разменихме си чатове, скайп.

Какво хареса у нея?
Хареса ми, че е жена. Не е дете, което не знае къде се намира. По дискотеки, по барове, цял ден да ходи да събира оборота, да не мога да я прибера. Тя знае какво иска, как да си го постигне. Приоритет й е кариерата и детето. На мен ми беше много удобна тая ситуация. Да знам, че тя ще е наистина с мен, да съм спокоен. И се появи страстта между нас, любовта във времето. Естествено, има от време на време някакви караници, защото тя също има самочувствие, импулсивна е, както и аз. Потушаваме ги с любов. Вече 3 години ходим. Чувстваме се перфектно всеки за себе си и двамата заедно. Валери, синът й, е уникален пич, разбираме се. Аз с него съм само на игри, ритаме. Той си има майка, която да го напътства. Аз съм гадже на майка му. По никакъв начин не мога да му кажа каквото и да било. Естествено, когато нещо мрънка и не спира, на шега го заплашвам, че ще го пратя в къщата при мишките. И той си затваря очите, завива се презглава и... (смее се).

Ти правиш доста романтични жестове към Алисия, рози хвърчат с хиляди...
Да, първо докато я свалях още, я бях питал кое й е любимото число. Тя каза – 7. След няколко седмици й подарих 777 рози. И нещата се случиха. Преди това тя се дърпаше много време, разговори по скайпове, по телефони. Наскоро й подарих 1001 рози, защото беше отишла на участие с температура. Аз съм романтичен, зодия рак.

Чудесен жест! Ако кажеш и че не си захвърляш дрехите на пода, направо си кандидат за мистър Перфектен.
При мен всичко е подредено като в хотел, четката за зъби, пастата, шампоаните, всички парфюми по големина. Имам една стая, която е с 6 гардероба. И в тях само бели чорапи, само черни. Отдолу са обувките. Всичко е по цветове и по гами. Не че съм маниак. Не, маниак съм, защото подлудявам икономката, за което й се извинявам. От време на време я глобявам, от време на време бонуси й давам. Аз съм си перфекционист. И с хората в България, с които работя, шофьори, момчета, които помагат и на Алисия по участия, съм така.

Обичаш да командваш.
Искам всичко да бъде на високо ниво. На мен ми плащат и ме убиват от тренировки, и видео ми пускат, и разбори. И аз държа, когато плащам, да ми помагат по начина, по който аз искам. Готин шеф съм, но със сигурност взискателен.

Защо играеш с номер 13 в Холандия?
В „Левски“ бях с номер 88, годината ми на раждане. Но не ми вървеше. Вратарите по принцип са с номер 1, обаче като отидох в „Твенте“, този номер беше зает от един легендарен вратар – Сандер Бошкер. Чудех се и избрах 13. Сега телефоните ми са с 13, номерата на колите, кърпите вкъщи, на чаршафите е избродирано.

Лесно ли пазаруваш дрехи?
Да, решавам, че сега отивам с някой приятел до Амстердам и Дюселдорф на шопинг, Енсхеде е точно по средата (клубът „Твенте“, в който играе Николай, е от този град – б.а.). И не да си купя една блуза, отивам и – три чифта дънки, три блузи, три якета, три чифта маратонки, чорапи, шапки, колани, всичко. И после два месеца не се занимавам.

Как се отнасят към Алисия твоите съотборници в „Твенте“? „Мерите“ ли си момичетата?
Уважението в чужбина към жените на футболистите е изключително голямо. А в Холандия манталитетът не е като в Англия и Италия – ние не си мерим момичетата. Това го правят журналистите. Излизали сме на вечери с Алисия и момчетата, всички я харесват. Пя веднъж на рождения ден на моя съотборник Лирой Фер. Поздрави го с Happy Birthday пред всичките гости, останаха удивени.

Планираш ли живота си?
Планирам единствено във футбола как да се развивам. В личен план в момента е ясно, приятелка ми е Алисия. Независимо какво ще стане в бъдеще, ще си запазим перфектни отношения. Тя е човек, който го заслужава. Не мога сега да кажа – почвам да правя бебе. Или след три месеца се женим. Аз съм на 24 години и искам да направя следващата крачка в кариерата си. Да се установя в друга държава, която на мен ми харесва. Може би през юни ще разберем. И вече тогава да се организирам за семейство, дете и т.н.

А подаръците, които правиш, планираш ли ги?
Хрумват ми на момента. Например седя, обядвам и решавам, че трябва да изненадам дядо ми с нова кола. След 4 часа е регистрирана, след 6 часа му е подарена. Дали ще купувам кола, часовник, дрехи, почивка – организирам го за 5 минути.

Кой е най-големият подарък, който си правил?
Е, кола. За дядо ми и за Алисия.

Разбрах, че е имало инцидент наскоро с твоя кола и с Алисия.
Журналистите направиха от това слон. Алисия пътуваше за участие с една от моите коли, по-голяма, за да може да се събере екипът й. GL, защото е най-големият мерцедес и удобно вози. С телевизор и всичките нужни комфорти. Беше много лошо времето, сняг и колата излязла от пътя в една канавка. Стрес със сигурност, Алисия пропусна участието. В крайна сметка имам две криви джанти. Нищо. Аз имам доста коли. Това ми е слабост голяма и мога да го кажа – голяма простотия моя.

Колко коли имаш?
Шест. Ламборгинито си го харесвам най-много. Това е кола, която струва доста пари, и аз я карам един път в годината. Седи в гараж тук, в София. Май-юни я карам, голям кеф.

Вдигаш ли скорост?
Не, защото имах доста сериозни катастрофи. Сега през лятото пак, даже изпуснах мачове с националния отбор, за което много съжалявам. Вече си ме е страх и шофьорът кара с нормалната скорост. Иначе като малък бях дивак и доста бързах. На 18 изкарах книжка.

Пристига основното ястие, което сме поръчали. За мен са тигрови скариди с маслен сос и лимонов ориз, за Николай – жулиени от телешко бонфиле с мед, горчица и билков ориз.

Харесва ли ти телешкото?
Да, много, точно това трябва да ям. Не съм бил тук преди. Много странно, аз съм преслушал бая ресторанти, този ми е избягал от полезрението. Може ли визитка? (към сервитьора)

Наскоро с Алисия почивахте на Малдивите. Как беше?
Да, аз бях за първи път, защото не обичам да пътувам на далечни разстояния. Но сега решихме за Нова година... 35 градуса беше. Уникална храна, лобстери, риба, басейни. Гмуркахме се, мен ме заболя ухото, Алисия ми се разсърди, че не съм се гмуркал по-надълбоко. Аз се гмурнах на 4-5 метра, трябвало на 9. Видях там 4-5 рибоци и излязох на яхтата, пия си корона. Алисия се гмурка, 40 минути я чаках, вика – знаеш ли какви риби видях, а ти се отказа. Беше ми сърдита един час.

Ники, как се чувстваш в центъра на толкова интриги покрай теб – Алисия, Николета и Валери?
Аз съм със сигурност единственият човек, който няма нищо общо с тези интриги. Валери има деца от двете. С него съм в нормални отношения, с Николета също. Като се видим, си казваме здрасти, как си, всичко най-хубаво. Нямам какво да вземам, какво да връщам. Бивши гаджета няма защо да ревнувам. Затворена страница.

Има ли съревнование между вашите двойки?
Най-обичам някакви изкуствени скандали. Война няма и никога не е имало. Те са си двойка за тях, както и ние. Ситуацията беше деликатна, но се случва на много места по света.

Говорил ли си го това с Валери?
Говорил съм го и се смеем всеки път. Не си пием кафето като най-добри приятели, но отиваме в националния отбор, имаме да вършим работа заедно. Аз съм зад неговия гръб, той е зад моя и дотам.

А тия истории с фенки, които те заплашват, и те ли са измислица?
Не, не са, но не беше нещо сериозно. Оказа се 16-годишно момиче от квартал Надежда, на което навремето не съм обърнал внимание. Преди съм имал проблеми заради лъжите на дадени жени, мои лични грешки. Бил съм с тях или съм контактувал с тях, а не е трябвало.

Кое беше първото ти гадже?
На 15-16 е имало жени, с които съм бил, но не мога да ги нарека гаджета. Мисля, че първото ми гадже беше Славея Сиракова. Ние се познавахме от години, нашите са много близки семейни приятели. От приятели так-так, станахме гаджета за няколко месеца. Целувки-милувки, кино-мино, под ръка, джиджи-биджи. До ден-днешен сме в нормални отношения. Другата сериозна беше Николета, която ми е лудата връзка. В Левски бях тогава, вече по-осъзнат, на 17-18 да съм бил. С нея се карахме, събирахме. Разбра се, че няма как да сме заедно. Приключихме. После съм имал връзки за по няколко месеца. Имах и още една сериозна връзка с Алекс Арабаджиева, но нещата не се получиха. Тя вече е семейна и й пожелавам всичко най-хубаво.

Не изглежда като да ти е било разбивано сърцето.
Не е било да са ме оставяли и аз много да съм обичал, да съм ревал, да съм се тръшкал.

Не си ли плакал за жена?
Не. Ревал съм два пъти. Като почина баба ми. И като заминавах за Ливърпул – от притеснение, бях на 18, мислех, че животът ми свършва, че няма да е като в България. Щото аз си бях леке дотогава, по-млад, пари, коли, жени. Баща ми също пусна сълзи. Тежко.

Разкажи за семейството си.
Много обичах баба си Елисавета. Тя много ни помогна, след като нашите се разделиха, бяха трудни времена, за нас и за баща ми особено. Той трябваше да играе, да изкарва пари да ни гледа. Баба ми ме научи на часовника, да си връзвам обувките, на таблицата за умножение и деление. Тя и дядо ми свършиха перфектна работа. Точно срещу мача с датчаните сънувах баба ми. Как се връщам от дискотека по никое време, а тя ме посреща вкъщи с кюфтета, картофи, лютеница. Нагласена с червило, с шал. Затова след мача като ни пусна Любо Пенев, отидох на гроба й с букет цветя. Говорихме си, все едно камък ми падна от гърба. Нашето семейство е доста сплотено. С дядо ми и до ден-днешен се чуваме всяка седмица.

Той е бивш вратар. Критикува ли те?
Много, после ми трябват три дена да си възстановя самочувствието. А баща ми не ми гледа мачовете. Изпитва ужас. Когато имам мач, се качва на горния етаж на къщата, изключва звука на всички телефони, не дава да се пуска телевизор, завива се презглава с едно одеяло, прави се, че спи. И чака аз да му се обадя да му кажа какво е станало. Но сега в националния отбор няма как да не гледа, защото е президент и присъства на всеки мач. И всеки път казва: ще умра на тоя мач, ще умра.

Сънуваш ли често?
Не много, но ако сънувам 10 пъти в месеца, в 9 сънят се повтаря. Сънувам, че съм някъде на топло, Хавай-мавай, Малдиви, Бахами. Пия от кокосов орех със сламка, басейн, музика, герданите от цветя, жени, мъже, на мен това ми е любимото. Алисия ми се смее, защото като сънувам, мляскам. Не често, но мляскам. Явно като пия насън от този коктейл с кокос, почвам да мляскам. И тя ме бута – пий вода, пий вода. А на мен не ми се пие вода и се нервирам. И заспивам пак.

От малък ли си така самоуверен?
Да, още нищо не бях направил, обаче надъхан на живот. Даже Мария (Петрова, трикратната световна шампионка по художествена гимнастика, втората съпруга на баща му – б. а.) много пъти ми казваше като малък: добре бе, откъде това самочувствие? Откъде се взе ти? Пари изкарваш ли? И мен три дена после сърцето ме боли. Гордост страшна. От малък ме надъхваше тя. Вчера бях у нас и си говорехме с нея: ти какво ме правеше като малък, а виждаш ли къде стигнах?

Идват и десертите: за Ники е тирамису, поднесено в шоколадово яйце, за мен – авторски десерт със сушени плодове, млечен крем и бадемов марципан.
Ники се обръща към сервитьора: „Колега, развалихме диетата с това тирамису.“

Виждам, че навсякъде имаш татуировки.
Не навсякъде. В последно време съм се спрял. Последната татуировка я направих преди няколко месеца – св. Николай Чудотворец, закрилник на името ми.

Кога си направи първата?
На 16, баща ми не ми говори три дни след това. Татуирах си датата на раждането ми. Дясната ми ръка е посветена на баба ми Елисавета, с годините на раждането и на смъртта й. Лявата ръка е за баща ми. Татуирал съм си рождения му ден, защото аз дати не помня и той се сърди. Гърба го пазя за децата. Имам и разни мисли: „Има моменти в живота, когато всичко е възможно.“ „Живей сега, животът е кратък, времето е късмет.“

Коя мисъл от татуировките би написал като автограф за EVA?
Не е важен броят вдишвания, а моментите, които спират дъха ни.

Ресторант Dell’Arte е на ул. „Д-р Любен Русев” 6, в София, тел. 089 913 4618.