„Бяха ни пуснали в свободен полуден на Великден. На следващия ден всички се връщаме в интерната на Герена с по 2-3 кг отгоре. И носим от къщи хранителни запаси. Нешка, като ни премерва, лошо й става. И се започват въпросите: „Имате ли храна? Всеки вдига рамене: „Не.” Следва зверски тараш по стаите и за нула време се събират две щайги с провизии. Бурканчета от мармалад в наколенките, лукчета в чорапите. Много оригинални идеи имахме! И аз си носех – червеното яйце, победителя от Великден, скрих го зад едно шкафче на третия етаж. Обаче и моето пакетче беше открито. Нешка започва да вади. Мармаладът на кого е? Лукчетата? Стига до моя пакет и пита: ти, Бианке, имаш ли храна? Не! А това какво е? На яйцето с восък беше написано „Биби“. Такъв ужасен гаф! И разбрах, че просто не ми е дадено да лъжа.“
Тази и още интересни - забавни или силно драматични - случки са описани в книгата на Бианка Панова „В името на голямата цел! ...зад кадър“. Издателство „Сиела“ планира да я пусне на пазара през декември. В нея златното момиче на българската гимнастика с рекорд на Гинес (8 поредни максимални оценки 10 на световното във Варна през 1987 г.) описва живота си като състезателка и треньорка, любов-та си с д-р Чавдар Нинов, която доста обърква отношенията й с Нешка Робева, и стига до последната олимпиада.

Как се стигна до тази книга?
Присъствах на един семинар за личност-но изграждане на американския психолог Мел Гил, създател на „Метатайната“. Един от последните дни той зададе въпроса: ако искате да напишете книга, за какво ще бъде тя? 2-3 месеца по-късно седнах пред компютъра и започнах да описвам спомени. Нямам претенции да е голямо литературно произведение, не е скандална, не обиждам никого. По-скоро съм се опитвала да задам въпроси.

Какви са тези въпроси?
Струваше ли си?

О, Бианка Панова се чуди дали си е струвало! И имате ли отговор?
Благодарение на тези страници намерих отговора и съм в мир със себе си. Човек все си мисли, че нещо е жертвал. А всъщност ние сами избираме пътя си  със съответната цена.

Как очаквате да реагират споменатите в книгата?
Всички са с истинските си имена. Някои могат и да реагират болезнено, зависи дали са надживели онова време. Не се връщам назад с упреци.

А Нешка?
Написала съм всичко за Нешка, както съм го усетила. Убедена съм, че темата Нешка – Бианка във всяко едно отношение – професионално, лично, социално, отдавна не е актуална. Не обвинявам никого, за да се налага да прощавам!

Как реагира съпругът ви на изнасянето на интимни факти от личния ви живот?
Нямаме какво да крием. А иначе мога да кажа, че той ме преоткри, което беше голям комплимент за мен. Една нощ към 3 часа, вече бях заспала, седна до мен и започна да ме гали по главата, като че бях момиченце. Беше прочел част от книгата. Каза, че въобще не ме е познавал. 

С какво се занимавате в момента?
Като прекратих заниманията си с художествена гимнастика като треньор и интернационален съдия, се посветих на кариерата на съпруга си, на неговия метод за лечение на болката. Преди 2 г. се върнахме в България за по-дълго, въпреки че продължаваме да пътуваме. След участието ми в Денсинг Старс преподавам джаз балет. Сега съм се посветила на себе си. Дойде и това време, децата пораснаха. Стивън е 26-годишен, студент по медицина в СУ. А малкият вече е 15-годишен, в английска гимназия е.

В книгата си цитирате Богомил Райнов: „Под огромното налягане и високи температури в земните недра някои минерали се сгърчват в отвратителна аморфна маса, а други изкристализирват и се превръщат в едни от най-скъпите и красиви диаманти в света.” Вие стигнахте ли до своя диамант?
Ще ви отговоря с цитат от книгата: „Да, пораснах. Срещнах се със страховете си. Погледнах недостатъците си. И не се изплаших. На 40 г. снизходително обикнах себе си. Смилих се над този драматичен шампионски образ, привикнал винаги да е готов да побеждава, да се хвърля във всякакви битки, безапелационно да е на върха. О, бедното войниче...”