С червена шапчица и ниски червени сандали, с метнат върху голите рамене ефирен шал водещата от предаването “Почивна станция” на Нова телевизия Нана Гладуиш върви по една от централните столични улици. Говорейки по мобилния, си поглежда часовника. Бърза, направо хвърчи. Чакат я срещи, монтаж на следващото предаване, майстори вкъщи. И екипът на EVA – да я снимаме, да говорим, преди отново да отпътува за Израел за поредния сеанс химиотерапия.

Този път разговорът ще е не за телевизия и работа, не за семейство и приятели, а за рака. Който я сполетя. За който тя не скри, а призна пред милионната аудитория на предаването си. С който в момента се бори. Който прие като подарък... и като подтик към промяна. Външно не – като я гледам каква енергична и неистова жена е, направо не мога да повярвам, че току-що се е върнала от химиотерапия.

Нана, как се преборваш с ефекта на химиотерапията? Не е комплимент, наистина изглеждаш добре.

Правят ми инжекции, които държат кръвните ми показатели в норма. Другото е, че като отида на работа, грейвам. Ако си стоя вкъщи, няма да е същото. Вярно е, че не излизаме с мъжа ми колкото преди, но пак го правим. Радваме се на живота си. Освен това сега се грижа повече за външния си вид. Да нямаш коса и вежди не е най-лесното нещо. Особено за жена, която иска да излезе на улицата и да изглежда както преди.

Как се раздели с косата, която отглеждаше така старателно?

В някаква степен вече се радвам, че се разделих с нея. Защото косата, която дълго е пускана и третирана, е събрала негативна енергия. Така че когато я подстригах, казах: майната й, ще порасне. Направих го постепенно. В един момент ме подстригаха първи номер, което не беше чак толкова страшно. Но детето се стресна. Като махнах перуката, ме погледна шокиран и доста дълго не искаше да се доближава до мен. Впоследствие започна да ми вика мама-тати, после разказваше как косата на мама е на масата. Вече нямам проблем с това. Психическото сътресение беше по-скоро когато започна да пада. Реших, че трябва да си обръсна главата. Мъжът ми взе машинката, но се оказа, че от химиотерапията скалпът ми е толкова чувствителен, че дори не може да се пипне. Болка, викове, крясъци, ревове... прекъснахме. В момента съм с обръсната глава.

Само косата ли страда от вливанията на силните лекарства?

Като станеш след вливанията, първо ти се завива свят. Лошо ти е, ама като казвам лошо, много ти е лошо. Стига ти до гърлото. Някои повръщат. Вкусът в устата е отвратителен, метален. Нищо не можеш да хапнеш. Изпитваш страхотно отвращение. Чувстваш се като натъпкан с олово. Нямаш сили. Три дни ме държа първия път, после става все по-страшно. Главата ми все едно е в облаците. Водила съм предавания, усещайки, че не мога да се концентрирам. Да не говорим, че се появяват афти по всички лигавици.
От химиотерапията с таксол болят кости и мускули. Вчера говорих с едно момиче, вие от болка. А на втория ден след вливането ми изтръпнаха ноктите на ръцете до такава степен, че не мога да си връзвам връзките на обувките. Четох, че можело и да ми паднат. Следващия път съм решила да си взема лед. Някои си слагат на главата, за да си предпазят косата. Но как се стои час и половина с лед на главата? Но ръцете ще си топя в лед.

Кога приключва този етап от лечението?

На 9 юли е последната ми химиотерапия и после ще решат дали има нужда от операция... И оттам нататък започва лъчетерапията. В началото се молех да се появи нещо, за да го отрежат. Сега се съмнявам дали това е най-доброто, или трябва да мина директно на лъчетерапия. Като свърши лечението, също става много интересно. Ако кажат, че са вкарали нещата в някакви приемливи граници, ще вляза вероятно в някаква ремисия, което е всъщност чакане. 

Спокоен ли е сънят ти, Нана?

О, не, разби ми се дори и само заради честото ставане - организмът се чисти след химиотерапия и се налага да ставаш и нощем. Пък и с малко дете като моето как да спя? Не може да ми влезе в положението. Лошо спя, накъсано, но продължавам да сънувам. Снощи например дирижирах оркестър с два клона в ръцете. Как да го изтълкувам, освен като доказателство, че аз диктувам положението!

Дирижираш окестър... Дори това, че правиш ремонт вкъщи в момент като този, ме изумява.

Ами започнала съм го отдавна. Дори за секунда не се спирам. Ако на улицата ми стане лошо, подпирам се някъде за малко да ми поразмине и продължавам. Не съм си променила нито един от навиците. Продължавам да ходя пеша, в колата почти не се качвам. Разхождам си детето, пазарувам... Вярвам на билки и чисти продукти, слушам тялото си, сега в много по-голяма степен обръщам внимание на тези неща. Пия прополис сутрин, една жена ме снабдява с истински и чисти сезонни продукти, пия и ям само козе мляко и сирене. Не давам на рака захар, знам, че тя го храни. Другото е автотренинг на психиката. Ако се успокояваш от аспирин – пий. Колкото до цигарите... В моята ситуация психическото равновесие е по-важно. Ако за това ми е нужна цигара, паля. Поначало не съм сериозен пушач, така че това не ми пречи.

Има теория, според която през 2012 г. ще се пренареди човешката матрица, и то точно като много хора минат през рака...

Пазя се от суеверия, но съм се интересувала от окултни науки и теории. Мои приятели ми споменаха, че при срещите си с хора в Централна Америка са научили, че 2012 г. завършва процес, свързан с навлизане на човечеството в нова ера. Което се изразява в материализиране на мислите. Като го чух, си дадох сметка, че от известно време мисля за нещо и в момента, в който отворя уста да го споделя, мъжът ми казва същото. Че често му звъня, докато той ме набира. Подобна връзка напоследък имам със сестра ми... Колкото до рака, баба ми почина от него, но бях малка, за да го осмисля. При татко се случи внезапно и се разви бързо. Тогава тази диагноза ме стресира и се превърна в един от страховете ми.

Смяташ, че си материализирала страха си от рака? Кажи ми как точно си го извика.

Страхът на някакво ниво отключва заболявания. Както и стресът. При мене беше съчетание от двете. Това, което преживях с татко... Явно не съм могла да го преодолея. И отключих за себе си същото заболяване.

Как го заподозря?

Година след като родих, отидох на контролен преглед при мамолог. На ехограф откриха съвсем леко увеличен лимфен възел в лявата подмишница. Казаха да изчакаме, защото може да е следствие дори на инфекция на зъб. Аз съм емоционален човек, пък и съм си страхлива, слушам тялото си. Винаги например съм усещала кога съм бременна, преди да си направя тест. Баща ми почина в края на септември. Може би 10 дни след това започнах да си мисля, че съм бременна. И че това ще е най-големият цирк, който би могъл да ми се случи. Защото бях в депресия, бях съсипана. Оказа се, че наистина съм бременна. После сънувах сън, който ми подсказа, че най-вероятно бременността ми ще е проблемна. Едно дете, което имаше на гърба си топка косми като четина. Баща ми също беше в съня ми. Наистина се оказа, че плодът няма сърдечна дейност и трябваше да абортирам. И с Джейсън знаех, че съм бременна, преди да го установи тестът. Бях болна от варицела. Една гинеколожка ме посъветва да направя аборт. Отказах. На 35 трудно се прави аборт. Но май се отклонихме от темата...

Говорим за това, че човек си слуша тялото и усеща нещата, преди да са се проявили...

Да, нормално е. Не можеш да чакаш някой отвън да дойде и да ти свърши работата. Ние трябва да участваме в този процес с цялото си внимание, любов, грижа към себе си. Защото в крайна сметка това, което аз мога да направя за себе си, е важно. Отвън могат само да ми помагат... Като ми откриха възела, започна едно следене, което благодарение на моя страх се превърна в напаст. Всеки път казваха, че всичко е в нормални граници. Две години така. Трябваше да ходя на прегледи на 6 месеца, аз ходех на 3. Пиех си кафето сутрин и си ходех на ехограф. Всеки ден се опипвах под душа, дясна ръка – лява подмишница. Опипване и нонстоп мислене. Миналата година през лятото започнах да усещам изтръпване на лявата ръка, пробягваща, стрелкаща болка към гърдата. Когато стана нетърпима, отидох на невролог и след няколко важни изследвания стигнах и до хематолога, който ме посъветва: „Режи! Това е единственият начин да сложиш психиката си в покой.“