Без капка настроение чакам режисьорката Зорница-София в едно кафе. Предварително съм инструктирана от нейната PR, че тя не би искала да говори в личен план, само за филма "Мила от Марс", който се появи в програмата на София филм фест и после се прослави като най-нискобюджетния успешен режисьорски дебют в България.

Зорница връхлита като че ли е тичала, носи някаква много осезаема виталност и моментално ме заразява с нея. Изглежда много красива и женствена - смугла, с тъмни очи и високи скули (в жилите й тече и малко татарска кръв). По собственото й признание, след като е носила две години само панталон, напоследък си накупила няколко рокли с презрамки и деколтета, на едри цветя, и сега се учи да ги носи.

Мислено отбелязвам, че тази, с която е в момента, й стои добре. Така Зорница-София ми влиза под кожата, кара ме да я харесам не само заради роклите и разговорът потръгва. Преди обаче да го направя ваше достояние, искам да ви разкажа нещо, което си говорихме съвсем-съвсем накрая с тази жена - на изключен касетофон и много доверително. Споменах, че заминавам да правя репортаж за странджанските нестинари на празника на Св св. Константин и Елена. Тогава Зорница ме предупреди - те не са истински, сегашните нестинари.

И ми разказа как, преди доста години, водена от вроденото си любопитство, се опитвала да разбере как точно става този танц върху живите въглени, кой го може. Говорила с една старица, истинска нестинарка, която вече не е между живите. И от дългото ровене по въпроса, стигнала до извода, че ключът е думата "прихвана". Истинските ги прихващало - когато това се случвало, сами отивали в гората, наклаждали си огън и го правели. За да им мине. До следващия път. Бабата казала, че който го прави пред публика, не е истински нестинар, не е от прихваналите.

Години по-късно Зорница се запиляла по дирите на Бялото братство из Рила. Една сутрин над един водопад видяла мъж, който правел странни движения.. Присламчила се към него, заговорили. Той й разказал, че възстановява прабългарско бойно изкуство (по-късно направил своя школа - б.а.) Някак между другото споменал, че е и нестинар. А Зорница реагирала: "Вече няма истински нестинари". Мъжът се засегнал и обещал, че ще я убеди в обратното. На забележката, че който танцува върху жаравата пред публика, не е истински, той отвърнал: "Ти няма да си публика. Ти ще влезеш с мен."

Вечерта наистина се събрали на уреченото място. Мъжът наклал огън, изчакал да изгорят дървата, разровил жаравата. Докато траело всичко това, Зорница усещала как ръцете и нозете й изстиват, ама изстиват повече от нормалното, с което била свикнала. После нещо отвътре я грабнало и я накарало да затрепери, сякаш я втриса. Тогава скочила и влязла в огъня. И това, което изпитала, не може да сравни с нищо. Казва, че оргазмът е пъти по-слаб като усещане…
На 31 години Зорница-София - зодия Лъв с асцендент Овен - много добре знае какво иска и как да го постигне.

Филмът "Мила от Марс" е първото публично доказателство за това. Режисьорката го завърши в рекордно кратки срокове, както самата тя разказва, с цената на неистови физически усилия.

Как се спи по 15 минути на денонощие в разстояние на две седмици, Зорнице?

Лягаш на твърдо, най-добре на пода, на една страна, като долната ръка е изпъната и е под главата ти. От тежестта на главата ръката изтръпва и волю-неволю се събуждаш след около 20 минути. Малко е неприятно, но нищо друго не може да те вдигне, дори десет навити часовника, ако организмът ти не е спал 10 дни. Принципно съм открила, че 15 минути понякога е напълно достатъчно да оживееш и да си свършиш работата.

А как стигна до тази схема?

Нямах избор. Трябваше за две седмици да отхвърля цялата работа по монтирането на филма и затова измислих този начин да се събуждам. По метода на пробата. В студиото, където монтирах, стоях денонощно и нямах никакъв начин да легна нормално. Постилах си на пода дебелата жилетка и така. Интересно е, че скоро говорих с двама приятели каскадьори, които ми направиха алпийските съоръжения за филма, научиха Асен Блатечки на алпийски техники. Та те ми обясниха, че на алпинистите много често при катерене им се налага 36 часа да не спят и се отпускат за по 15 минути. Но го правят по следния начин: свиват се на топка, в ембрионална поза, много скоро тялото им изтръпва и се събуждат. В такива моменти и храната не е много полезна. Аз оцелявах с шоколад.

Какво според теб си заслужава това темпо, този ритъм на живот?

Има два отговора на този въпрос. Единият е неизбежността. Като се борих да стигна до някакъв финал преди премиерата на София филм фест след 25 снимачни дни, трябваше да намеря някакъв начин да се справя, да оцелея и да остана с акъла си. Другият отговор е малко ирационален, но за мен е доста реален - това е вярата ми, че човек, поставен в екстремни ситуации, в крайни състояния, проявява по-голяма част от латентните си способности. Тази моя вяра е подкрепена от научните изследвания, че човек използва по-малко от 8 процента от мозъка си. Но в екстремни ситуации е способен на "чудеса", на неща, които принципно не са заложени в човешката природа или са лимитирани. Именно върху това почива учението на Георгий Гурджиев - философ от грузински произход. Той поставя учениците си в изключително крайни състояния, дори бих казала мъчително крайни физически състояния, чрез което развива психическите и парапсихическите, паранормални способности. Чрез такива стресове се преодоляват еволюционни нива, много интересен метод.

Ти склонна ли си към аскетизъм, да не кажа мазохизъм?

Ако разбираш аскетизма като ограничения откъм срещи и забавления, аз съм на периоди, като махалото на часовника. В момента ми държи влага премиерата на филма, има още толкова неща да направя покрай него. Колкото до склонността към ограничения, водя се от това какво ми се прави в момента. Самите неща, тяхното правене ме мотивира. Щом нещо изисква X, Y и Z, правя ги и не се оплаквам.

Зорнице, ти как стигна до София?

Мисля, че водех прекалено емоционален и бурен, неконтролируем живот, когато бях на 22-23 години. Кръстих се в църква малко след това, вече бях студентка. Занимавах се с нумерология и с подобни неща и ми беше ясно, че името има отношение към програмата, заложена в даден човек, и по обратен път тези неща могат да се повлияят, ако не променят. И тъй като имах прекалено див емоционален живот, реших, че може би е от името. Зорница е името на Венера сутрин, а тя е любов. Майка ми каза аман вече от толкова много любов, аз не можех да се видя с гадже за повече от 9 месеца. Тогава реших да се опитам да променя това като прибавя към името си точно обратното на любовта - мъдростта, София. Между другото в много от западните езотерични учения, а може би и в източните, истината е трети връх на триъгълника - другите два са любовта и мъдростта.

 

Всъщност си заформих нещо като автомагия. Също така, изчислено като вибрации, много добре ми се напасваха нещата. Заедно със сестра ми се кръстихме. Интересното е, че оттогава, не изведнъж, а постепенно, може би от възрастта започнах да мога да се концентрирам. Когато специализирах в Ню Йорк, един изключително известен куратор, Джери Салтс, ми каза, че картините ми са много crazy crazy и че за да успея, трябва да се науча да бъда methodically crazy. Като програма това вероятно се е заложило някъде на трети план в мозъчната кора и мисля, че това с имената беше нещо като наместване в посока на being methodically crazy.

Ти си художничка. Кога реши, че ще се занимаваш с кино?

Не успявам да се сетя, напоследък често ме питат. Мисля, че реално преди около три години. Дотогава имах кариера на художник, стаж в рекламна агенция, много изложби. Когато реших да направя филм, трябваше първо да се науча как. Говорих с проф. Людмил Стайков, той ме прие за специализант. Специализирах една година при него, половината от това време работихме върху скрипта на "Мила от Марс", което ми се явява дипломна работа. Работата по сценария вървеше паралелно с обучението ми. За една година заснехме и монтирахме филма.

А сега или по-скоро после какво ще правиш?

Сега се опитвам да подсигуря някакво бъдеще на "Мила от Марс", да намеря пари да го кача на лента, тъй като сме поканени за участие в международни фестивали. В същото време мисля върху пет нови проекта - два са за документални филми и вече спечелиха субсидии, единият е за наркокомуните, другият е също за млади хора. Трите ми идеи за игрални филми са повече в идейна фаза, макар и два от тях вече да са в сценарна. По-реално е да започна с документалните.

Значи продължаваш с киното. Да, през тази година разбрах какво трябва да правя, за да съм истински щастлива.
Кой е до теб?

Абсолютният мъж-мечта. Мисля, че е така.

Отдавна ли е?

Осем години отдавна ли е? Появи се една година преди да се прекръстя, по-точно да се докръстя. Казва се Николай Киров.
Той е съвършен. За разлика от мен. Много е умен, умее да работи с хора. Помага ми да намеря вътрешните си устои.

А за деца мислиш ли?

Да, практически. Колкото деца родя, всички ще ги кръстя Николай, ако са момчета, Ники, ако са момичета. Защото аз имам достатъчно произведения, върху които се подписвам, а неговите ще бъдат децата ни.

Вярваща ли си?

Ако питаш дали се кръстя - не, не се кръстя. Смятам, че съм силно вярваща и си имам лични религиозни правила.

Те базирани ли са на 10-те Божи заповеди?

Десетте Божи заповеди са много първостепенни, направени са за широка аудитория в много начална фаза. Вярата не е константа, а се доказва всеки ден. Човек трябва да се бори за това да има вяра. Да си пази вярата. Защото ако имаме вяра колкото просено зърно, можем да правим чудеса. Аз вярвам в екзистенциалните свръхвъзможности на вярата. Но не се кръстя.

С теб случвали ли са се чудеса?

Продължават да се случват. Не знам дали мога да разкажа някое, защото те са много лични. Едно от тях е, че филмът ми е реалност. Защото по трасето имаше толкова много възможности за пропадане и въпреки това бяха преодоляни. Аз съм в състояние на изключителна благодарност към абсолютно всичко.

Чудо ли е твоята способност да убеждаваш?

За да направиш такъв забележителен дебют, би трябвало да си успяла да накараш много хора да ти повярват. Аз разчитам на това да предложа толкова интересна роля, че актьорът да поиска да я направи дори и без пари. Да сметне, че такава роля няма и че тя ще е полезна за развитието му. Весела Казакова например ми каза на пробните снимки, че ревнува от всички останали 60 актриси. И че тя ще ми я направи ролята. Тя наистина направи два етюда, които залегнаха и в сценария. Мен ме интересува мотивацията. Както в драматургичен, така и в житейски план се опитвам да сканирам хората и да ми е ясно абсолютно всичко. Когато ситуацията е трудна и сложна до невъзможност, няма какво друго да накара хората да работят, освен ако не са емоционално свързани с тази история, ако не искат за себе си да я направят. И единственото, което трябваше, бе да не се уморявам да говоря. Дори и когато ми се иска да се свия на кълбо и да си мълча дни наред. Да говоря така, че да е интересно за хората и те да го правят за себе си.

Имаше ли нещо лошо, което чу за себе си и за филма си?

Аз съм в такова състояние на благодарност, че от нищо не ми пука. В очите не ми е казал никой нищо. Но дочух - дори не ми се говори за това - че…трябва да спра да говоря за ниския бюджет на филма, защото щяло да се реши, че филми могат да се правят и без пари и министърът щял да спре да дава за кино. Не, смятам, че "Мила от Марс" не бива да се превръща в модел, той е против природата на киното дори и за начинаещи кинотворци. Филмът раздели публиката на две много противоречащи си половини. За мое щастие по-голямата е от ентусиазирани хора, получавам много мейли, имам хубав сайт на филма и добра обратна връзка. В същото време в списание Кино, което е издание на Съюза на кинодейците, в броя, посветен на София филм фест, не се споменава нито дума за "Мила от Марс". Май критиците са избегнали да гледат единствения български филм в конкурсната програма. Това само в България може да се случи. Но пък в изданието на FIPРRЕSI има такива суперлативи от френски критик за "Мила от Марс" и може да звучи нескромно, но ме накараха да викам от кеф. Аз съм направила филм за публиката, не за критиците.

Къде ще участва филмът сега?

Имам седем покани, пет от които потвърдени с факс - в Сараево, Варшава, Московския фестивал, за който няма да успея, тъй като трябва да събера 5 000 евро още, за да кача филма на лента…

Разкажи ми нещо смешно от снимките на "Мила от Марс".

В Ивайловград ядохме бой от 60 пияни ивайловградчани - там явно това е националният спорт: да се напият и да се набият. Ние се оказахме идеалният терен да се изпробват на Тодоровден. Клаха се с ножове, полицията дойде само да ни обясни, че не може да ни помогне и трябва да се евакуираме. Най-смешното - при нападението формулата ни беше да опрем гръб о гръб, като по средата беше складирана звуковата и снимачната техника. И нашият оператор Румбата в хода на екшъна изведнъж каза, че това е ъпгрейдваната версия на Опълченците на Шипка. В цялата трагедия и безумие на ситуацията беше много смешна забележката му. Накрая върху режисьорската книга имаше кръв. И други смешки имаше - когато например качвахме един оператор за една горна гледна точка на кула, която се рушеше под краката му и непрекъснато падаха камъни, пък трябваше да качим и другия оператор… Тогава каскадьорите ми казаха да кача само единия, че да има поне един жив на терена.

Имаше ли ситуация, която да те разплаче?

Само веднъж. От натрупано напрежение. И от това, че съм дебютант и жена.

Настина ли са ти викали фюрера в екипа?

Мисля, че това вече за никого не е тайна. Аз съм страшно взискателна. Нормално екипът в началото нямаше доверие в мен. Но на третия ден всичко си тръгна както трябва. В такива случаи трябва да има йерархия, кораб без капитан няма. Знаех, че ще има момент, в който трябва да се докажа. Много ми помогна опитът отпреди години, когато направих църквата в Софийския централен затвор. Тогава работих с две бригади от затворници - освен че рисувах, събрах и художници да рисуваме стенописите, но имаше и много довършителни работи, които ръководих. Начинът, по който там си изградих авторитета и направих нещата възможни, ще ми помага цял живот в работата с хора. Има си принципи, когато става въпрос за работа. А там, в затвора, основният спор е как да вършиш нещо без да правиш нищо, Брауново движение. Но има правила, които независимо от възрастта, се спазват. Общо взето, справих се с хора на два пъти и повече от моите 23 години и с няма да ти казвам какви присъди.