В средата на септември Гала потвърди пред камерата на „На кафе“ публичната тайна, че се е развела и че в живота й има нова любов. Рейтингът на предаването скочи рязко нагоре. Русата водеща, която години наред упорито отказваше да говори за себе си, най-после се пречупи. И се раздаде докрай, като дори показа в студиото мъжа до себе си Стефан и разказа историята на тяхната необичайна телефонна любов, започнала с погрешно изпратен есемес.
Седим на кафе в дома на популярната плевенчанка и търсим отговорите на куп въпроси, които породи телевизионната й изповед. Какво я накара да се разкрие точно сега? Защо бракът й се провали? Излезе ли по-мъдра от тази раздяла? Какво й носи новата любов, няма нужда да питам. След като призна, че я има, Гала вече си позволява и да показва как се чувства. Сега тя сияе отвътре и излъчва нещо, което години наред е оставало скрито някъде в същността й – сексапил. Срещу мен седи една доволна, щастлива и обичана жена, готова да направи пълна дисекция на мислите, чувствата и душата си. Само за читателите на EVA.  

Гала, как се реши да говориш за личния си живот, след като толкова години упорито отказваше да го правиш?
Трудно. Даже бях малко принудена. През лятото продуцентите  на „На кафе“ проучваха какво очакват зрителите от нас. Оказа се, че голям процент смятат, че като не говоря за себе си, поставям бариера между мен и тях. Изненадах се. Винаги съм мислила, че ако съм добър водещ, не е нужно да споделям за личния си живот. Продължавам да не искам и да ми е трудно да говоря за него. Никога не съм имала самочувствието и желанието да възпитавам, да показвам някакъв модел на поведение. А и не мисля, че съм вървяла по най-правилния път и че съм взела най-верните решения, за да бъда пример. Иска ми се точно това да не се случва.
И все пак мисля, че ако не беше сигурна в новата си връзка, нито зрителите, нито продуцентите щяха да успеят да те накарат да открехнеш вратата към личния си живот.
Не знам дали точно това ме е спирало. Доста преди да говоря за личния си живот, бях сигурна в човека до себе си. Въпреки това мълчах. Просто този начин на пиар не е моят, а и нямам нужда от него – всеки ден съм на екран.
Как успя цели 3 години да криеш връзката си със Стефан от папараците?
Всъщност 1-2 пъти ни засякоха и излязоха снимки, но дотам... Не знам как успях. Не съм правила нищо специално, не съм се движила с очила и шапка над очите по улиците. Може би стана така, защото рядко ходя по събития, където се събират много хора. По същия начин фактът, че сме разделени със съпруга ми Константин, започна да излиза преди около 2 години. А бяхме разведени от 6. Просто продължавахме да живеем заедно.
Разведохте се и продължихте да живеете заедно?
Да, 3 години след развода. През това време имахме няколко сериозни кризи, при които исках да се разделим окончателно. И винаги нещо ми пречеше да го направя. Ако не се беше появил Стефан в този период – въпреки че нямахме интимна връзка, и не ми беше дал някакво самочувствие като жена, сигурно още щях да живея с Константин. Защото той е много убедителен в критични моменти. Успяваше да ми вмени чувство на вина, прекрасно го правеше и доскоро. Че му причинявам това, че ще нараня много хора, че детето не може да понесе раздялата ни... Никога не съм смятала, че детето може да задържи заедно двама души, ако нещо си е отишло между тях, но Константин някак си успяваше да ме убеди. Умееше също да ме потиска и да ме кара да не си вярвам, че ще се справя сама.
Когато течеше кастингът за „Пълна промяна“, беше силно впечатлена, че много от кандидатките са малтретирани физически. Тогава ми каза, че си преживяла нещо такова.
Много е страшно да преживееш физическо насилие. Не ми се е случвало и не го пожелавам на никого. Психическият тормоз обаче е някак по-последователен. Той се задълбочава постепенно и непрекъснато. След като се случи, продължава да се развива в главата ти. Заживяваш с някаква различна представа за себе си. Започваш да й вярваш и постепенно се превръщаш в някой друг. В личността, каквато се виждаш в очите на човека до теб. Губиш от самочувствието си, от женствеността си, от сексуалността си. Губиш играта. Много е трудно да излезеш от такава ситуация, ако нямаш подкрепа.
Въпреки това, когато се разделихте с Константин, ти плачеше, че той много страда.
И досега се чувствам виновна. Забравям как съм се чувствала аз. На мен какво ми е причинявано. Какво съм потискала. Понякога конкретна ситуация ме връща към спомен, който съм изтрила или по-скоро съм потиснала, защото съм била много наранена. Труден за преглъщане спомен. Въпреки това не исках да карам Константин да страда. Но не беше възможно. Косьо е човекът, когото съм наранила най-много в живота си.
Вероятно много пъти си мислила защо се провали бракът ти.
Мисля, че вината е в мен. Защото съм човек, който се напасва. Дори в моменти, в които виждам, че не е добре за мен и съм убедена, че съм права, играя по правилата на другия, за да дам шанс на връзката. Постепенно промених себе си по начин, който не харесвам. И изгубих шанса да бъда обичана, както аз искам.
Защо не каза директно, че връзката ви върви към разпад?
Когато се убедих, че върви към разпад, го казах. По много различни начини.  Държала съм се чисто по женски, била съм по-агресивна, ултимативна, крайна... Когато обаче вече си изгубил част от битката, е много трудно да се върнеш в началото и да станеш жената, която всъщност си. Защото години бях показвала, че съм това, което се искаше от мен да бъда... И все пак не намирам поведението си за неискрено. Това, че примерно няма да се държа, както ми идва отвътре, за мен не е кой знае какво. Нали го правя в името на връзката? Продължавам да вярвам, че като направя компромис, човекът срещу мен ще го види и ще го оцени. Че когато си в една любов с някого, няма нищо лошо в това да промениш нещо в себе си или пък ти да изискваш същото от него. Въпросът е, че ми се случваше само аз да давам.
И във връзката ти със Стефан ли е така?
Не, слава богу. Сигурно съм намерила човек, който харесва повечето от нещата в мен, и не се сблъсквам с някакви негови очаквания да стана друга. Но ако беше различен, като се познавам, съм сигурна, че щях да повторя същата грешка... Понякога в момента, в който правя грешния ход, си давам сметка. Но не се спирам. Явно съм от хората, които трудно учат уроци.
Със Стефан сте се запознали с есемеси. Мисля, че си била много самотна, за да се включиш в такъв контакт.
Докато продължаваше връзката ни с Константин, а тя продължи 11 години, не само че не съм му изневерявала, но даже не съм помислила да флиртувам. Дори в трите години, когато бяхме разведени и живеехме заедно. Не го казвам, защото съм била жертва. В никакъв случай. Просто аз живея така в една връзка. Вариантът за контакт с есемес въобще не ми е минавал през главата. Толкова е далеч от мен. За да откликна, може би наистина съм била безкрайно самотна.
Но това е безумие! Около теб винаги са се въртели доста мъже. Не е било проблем да се възползваш от тях.
Не съм го правила. В началото сигурно защото след всяка криза вярвах, че този път нещо ще се промени - щом сме стигали до края, щом сме ходили на семейни терапевти, щом сме говорили, щом съм поставяла ултиматуми. Когато загубих вярата, пак не съм търсила друг. Бях решила да направя компромис с връзката си. Макар че в един момент започнах да осъзнавам, че правя компромис с цялата си същност на жена. Защото бях неудовлетворена във всяко отношение – емоционално, психическо, физическо, както се сетиш. Имам приятелки, с които съм споделяла какво ми се случва в интимен план... По-скоро какво не ми се случва. Но едно е да споделяш, друго е да живееш с липсата на изживяванията, от които има нужда всяка жена. А аз ги нямах с години.
Как може да ти дойде на ума да правиш такъв компромис със себе си?
Ами не знам. Ти не смяташ ли, че в живота всеки прави компромис с нещо? Казах си: окей, имам прекрасно дете, прекрасни родители, добра кариера, ще направя компромис с връзката си. Може би в моя живот това е компромисът, който трябва да направя. Оказа се, че е невъзможно...
Като сравниш живота си преди и сега, какво усещане имаш?
Че преди съм живяла в сиво, а сега живея в цвят. Не знам дали човек може да навакса много пропуснати неща, но сега се опитвам да наваксам и да си ги вземам.
Да минем към нещо по-прозаично. Тиражира се версията, че си изоставила Константин, когато бизнесът му пропадна.
Странно ми е защо толкова се шири тази версия, след като от години всички отговорности в семейството лежаха на мен. Не това е причината да се разделим. Парите, които изкарвах, бяха повече от достатъчно, за да се справяме. Плюс това никога не съм се държала така, че Константин да се почувства затормозен, че аз съм била успелият човек в двойката ни. Точно обратното. Мислила съм си: добре, аз ще давам това, той ще ми даде нещо друго. Когато го няма това нещо друго, всичко започва да ти тежи. Но и сега в мен стои леко чувството на вина колко Константин ще бъде наранен, като прочете интервюто. Убедена съм, че той е добър човек. За съжаление не се оказа моята половинка, с която да изживея всичките хубави приказки, които гледаме по филмите и четем в книгите. Знам, че ме е обичал много. Просто аз не искам да съм обичана по този начин. От друга страна, си казвам, че да, до един момент от брака ни може би не си е давал сметка какво преживявам и как се чувствам. Не мога обаче да приема и да му простя, че в многото следващи години, в които съм му го казвала и показвала по всякакъв начин, той не го чу и не го разбра.
Успяваш ли в новата си връзка да избягаш от ролята на доминираща?
Ситуацията при мен не се е променила. Работя същата работа, имам същата популярност, изкарвам добри пари. Не мисля обаче, че това те прави по-силната личност в една връзка. А и не смятам, че трябва задължително да има доминираща личност. Иска ми се в една връзка двамата да се чувстват равнопоставени и в моята се опитвам да бъде така. Надявам се този път да бъда правилно разбрана.
Разкажи ми сега за Стефан и за есемесите.
На първия отговорих от учтивост. Такава съм. И сега, ако някой ми изпрати погрешен есемес, ще му отговоря, че не е за мен. Писахме си горе-долу около половин година, като есемесите ни имаха развитие. Първо бяха дежурно приятелски, после - топло приятелски. По това време и той изживяваше криза със съпругата си. Споделяше какво му се случва и че не може да се справи. Аз започнах да му споделям мои неща. Постепенно започнахме да се сближаваме, откривайки човек, с когото мислиш по един начин... Без да искам, правя паралел с Константин. С него бяхме категорично противоположни във всяко отношение. Не харесвахме еднакви филми, книги, музика, храна, да се забавляваме по еднакъв начин... Дълбоко съм убедена, че противоположностите не се привличат или ако се привличат, то е за кратко. Докато със Стефан ще се затрудня да ти кажа нещо, за което мислим различно, въпреки че се различаваме много като темперамент. В един момент започнах да откривам именно това в есемесите му. Тогава те постепенно започнаха да стават малко по-флиртаджийски, по-любовни. След като той се раздели със съпругата си, а аз – с Константин, решихме да се видим.
Той ли предложи пръв да се срещнете?
Не помня, но най-вероятно е бил той, защото не съм дотам еманципирана, за да предложа на мъж среща. Днес е напълно приемливо жената да е активната страна във флирта, но не е типично за мен.
Срещнахте се в едно заведение в Сити център...
...Бях забравила какво е среща, не ми се беше случвало отдавна. Опитвах се да се държа много френдли, все едно сме седнали просто да пием по едно кафе. Естествено, не се получаваше, защото в комуникацията ни вече беше влязло нещо друго. Не мога да кажа, че като го видях, припаднах. Беше ми обаче спокойно, че няма да кършим пръсти и да се чудим какво да си кажем. Вече много, много бяхме говорили. Между другото малко преди да се видим, вече си говорехме и по телефона. Смущаващото беше, че го има флирта, а сега виждаш обекта на този флирт. Обикновено една връзка върви в обратен ред. Първо виждаш човека, после започваш да го приемаш и тогава се замисляш, че примерно има хубави очи. Много беше особено. Но пък беше интересно. Не знаех дали първата ни среща няма да е и последна, но се случиха и следващите и се стигна до това да сме заедно. Беше ми трудно да кажа за връзката ни на Мари. Защото се бореше с това, че вече няма да сме тримата с баща й заедно всеки ден. Затова изчаках. Стефан съвсем естествено намери пътя към нея. Разбират се прекрасно.
Стефан е по-малък от теб. Колко ви е разликата?
О, недей! ...Събирам я на пръстите на двете си ръце. За първи път имам връзка с мъж, по-млад от мен. Мога да приема всякакви неща за всеки, но понякога съм много жестока към себе си. Като разбрах, че е по-млад от мен, се притесних. Когато го видях, се успокоих. Защото той в никакъв случай не прилича на хлапе.
И сега си щастлива и влюбена.
Да, добре се чувствам. Имах нужда да си открадна нещо такова за себе си. Виж само как го казвам. Като че ли още не вярвам, че ми се полага.
Мислите ли за общо дете?
Винаги съм казвала, че искам повече от едно дете. Обаче нищо не правя по въпроса. Стефан има дъщеря, която скоро ще стане на 4 години, но определено иска дете от мен. Трябва малко да ми се избистрят нещата и в професията, и в живота, за да мога да направя такава крачка. Знам, че нямам безкрайно дълго време и няма да чакам, докато стана на 50.
А ще има ли брак?
Стига толкова! Не искам. За мен единственият мотив, който може да накара хората да се женят, е вярата, чиито канони ги задължават да го направят. Какъв е смисълът на брака?
Може би това е най-голямото доверие към някого. Едно пълно раздаване докрай. Е, аз го правя и без брак.
Правиш ли нещата, които в брака си оценяваш като погрешни, и сега?
Не съм се променила. Само се надявам сега поведението ми да не бъде разбрано погрешно. По принцип съм много грижовна. Ако партньорът ми например яде торта, знам, че ще му се допие вода, и ще му я поднеса, преди да е поискал. До такава степен се опитвам да внимавам за комфорта му. До момента провокирам Стефан да прави същото за мен. Надявам се, че няма да има промяна. Връзката ни е вече на 3 години. Проверена е във времето.
Да поговорим малко за работата ти. Не ти ли се струва, че не беше добър ход да спрат „На кафе“? Отново започнахте от нула.
Не беше добър ход, защото даде шанс на много други да ни копират. Когато стартирахме през 2000 г., нямаше такъв формат. „На кафе“ разработи предобедното часово време, което е доста трудно. Наложихме съвсем различна визия и маниер на водене. Днес, като пуснеш телевизора, можеш да видиш този формат на много места. Затова от новия сезон решихме да предложим нещо съвсем различно – изчистено студио, право водене, повече журналистика.  
Т.е. пак започнахте отначало. Не се ли притеснихте, че ще изгубите  аудиторията си и ще трябва да търсите нова?
Зрителите харесват промените. Естествено, има детайли, които не им допадат, но ги гледат, свикват с тях, коментират ги в сайта ни. Развиват се заедно с нас. Не ни се иска да правим старите неща, да вървим по утъпканите пътеки. Искаме да правим нещо по-модерно. Рейтингът показва, че сме на прав път.
Защо в предаването вкараха втора водеща?
Мога да задам всякакви недискретни въпроси, но не е типично за мен и ми тежи. Насилвам се да го направя. Както не обичам да разкривам личния си живот, така не обичам да се ровя и в този на другите. Затова се радвам, че Диана Любенова я има в предаването.
Половин година не беше на екран. Как го преживя?
Това може би е най-кошмарният ми период. Дадох си сметка колко е вярна глуповатата клиширана фраза: никога не казвай никога. Защото откакто се занимавам с телевизия, все си казвах, че искам да нямам работа, да лежа, да си почивам, да ми е спокойно. А когато това се случи, сякаш гледах отстрани как животът тече, без да участвам в него. Толкова съм свикнала да живея динамично, да ставам рано, целият ми ден да е планиран, всичко да ми е организирано, че за този период, вместо да свърша куп работа, не свърших нищо. Бях суперхаотична, не можех да се организирам. Пропиляна половин година в живота ми. Дано вече не се повтори.