Музеят на американската филмова академия в Лос Анджелис, Националната портретна галерия в Лондон, парижката La Galerie de L’instant и Националната галерия в Прага отбелязват стогодишнината от рождението на иконичния секссимвол с фотографски разкази за красотата и уязвимостта ù.

Полетът на Мерилин Монро 

Тя попада в капана на амбициите на филмовите продуценти още с дебюта си през 1947 година с ролята на сервитьорката Еви в „Опасни години“. Норма Джийн Мортенсън е дете на извънбрачната връзка на Чарли Гифърд и Гладис Пърл Бейкър. Израства, отглеждана първо от леля си, после от приемни семейства и накрая от една от най-близките приятелки на майка ѝ – второразредна актриса. Именно тя е и причината Норма Джийн да се посвети на детската си мечта. Това обрича живота ѝ на невероятни успехи и болезнени провали, на вечни съмнения в таланта ѝ, на компромисни решения и кратки интимни връзки в преследване на признание. Признание, което Норма Джийн търси цял живот и донякъде го намира в обожанието на публиката към екранния образ, който живее и днес под името Мерилин Монро. 

В капана на ММ

Въпреки че се противопостява на избора на сценично име, Норма Джийн бързо свиква с него и с образа, който върви в комплект – сексбомба, блондинка, въплъщаваща идеята за изкушението. Някои от най-близките ѝ приятели във времето на трансформацията разказват в документален филм, излъчен по телевизия Arte, че между Мерилин Монро и Норма Джийн има голяма разлика и по време на златните години в кариерата си Норма Джийн започнала сериозно да се губи в Мерилин. „Тя беше дяволски раздвоена между двете персоналности – Норма, която беше още дете и мечтаеше за внимание и обич, и Мерилин, която притежаваше всичко необходимо, за да отмъсти за тяхната липса!“

Мъжете носят болка 

Първият ѝ съпруг Джеймс Дохърти ѝ посяга, гневен заради това, че позира гола за календар. Но голямата рана вече е нанесена от един от приятелите на майка ѝ – второразреден британски актьор, който насилва сексуално осемгодишната Норма. По-късно това се повтаря с годеника на жената, поела грижите за нея. Обвиняваща себе си, Мерилин в бъдеще ще използва отмъстително тялото си като неустоим инструмент, когато преследва нещо – мъж, филм, слава или поредна публикация, така необходима за позиционирането на една актриса в Холивуд. Вторият ѝ съпруг, бейзболната легенда Джо ди Маджио, който всъщност остава близо до нея до финалните ѝ часове и урежда всички детайли по погребението ѝ през август 1962 година, използва силови методи, за да я накаже, когато Мерилин се появява в дръзка рокля или се държи по-фриволно. Третият ѝ съпруг, писателят и драматург Артър Милър, който вярва, че освен секссимвол Мерилин може да бъде и актриса, не оправдава надеждите ѝ и след провала на филма с Лорънс Оливие и два аборта Мерилин го напуска с гръм и трясък, за да се върне в обятията на Джо. Говори се открито за връзките ѝ с водещи фигури от мафията, а в последния месец от живота ѝ и за афера със Сам Джанкана, мафиот номер 1 в САЩ, който според документалния филм, излъчен по телевизия Arte, е виновен за смъртта ѝ. Версията на екипа на филма е, че Сам принуждава Мерилин да изпие смъртоносен коктейл от наркотици, защото тя го заплашва, че ще организира пресконференция, на която ще разкаже за връзките на ЦРУ с мафията, а той пък има нужда от любовната ѝ кореспонденция с Робърт Кенеди, за да го изнудва. Каквото и да се случва в нощта на 3 срещу 4 август, ясно е, че в дома на Мерилин са гостували поне няколко души, а личните ѝ вещи са претърсвани и разпилени на земята. След като е открита бездиханна от чистачката, смъртта ѝ се превръща в сензация. Един от най-близките ѝ гримьори е ангажиран от Джо ди Маджио да се погрижи тя да изглежда такава, каквато я помни публиката – неустоимо красива. 

Голотата като оръжие 

Джийн Харлоу и Лана Търнър – сладките блондинки на Холивуд, са неин пример още от тийнейджърка, когато децата в училището, в което е преместена след настаняването на майка ѝ в психиатрична клиника, ѝ се присмиват жестоко. Тогава си обещава, че един ден ще им докаже, че и тя струва нещо. Променя цвета на косата си, с малки козметични процедури, платени от агента ѝ, поправя носа и брадичката си, и изважда на бял свят тялото си. Партньорът ѝ от „Някои го предпочитат горещо“ – Тони Къртис, който за кратко споделя и живота ѝ, си спомя в интервю, че Мерилин е първата актриса, която си позволява да влиза в студиото за срещи с продуценти и директори с напълно прозрачна блуза. „Тя беше ранена душа, която търсеше внимание, грижа и обич. Рядко обаче попадаше на тях в този отдаден на пороците Лос Анджелис.“

Да не бъдеш Холи Голайтли 

Американският писател Труман Капоти пише прочутото есе „Едно прекрасно дете“, публикувано в сборника „Музика за хамелеони“ през 1980 година, припомняйки тяхна среща в Ню Йорк 25 години по-рано. Капоти разкрива нейната уязвимост, интелигентност и обречена на страданието същност, които остават завинаги скрити от публиката, дресирана да свързва с името Мерилин Монро образа на блондинка за консумация. Силно вярващ в таланта ѝ, Капоти се опитал да убеди студиото, което се ангажира с филмирането на „Закуска в Тифани“, да я изберат за ролята на Холи Голайтли, но идеята му се проваля, след като режисьорът и продуцентът се спират на Одри Хепбърн. 

Фотографите – спътници в драматичната ѝ съдба 

Когато ѝ трябва медиен шум или конкретен отговор от филмовото студио, Мерилин организира фотосесия. Така в архивите са останали стотици хиляди кадри, които запечатват интересната ѝ трансформация. Андре де Диен се влюбва до полуда в красивото и неуверено момиче, което е все още с коси с цвят на кестен, и предприема с нея пътуване из Америка, за да заснемат оригинална и различна фотосесия. По време на пътуването им Мерилин прави плах опит да се свърже с родния си баща, който отказва среща. Потисната и огорчена от отговора му, тя се хвърля в обятията на Андре. Плановете му за семеен живот с красавицата обаче се разбиват на пух и прах, когато се появява предложение за нова роля. Цял живот киното съблазнява Мерилин и накрая я разпъва на кръст заради прегрешенията ѝ.