Тя е топмодел  и често в социалните мрежи възторжено я сравняват с Жизел Бюндхен. Вече е дефилирала на Седмицата на модата в Ню Йорк, където я настигат и въпросите ми и където ще бъде следващите няколко месеца, пълни с кастинги и дефилета. Дали ще живее там за по-дълго? Ще го реши, след като опита и Лондон, Милано и Париж, казва Ивана с размаха и увереността на 20-годишните. 

Ивана е на рожден ден в столичен мол, когато сегашният ѝ агент Диан Динев я спира и ѝ дава визитка. След седмица с майка ѝ са в офиса на „Ивет Фешън“. Тогава Ивана е на 15 години, отдадена на волейбола, както и цялата ѝ фамилия. Предстои ѝ да вземе много важно решение – спорта или моделството.

И тя избира второто. Кариерата ѝ на модел започва в Атина, минава през Барселона и Тел Авив… Първото ѝ дефиле за голям бранд е в Маями, брандът е Oscar de la Renta, „даже затворих шоуто, това беше най-хубавият момент от ревюто!“, спомня си тя. Докато е в Маями, решава да отиде до Ню Йорк за 10 дена, за да си намери агенция и така подписва с „Форд Моделс“.
Дефилирала е за Christian Siriano, Guest in Residence – марката на Джиджи Хадид, Emporio Armani…

Ивана, ти си посветила десет години от живота си на волейбола. Как направи прехода от спорта към модата?

Три години правех и двете неща едновременно (заедно с училището) и със сигурност не беше лесно. Доста пъти ми се е случвало да трябва да избирам дали да отида на мач или на фотосесия. По-често избирах отбора, защото бях важна част от него и нямаше как да ги оставя във важни моменти. С течение на времето видях много повече потенциал в мен за модна кариера, но разбира се, не беше лесно да се откажа от волейбола… За тези 10 години спортът ме научи на дисциплина, която много ми помага сега. Липсват ми играта и емоциите, но са ми останали хубавите спомени.

Защо избра моделството? Родителите ти – ти си от семейство на волейболисти – подкрепиха ли това твое решение не в полза на спорта?

Осъзнах колко всъщност съм добра в това. Не е лесно да позираш, не е лесно да показваш емоции пред камерата и най-вече – не е лесно да ходиш по подиума. Аз го можех още от началото, а с времето изградих характер пред камерата и започнах да вярвам много повече в себе си, тогава разбрах, че това е моето нещо. За родителите ми – не бих казала, че бяха много съгласни. Особено баща ми. Но това няма значение вече, защото сега получавам подкрепата, от която имам нужда, от цялото ми семейство!

Продължаваш ли да спортуваш и какво?

Правя hiit workout и играя плажен волейбол, доколкото времето и мястото ми позволяват. Но тялото, което имам сега, го дължа само и единствено на волейбола (и малко диета ;).

Изненада ли те с нещо реалността и реалното ежедневие на тази професия, нещо, което не си си представяла, че е такова?

Конкуренцията и отказите са ежедневие в модната индустрия. Казваха ми още в началото, че ще е така… Но ме удари силно, след като почнах да минавам през тези неща.

Кое е най-изморителното за теб като модел?

Може би пътуването… и това да съм далеч от вкъщи.

Как се възстановяваш?

Като се прибера и видя роднините и приятелите и най-вече – като отида на гости при баба и дядо и видя, че баба ми е сгот-
вила.

А кое е най-вдъхновяващото в тази професия?

Това, че аз вдъхновявам други момичета и момчета… Много често получавам съобщения, че съм подтикнала някого да се пробва като модел с това, че показвам развитието на кариерата ми и живота ми на модел в социалните мрежи.

Какво в твоята физика ти дава увереност?

Височината и малката талия.