„Никога не съм искала да изземвам мъжките функции, предпочитам да си се занимавам с женските, които не са никак малко, нали? Освен актриса, майка, жена и не знам какво още, хайде, няма нужда да съм и мъж.“

Каза го Луиза Григорова-Макариев, която е на корицата на новия ни брой заедно с колегата си актьора Александър Димов.

Oт около четири месеца Луиза не е стъпвала в София. Тримата със съпруга ѝ Мартин Макариев и сина им Бран са се преместили да живеят във Видин. Наели са си апартамент, имат детегледачка, а почти двегодишният Бран дори е записан на детска ясла. Причината за новия адрес на семейството не е екстравагантна приумица, ами си има логично основание – в северозападния крайдунавски град от началото на май вървят снимките на новия български сериал „С река на сърцето“, който вече тръгна по NOVA телевизия. Режисьор е Мартин Макариев, а в главните роли са главните герои на нашия септемврийски брой –  Луиза Григорова-Макариев и Александър Димов. И двамата отговарят на въпросите на Ирина Иванова в едно наистина брилянтно интервю. Насладете се и на страхотните кадри с Луиза и Александър, които Слав & Хубен заснеха за нас на брега на великата река Дунав и във Видин.

Вижте как изглежда новият директор на Народния театър Васил Василев пред камерата на Стефан Н. Щерев – една великолепна сесия на покрива на театъра, на педя под небето.

Ще прочетете и откровения на Дженифър Лопес, която се омъжи, а сега стискаме палци да остане задълго в това положение.

И още – красиви модни кадри с модела Белослава Хинова – Бел; думи от д-р Денкова, която ни насърчава да забравим за годините, били те и 50+, и да си живеем живота; интервю с притежателя на многобройна дамска аудитория психолога Иван Владимиров-Нав; красивата и трагична любовна история на Джон Кенеди-младши и Каролин Бесет; жертвоприношения в Странджа; интересни пътешествия, красиви домове и още толкова вълнуващи срещи – само в новия брой на любимото списание.

Иска ни се да завършим с думите на нашия приятел Ники Кънчев, когото интервюираме на прага на новия телевизионен сезон и на един може би проблемен есенно-зимен период: „Но аз си спомням и годините преди 2000-ата, които също не бяха никак лесни – края на 80-те – 90-те. Бедни години. Нямах кола, пътувах до Червен бряг с влак. И к’во?! Пак съм бил човек. Ако трябва да се върне това, ще се върне. Каквото за всички, това и за мен. Криза? Окей, за всички е. Ще минаваме през нея.“ Точно така, Ники, както казват англичаните  (да живее кралят, как иначе!): „Когато дойде мостът, ще минем през него.“

Нека го направим заедно, приятели!