Случвало ли ви се е да познаят кой е вашият букет измежду многото анонимни цветя, сложени в легени в банята за юбилейно парти? Познавали ли са вас в тоалет, когато не се вижда кой е в кадър? Чували ли сте възгласа: твоят дом е изцяло в твоята стилистика? Имало ли случай, когато познават, че сте автор на определен текст по изразните средства и маниера на писане?

Ако сте попадали в подобни ситуации, вие сте от хората, за които казват, че имат стил, вашата личност е предизвикала интерес у околния свят и ви е направила разпoзнаваеми.

Стилът е личният ни прочит на живота. Това е направеният от нас избор измежду многото житейски конфигурации. Стилът е много повече от мода, с която обикновено се свързва в модните списания. Той е начин на живот, общуване, обноски, поведенчески модели, изказни средства на комуникация с околния свят.

„Упражнения по стил“ е книга от френския писател Реймон Кьоно, за която се сетих, когато започнах да пиша този материал. Една и съща история е разказана по 99 начина. Забавно и интересно четиво. Става дума за съвсем тривиална случка, предадена през погледа, манталитета и речника на различни социални и професионални групи с техните специфични изказни средства и начин на мислене. Формално става дума за стил на писане, но е повече от това. Ние дори не си даваме сметка колко разнопосочни гледни точки и колко различни трактовки може да има всяка житейска ситуация.

Изграждането на индивидуален стил е процес. Минава през домашен учител от най-ранна детска възраст, през подражание, експериментиране, отрицание, собствено утвърждаване. Вдъхновение дебне отвсякъде, колкото по-отворени са сетивата, толкова по-многопластово и разширено е познанието ни.

Стилът непрестанно се развива: ние се учим от другите, от природата, от емоциите, от действителността, от самите себе си. Постепенно изграждаме система от закономерности по отношение на форми, рисунък, темите, сюжетите в нашия живот. Тази система от лични характерни белези е неповторима, правдива по отношение на същността ни. Общите белези се превръщат в отличителна черта.

Когато чуя понятието стилна дама, в съзнанието ми изскача тутакси образът на Джаки Кенеди Онасис. От двете ѝ фамилни имена става ясно, че е била съпруга на двама от най-влиятелните мъже на света през 20. век: президента на САЩ Джон Кенеди и корабния магнат Аристотел Онасис. Волева, интелигентна, амбициозна, без да е голяма красавица, тя има характер, домашна среда, образование, хобита и лайфстайл, които ще я изведат в звездната орбита на световния суперелит, за което Джаки мечтае още от ученическата скамейка. Ще се превърне в икона на стила и пример за подражание на няколко поколения жени по света. Дори и най-яростните ѝ критици признават, че тя е истинска дама и придава класа на всичко, до което се докосне – от ръкавиците, които носи,  до мъжете, които имат удоволствието да са в нейната компания.

Мода и стил са като сиамски близнаци, живеят само заедно и не могат да съществуват един без друг. И ако модата е голяма градина, богата на всякакви предложения в определен момент, то стилът е тесният, криволичещ път на изборите, които всеки от нас прави. Понякога се лутаме и дори се губим в многообразието на вариантите, измежду които можем да избираме. Когато вземем финалното решение, ние слагаме още един щрих в стила, който градим.

Модата е моментална снимка. Тя преминава бързо и остава живо само онова, което е било оценено и прието от повечето хора. То се превръща в класика. Стилът също се променя доста динамично.

Обичам да пътувам. За мен пътешествията са страст, хоби, почивка, вдъхновение, нов хоризонт, знание, урок, наслада.

Пишейки тези редове, върнах времето назад, за да видя как са се развили лайфстайлът и интересите, гардеробът ми през последните десетина години. Винаги съм следвала модните тенденции, защото това е работата ми. До някои избори ми е чудно как съм стигнала от днешна гледна точка. Част от пътя ми!

Времето на зимните ваканции наближава. Пътуванията се готвят за скок. Класическата почивка е на планина. Стилно-модни на зимен курорт? За да се чувстваме добре, нужно е да се харесваме. Какво да вземем на почивката, това е вечният въпрос, който ни терзае при всяко пътуване.

Да надникнем в куфара на една дама със стил. Първо, да уточним – тежък е. Една дама има три тоалета за един ден: за закуска, за ски и за вечеря. Умножено по една седмица, прави сериозен обем. Въпросната дама обаче няма притеснения. Тя не носи куфара си сама, не се бори с него на лентата за багаж на летището, не се набира да го сваля от багажника на колата. За тази цел има обслужващ персонал, ако не – кавалери.

Въпросният куфар е подреден перфектно. В него на дъното има два екипа за ски. (Казах ви, нали, че куфарът е голям?) Следват чифт панталони с кашмирен пуловер в естествени, меки, пастелни нюанси. Традиционните алпийски шарки в ярки цветове тази година ще си почиват в гардероба в очакване да дойде техният видовден. Дънките са аут от изискания гардероб по принцип. Задължително в куфара има феерична рокля и чифт сандали на висок ток.

Женствеността е отново на мода. Следва тоалет за вечеря – секси мини рокля или панталон с копринена риза. Шалът за рамене все още намира място в тясното пространство и е чудесна опция за наметка. И той е от кашмир. Следват бански за басейна в хотела, сатенено бельо и неглиже в допълнение за закуска в стаята. В отделението за обувки е притеснено откъм място. Пухкавите апрески за разходка из дълбокия сняг заемат половината пространство, следват маратонки, които са като обувки за извънземни – с дебели тежки подметки, предназначени за времето, посветено на разходки из алпийското селце с бутиците, после са високите токчета, които споменахме по-горе и чифт ежедневни обувки.

Има няколко табута в добрия тон на дрескода. С апрески не се седи в хотела, със скиорското яке не се ходи на градска разходка. Продължаваме. Козметиката, то е ясно, е около 2 килограма. Не че ще ползва въпросната дама всички продукти, но за всеки случай трябва да има всичко подръка. Бижутата са скъпи и фини. Диамантите са големи. Чантите са култови и са поне две: голяма, с която дамата пътува, и вечерна, за допълване на тоалета и като статус символ.

Куфарът е готов. Очевидно е, че няма как да се затвори, но нашата дама няма притеснения. Вместо да опитва да го закопчава със сила, сядайки върху него, тя посяга към втори куфар. Когато и той е пълен догоре, героинята ни замята палтото си от алпака на седалката до нея и шофьорът потегля с лимузината към летището.

Сейнт Мориц е наричан „Върхът на света“. И е вярно. Във всеки един аспект е такъв. Дамата със стил ще се наслади на всеки миг от времето, прекарано там. Тя е направила своя съзнателен избор, подготвила се е надлежно, ще преживява красотата на Алпите на макс.

Разпознахте ли себе си в тази история? Ако не, дано поне да е било забавно четивото.