Наричат го „продавач на мечти“ и „мъдрец с детско сърце“. Творческият път на Валери Петров подари и разкри на много поколения безпределната сила на литературата, туптящото сърце на поезията.

Днес празнуваме 100 години от рождението на Валери Петров, който успя да ни остави над 30 сборника с пиеси, поеми, стихотворения, майсторски преводи и сценарии.

Това е хубав повод да се усмихнем, въпреки неприятния момент, в който светът се намира сега, и да си спомним за онези неща, които ни носят смисъл. А какъв по-пряк път до това, от едно хубаво стихотворение? Затова днес си припомняме една от любимите ни лирични творби на Валери Петров. Той казваше: „Каквото и да прави злото, то е нетрайно“. Нека не го забравяме.

За хвърчащите хора

Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.

и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!
 
А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,
 
и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.
 
И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,

но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?