Ако в игра на асоциации кажем „социален антрополог”, отговорът ще е „Харалан Александров”.

Харалан Александров е роден на 21 март през 1967 година в София в семейството на акад. Александър Александров. Завършва славянска филология в Софийския университет. Има докторска степен по антропология към Института за фолклор при БАН.
Харесваме го не само заради ерудицията и  почти необятната му информираност, но и заради начина, по който говори – без истеричните нотки на мнозина популярни лица и винаги от интересна гледна точка. Изглежда като човек, който добре разбира какво движи хората и въпреки това ги харесва. Ако и вие сте от групата, която появата на Харалан заковава пред екрана – черпим ви с някои негови цитати.


Цитати
С какви аргументи ще накараме младите да четат „Гераците” вместо „Игра на тронове”, след като второто произведение очевидно описва по-добре от първото обществото, в което живеят? (в. „24 часа”)

Според някои мои колеги би трябвало да се причислявам към елита по силата на прекалено честото ми явяване пред медиите. Те смятат, че човек, който повече от веднъж седмично се появява по телевизията, има непропорционално голямо влияние върху общественото мнение, респективно трябва да попадне към една категория хора, които имат повече власт и влияние, отколкото типичния представител на средната класа, което, разбира се, е голяма отговорност, ако се отнасяш по етичен начин към това. (ТВ Bloomberg)

В НБУ и Софийския университет работим с най-добрите, които не са отишли да следват в чужбина. И те по един особен начин са едновременно невежи и знаещи. Много са различни от моето поколение, израснало с книгите. Ние живем с уважението към текста, който трябва да прочетеш докрай. При тях няма такова нещо. В тяхната култура знанието е нещо фрагментирано, което оттук си дръпнеш, оттам си клъвнеш – разбира се, през интернет. И в някакъв смисъл тази употреба на знанието изглежда някак безотговорна. Но от друга страна, изглежда много прагматична. (в. „Аз-буки”)

Европа отчасти се балканизира, а ние, балканците, отчасти се европеизираме, но без да се престараваме. (в. „24 часа”)