Владимир Пенев навърши 60 години на сцената на Народния театър по пижама.

Героят му в пиесата „Бащата” е възрастен мъж с ерозираща памет, който затъва все по-дълбоко в подвижните пясъци в главата си.

Пие вода на шумни глътки.

Диша уплашено.

Дъвче пиле.

Попива сълзящите си очи с кърпичка.

Андре, както се казва героят на Пенев, се опитва да се задържи на повърхността, но му пречат думите на хората около него. Те го объркват, а единственият му ориентир е ръчният часовник, но той, часовникът, никога не е на ръката му, винаги е някъде другаде, скрит в кутията зад печката или може би откраднат от болногледачката.

Минало и сегашно се оплитат в главата на Андре като кълбо прежда, с което си играе пакостлива котка. В стаята при него (пестелив декор, който към края е сведен до три бели стени и стол) влизат и излизат неговата загрижена дъщеря (в ролята нежна и драматична Радина Кърджилова), зетят (силен и точен Юлиан Вергов) и медицинската сестра (ювелирно изградена роля на Теди Духовникова). Но дали те са жертви на изтощаващата околните болест на Андре или го манипулират, използвайки объркването му?

Пиесата на Флориан Зелер, която е хит по сцените на Ню Йорк, Париж, Лондон и Берлин, е поставена от Диана Добрева в ритъм, насечен от тъмнината на интермедиите и особени, изнервящи звуци, напомнящи компютър томограф. Сякаш някаква машина сканира в мрак пукащия и скърцащ механизъм на ума на Андре.

Чудесна е идеята на режисьорката актьорите да играят с микрофони. Така има нулева дистанция между Владимир Пенев и зрителите в залата. Чува се дишането му, преглъщането на водата, хлиповете му на малко дете. Чува се великолепието на едно актьорско изпълнение по ръба на смешното и тъжното, с нулев фотошоп, без една фалшива нота, с онази поразителна лекота на играта, която е емблема за цялата театрална кариера на Владимир Пенев. Този човек е машина за театър, а пиеса като "Бащата" е фрак, подходящ да бъде облечен за рождения му ден. Дори когато юбилярят е по пижама на сцената.

Честит рожден ден, господин Владимир Пенев! Продължавайте да ходите, да крачите, да вървите, но никога много далеч от театралните кулиси. Екипът на EVA ви пожелава здраве и още дълги години любов на публиката, останалото вие ще си сготвите сам!