Лято е - сезонът на блЯкбастърите! Всички франчайзи (или откъде да знам как е множественото число на тази чуждица) – продължете се, обединете се, довършете ги! Това май е летният девиз на Холивуд.

Ант-Мен, Човекът-мравка, определено не е моят тип сред супергероите. Не е забавен, не е секси и с една дума – не е супер! Пол Ръд в ролята на Скот Ланг, както е „човешкото” име на Ант-Мен, е хем най-подходящият, хем най-неподходящият актьор за тази роля. Спомням си Пол най-вече в ролята на Майк, гаджето на Фийби от „Приятели” и като комичния Парис от „Ромео+Жулиета” на Баз Лурман. Вечно румените му страни и аутсайдерското му излъчване са в пълен унисон с характеристиките на неговото алтер его Ант-Мен, но пък Ръд по никакъв начин не успява да надскочи, да надгради „малокалибрието” на своя герой, да се изплъзне от него.

На този фон никак не се изненадвам, че във втория филм за приключенията на Човека мравка (първият бе през 2015 и не броя онези за капитан Америка, където „мравката” също участва), продуцентите са извадили на преден план, точно до главния герой, Осата (Еванджелин Лили). Имаше я и в първия филм, но там бе на по-заден план. Сега обаче е също супергерой и нищо чудно след има-няма година-две да направят отделен филм за нея. Осата е секси, харизматична, категорична и супер важна в този случай.

Сюжетът: Скот е призован за нова мисия от д-р Ханк Пийм (Майкъл Дъглас) и дъщеря му Хоуп (Еванджелин Лили) като в тази мисия той трябва да разкрие тайнственото изчезване на майката на Хоуп (Мишел Пфайфър), която всъщност е първата Оса. Сега дъщерята ще облече костюма на майка си и заедно с Мравката ще стъпи във водовъртежа на едно приключение за разкриване на тайна от миналото. Блякбастър, нали ви казах.

„Ант-Мен и Осата” обаче все пак разполага с няколко коза. Първият е, че на практика няма какво друго да гледаш на голям екран, понеже единствената друга премиера за седмицата са някакви ужаси, а ми се струва, че у нас ужаси, т.е. хоръри се гледат предимно на малък екран, освен ако не е някакъв суперхит. Този коз обаче е в сила само за България. Вторият е, че филмът всъщност е симпатичен, с чувство за хумор и има готини ефекти, особено онези със светкавичните трансформации на предмети и герои от малки в големи или огромни и обратното. Всъщност именно тези ефекти са сладкият момент в новия „Ант-Мен...”.