За миговете без снимки/ Пожелавам си новата година, а след нея и по-новата, и по-по-новата да приличат на момичето от стиха на Константин Трендафилов: „Ще я запомня с това, че винаги искаше да снимаме момента, за да го запазим, а аз винаги отказвах, за да не го изгубим. Ще я запомня, защото от нея остана стих, а не снимка.“

Мечтаното пътешествие/ Мили Коледа, много искам да плувам с делфини в Карибско море край Варадеро. Това е в Куба, ако ти се губи къде е, защото не знам дали отскачаш чак дотам. И едва на второ място е желанието ми да пия истинско куба либре под палмите.

За приятелките ми/ Ще купя няколко книжки за омъжените си приятелки, които ще се радват да прочетат: „Това е съпруг. Може да ви се струва, че устройството му е сложно, но на практика схемата му е проста.“ Ще купя и „Вьов Клико“, за да пием за здравето на мъжете си с любимото ми шампанско.

Годината на партитата/ И да знаеш, това се носи с диаманти – предупреди ме модната ни редакторка Криси Симидчийска. Очаквам покани за партита с участието на Великия Гетсби, Ал Капоне и изобщо хора, които притежават ножчета за пури.

За племениците/ Чудесни чаши, които да ги разбуждат безстресово сутрин дори след най-безпаметния купон – все пак те вече са големи момчета и момичета. В тях освен кафе и чай могат да си сипват и топъл грог. Скандинавците го наричат гльоги и с него посрещат Дядо Коледа.

За мама/ Кедрова дървесина, скъпоценни зрънца тонка, мускус и ванилия – ако имах личен терапевт, който да отговаря за доброто ми настроение, щях да очаквам от него да ми предпише „златното дърво“ на Van Cleef&Arpels три пъти на ден в зоните на пулса. Но сега ще го подаря на мама, защото нейното добро настроение също ми е важно.

За всички вкъщи без кучето/ На бас, че филийките, които ще изскачат от този тостер със сицилиански мотиви, ще са по-вкусни и с по-малко калории от всяка друга филийка, изскачаща от по-обикновен тостер. Не, не, веднага да ми го опаковат и да ми го сложат под елхата.

Вместо елха/ Неизпълнена детска мечта ми е да имам къщичката от сладкиши, от които си чупят Хензел и Гретел, докато отвътре не долита гласът на злата старица: „Кой от къщичката хрупа? Аз ръцете му ще счупя.“ Доста неапетитно заявление, впрочем! И ето сега мога да си поръчам къщичка от меденки от украинската сладкарница в София. Ако край нея сложа ухаещи на борова смола клонки и червени стъклени топки, може да имам необикновено вкусна елха.