Който от Marvel е избрал Том Холанд за новия Спайдърмен трябва моментално да получи бонус към и без това огромната си заплата. 21-годишният актьор е удар в десятката не само защото изключително точно пасва на образа на тийнейджъра супергерой Питър Паркър, но и защото просто е много добър актьор и като такъв успява да надгради дори комиксови персонажи, които вече отдавна са изградени в съзнанието на публиката. Да им влее свежа енергия, да им вдъхне нов живот, душа... Страхотен е Том Холанд! В актьорската му биография до този момент се открояват най-вече ролята му на приятеля на Били Елиът в суперуспешната сценична версия на филма на Стивън Долдри от 2000 г. и тази в „Lo imposible” (2012), където си партнира с Наоми Уотс и Юън Макгрегър. Очаквам с нетърпение всичко, което му предстои в киното и съм убедена, че съвсем скоро той ще ни покаже кой е. Всъщност той вече го прави.

Никога не ми е харесвало разделянето на филмите на „детски”, „тийн”, за възрастни, „мъжки”, „женски” и т.н., въпреки че понякога използването на подобни определения се налага, при това се налага от самия филм. Случаят със „Спайдърмен: Завръщане у дома” не е такъв, въпреки че 80% от героите му са гимназисти – Питър (Холанд), най-добрият му приятел Нед (откъде се взе този толкова добър Джейкъб Баталон?), момичето, в което е влюбен Лиз (Лора Хариър), особнячката Мишел (звездата на „Дисни” Зендая Колман, от която очакваме повече в продълженията) и т.н. Все пак в последните години тийнфилмите се превърнаха в някакъв тренд и сред възрастните – да си спомним манията „Здрач” например. Пък и в добрата приказка всички се оглеждат. Така е и с новия „Спайдърмен”. Почти „училищен филм” (в американското кино „school movie”, т.е. „училищен филм” си е нещо като отделен жанр), но добре зареден с екшън и CGI ефекти.

Тук Питър Паркър е в онази особена възраст - на ръба между момчето и мъжа – в която хем все още го движат инфантилни импулси (да бъде герой, да влезе в отбора на Отмъстителите), хем вече осъзнава отговорностите си. Холанд балансира фантастично точно върху разделителната линия между двете възрасти и е направо очарователен, а в „дуетните” сцени с къде-къде по-опитните от него Робърт Дауни джуниър (в ролята на Тони Старк), Майкъл Кийтън (Лешояда – здравей, нов злодей!) и прекрасната Мариса Томей (леля Мей) личи и колко здраво е актьорското му самочувствие.

С една дума, както и да го увъртаме - не е трудно да се влюбиш като ученичка в Том Холанд, не те е срам!