На 77-годишна възраст си отиде легендарният американски режисьор Майкъл Чимино, чийто знаменит филм „Ловецът на елени“ остава завинаги в историята на киното. Култовата творба от 1978 г., разказваща за кошмарите, които Америка преживява по време и след войната във Виетнам като резултат от ужасяващото насилие, в което някои са принудени да участват, взима 5 Оскара на 51-та церемония на Академията, включително за най-добър режисьор и филм, както и за поддържаща роля на Кристофър Уокън.  Мерил Стрийп и Робърт Де Ниро си остават само с номинации. Във филма участва и тогавашният годеник, а според някои и голямата любов на Мерил Стрийп – актьорът Джон Казале, който по време на снимките вече е болен от рак и по-късно почива.

Парадоксално, но следващият филм на Чимино – „Вратата към рая“ – е огромен провал, един от най-големите в историята на американското кино, който се отразява върху цялата по-нататъшна кариера, пък и върху целия живот на режисьора. „След този провал никога повече не ми позволиха да направя филм така, както искам. Затова просто правя най-доброто в рамките на възможното“ – казва Чимино.

С годините той се затваря все повече и повече в собствения си свят, а след провала на „Вратата към рая“ в продължение на 10 години не дава интервюта на американски журналисти. Последният му филм е малка новела от омнибус продукцията „Всекиму своето кино“ от 2007 г.

Чимино е роден в богато семейство, но още като тийнейджър избира приятелите си сам и определено предпочита момчетата от улицата, отколкото мамините синчета от неговата социална среда. Пие, мотае се из улиците, бяга от училище, бие се с момчетата, бяга и от дома си. По-късно обаче завършва архитектура и драматични изкуства, учи изобразителни изкуства в Йейл и в крайна сметка влиза в киното, където още с втория си филм – „Ловецът на елени“ – прави истински фурор.

В последните двайсетина години, заради ексцентричния си начин на живот, Чимино става известен с прозвището си „Хауърд Хюз на американското кино“. Пристрастен е към пластичната хирургия и идеята за вечна младост, притежава вампирски страх от слънцето, мрази алкохола, не и наркотиците обаче. Журналистите, успели да го зърнат отдалеч, по време на последното му появяване пред широката публика - на филмовия фестивал във Венеция през 2012 г.- свидетелстват, че бил висок не повече от 1,60 м. и приличал повече на елф, отколкото на човек (нещо, което може да се види и на снимките).

Казваме сбогом на Майкъл Чимино, който правеше филми с размах, мощ и страст и умееше да е също толкова велик в провалите си, колкото и в триумфите. Той никога не направи нито един филм „за да си изкара хляба“. Холивудската система така и не му прости презрението, с което се отнасяше към нея, поради което във филмографията на Чимино има 9 филма и тройно повече проекти, които така и не виждат бял свят. Почивай в мир, Майкъл Чимино!