Той, Арно (Кевин Азаис) и тя, Мадлен (Адел Хаенел) се срещат на ринга. Не е някакъв професионален ринг, а уличен, импровизиран, на който се провеждат демонстрации по самоотбрана. Първоначално Арно отказва да се бие срещу момиче и впоследствие съжалява, че не е държал на отказа си до край. Мадлен е атлетична и силна като млада олимпийска богиня и без никакъв проблем го поваля на земята пред очите на събралата се тълпа.

Двамата започват странна и смешна връзка. Мадлен е убедена, че човечеството трябва да се подготви за съвсем скорошния апокалипсис и се записва в нещо като тренировъчен военен лагер, в който да се научи да оцелява. Арно идва с нея в лагера просто защото е влюбен.

Грубоватата, примитивна сила на дебютното „парче“ – нищо не може да се сравни с нея. „Бойците“ е превъзходно суров филм, нешлифован, недоизпипан, тромав, но пък просмукан от млада, дива енергия, желание за експеримент. Харесвам и леката мрачноватост, която на моменти обгръща филма, обърканите му герои и също толкова обърканата му жанрова принадлежност - едновременно романтична комедия, драма на порастването и какво ли още  не... Затова и в самото началото написах, че „Бойците“ е странна птица.

Очакваме с любопитство следващите филми както на режисьора Тома Каили, така и на актрисата Адел Хаенел, която е необикновено фотогенична и те предизвиква непрекъснато да я търсиш на екрана, да я следиш, да не я изпускаш от очи. Критикът на Variety съвсем точно я определя като „арийска прелест“.

Спомняте си сигурно онзи рефрен от страхотното парче „Откакто ти“ от 90-те на Стоян Михалев и Виктор по текст на Ина Григорова „Не е война, но любов ли е питам...“ Лукавото в „Бойците“ е, че не е напълно ясно за военен или за любовен лагер всъщност става въпрос, за самоотбрана при нападение или при влюбване, за оцеляване в условията на апокалиптична катастрофа или просто в условията на една връзка. Между другото английското заглавие на филма е „Love at First Fight“ (или приблизителен превод - „Любов от пръв удар“ ).