В „Наръчник за необвързани“ главната роля се изпълнява от Дакота Джонсън. И тук, както и във филма, който я „извади на светло“ - „50 нюанса сиво“ – най-хубавото нещо в дъщерята на Мелани Грифит и Дон Джонсън е, че още не си е изработила специфична актьорска техника, не се е „обиграла“. Все още е неуверена. А това е просто пленително на фона на всички амбициозни, уверени, целеустремени холивудски момичета, които започват като тийнейджърки, после „отстрелват“ няколко страхотни, добре намерени роли, взимат Оскар и на 25 години вече са завършени актриси, намерили себе си. Хубаво ли е да си завършена актриса, намерила себе си на 25 години? Не знам. Какво ще правиш после? Говоря ви за такива иначе възхитителни актриси, които ужасно много харесвам, като Дженифър Лорънс например или Алисия Викандер.

Дакота Джонсън ми изглежда различна. Прилича малко на младата Изабел Аджани. Меланхолична, уязвима, с леки сенки под очите, почти без грим и с вечно натежали от сълзи или смях очи, но повече от сълзи все пак... Със своите лениви движения и тази толкова момичешка несигурност тя придава на филма особен аромат. (Все пак силно вярвам, че в някакъв бъдещ момент Дакота ще се поразмърда малко и няма да е все така объркана, невинна и дори флегматична).

„Наръчник за необвързани“ е от онези комедии, в които хора на възраст 20+ - 30+ преследват щастието, любовта, идеалната връзка, брак, секс и прочие в лабиринта на мегаполиса – в случая Ню Йорк. Сещате се – момичета и момчета, които пият по дузина питиета на вечер, „вършеят“ из града като вълчици или вълци единаци или пък на глутници в търсене на самци и самки и се събуждат с размазан грим и/или тежък махмурлук на непознато място до случаен „труп“ с махмурлук и/или размазан грим, досущ като тях самите...

Нали знаете, онези филми, които ни карат да искаме да живеем като героите на екрана – в същите уж занемарени и евтини, но задължително с великолепни гледки към града апартаменти, да ядем на дивана по пижама, докато гледаме телевизия, да ходим с лаптопа си в бара под нас... И да има бар под нас, в който да работи точно такъв пич като този от филма... При всички случаи „Наръчник за необвързани“ е повече лайфстайл, отколкото кино.

Ето ви го и сюжетът - момче и момиче, по-скоро млад мъж и млада жена, които са гаджета, се разделят за известно време, за да опитат вкуса на единашкия живот. След което тя, Алис (Дакота Джонсън), се забърква в поредица неподходящи и неуместни връзки – за една нощ, за един месец – и накрая разбира, че първо трябва да открие тя коя е, какво иска и да не изпада в ситуацията (сложете червена точка и простете това, което ще напиша, но да знаете, че буквално цитирам казаното във филма) „плаващи чепове“. Метафора. Като плаващи пясъци, но не са пясъци, ами са пениси. Така героинята, която ще ви представя след малко, описва ситуацията, при която ставаш зависима от мъжете, с които правиш секс и се обезличаваш.

Въпросната героиня, която ни подхвърля гореупоменатата, както и много други подобни, метафори се казва Робин и ролята се изпълнява от Ребел Уилсън. Както в „Тотал щета“, където я гледахме за последно, Ребел е комедийното динамо на филма – дебела, динамична, цинична, сексфурия и както се казва – купонджийка... Справя се супер, защото дебеланата купонджийка по принцип е доста „оглозган“ типаж, а тя успява да я направи интересна, понеже я играе с едно непроницаемо Бъстъркийтъновско лице. И е контрапункт на Дакота, която се движи като на забавен каданс.

На моменти филмът става досаден с диалозите си, представляващи най-често продължителна размяна на остроумия. Освен това са намесени излишно много персонажи - без особен смисъл, ами ей така... да има. Но като цяло  филмът – пак ми се налага да използвам тази дума! – е приятен. И е за женска компания.

Да се наслаждаваме на свободата, докато сме сингъл – това е простичката поука (малко като в литературата за самоусъвършенстване). Обаче лично аз си мисля, че е по-добре човек да направи куп грешки, отколкото да търси утеха в наръчници за необвързани.

Да живеят грешките! Наздраве за тях!