Хумор от... зората на хумора – примитивен тоест. Някой си Дик (Де Ниро), вече с единия крак в гроба както се казва, току-що овдовял, тръгва на кратко пролетно пътешествие с внука си Джейсън (Ефрон), който скоро ще се жени. Целта на пътешествието е старото куче да научи голобрадия младоженец как се живее. „Уроците” му са пределно прости и се свеждат в общи линии до това, че не трябва да позволяваш на жена ти да ти тропа с краче и да ти контролира живота, ами трябва да си мъж, да си свободен и прочие. Свободата, естествено, е най-голямото благо и във филми като този задължително върви заедно с истерични колежанки, готови за секс, наркотици, алкохол и рокендрол или каквото още ви хрумне.

 „Ох, на дядо!” на Дан Мейзър не е създаден с идеята да промени представата ви за комедия, нито да ви разтърси с рафинирания си интелектуален хумор, нито въобще да ви скъса от смях. Той е от онези филми, на които отиваме през уикенда, докато се мотаем из моловете (ако някой не се мотае из моловете през уикенда, да ме прощава, не говоря за него). Банален сюжет, клиширани персонажи, вулгарнички смешки, претенция нулева – всички са наясно в какъв филм са и какво се иска от тях. Нещо като меркантилен микс от „Бесни страшни пенсии”, „Сърдити старчета” и „Ритни камбаната с финес”. Но без финеса де.

С изумление изчетох ревютата за този филм в някои английски и американски издания, които разсъждаваха по темата как така култов актьор като Робърт Де Ниро е паднал толкова ниско, какво се случва с тази икона, изиграла такива роли някога в „Разярения бик” и „Жестоки улици” на Скорсезе... И кой въобще го е излъгал, че може да бъде смешен и забавен!

Ама вие на Де Ниро ли говорите?! – мисля си. На човека, който не е спирал да работи вече половин век и който така се е „сраснал” с киното въобще и с американското кино в частност, че сигурно не може да живее без да снима. И като няма насреща нещо от калибъра на „Разярения бик”, ще снима „Ох, на дядо!” или каквото и да е друго, и пак ще е адекватен на филма, на жанра му, на публиката му, на всичко. А че може да бъде забавен и смешен го „излъгахме” всички ние след като го гледахме в „Не сме ангели”, „Бясното куче и Глория” и после в „Анализирай това!”.

Робърт Де Ниро определено не е проблемът на комедията „Ох, на дядо!”. Той прави каквото може насред нищото. Дори умората си е впрегнал да работи за филма. Но просто в случая играе в трета дивизия.