Който поназнайва нещо от българските народни обичаи, или е чел Радичков с всичките му верблюди, тенци и таласъми, или е гледал филми като „Лачените обувки на незнайния воин“ и „Мера според мера“ би трябвало да е наясно, че празник като Хелоуин не е чак толкова чужд на нашата традиция. Названието ни е чуждо, може би ритуалът около празнуването му –също, но не и същността на самия празник, свързан с гоненето на злите сили и разните им там разновидности. Тъмната страна на живота, на природата, на човека е абсолютно задължително интерпретирана във всеки фолклор и българският въобще не прави изключение. Така че да обличаме окървавените ризи със стърчащи сатъри, да слагаме мъртвешките сенки под очите и да отиваме да гоним злите духове със зомби танци, много Блъди Мери и ... може би един страшен филм. Дори да не е „Брат, к’во пра’им...” , винаги можете да заложите на нещо на Тим Бъртън (например „Суини Тод: Бръснарят-демон от Флийт Стрийт”), старите ужаси за Дракула, Франкенщайн, Джекил и Хайд, или един от най-великите трилъри, които съм гледала – „Другите” на Алехандро Аменабар с Никол Кидман в главната роля.

„Брат, к'во пра'им с тия зомбита“ е филм, който има смисъл да бъде пуснат по кината единствено около Хелоуин. Група скаути спасяват родния си град от нашествието на живите мъртви, тоест на зомбита, които често – за радост на скаутите - се появяват първоначално в доста секси вид. Тийнкомедия на ужасите с една дума. И, разбира се, нито един по-известен и/или по-свестен актьор не се е навил да участва. От изброените в каста Тай Шеридан, Логан Милър, Сара Дюмон, Матю Кардаропле, Хелстон Сейдж, съм виждала някъде само първият - в „Дървото на живота” на Терънс Малик, както установих впоследствие.

В пищните хелоуински ужасии винаги има добра доза кич и този филм не прави изключение. Истината е, че много често кичът може да бъде забавен, но големият проблем на „Брат, к’во пра’им с тия зомбита” е, че няма да умрете. Да, няма да умрете нито от страх, нито от смях, нито от кеф.