Отдавна подозирам, че киното е най-важното от всички изкуства не само за Владимир Илич Ленин, ами и въобще за повечето политици и властимащи, и най-вече за американските такива. Не е тайна, че големите холивудски компании от една страна непрекъснато поръчват всевъзможни социологически проучвания, за да разберат какви са обществените нагласи и настроения, какво интересува хората в момента, какви са проблемите и т.н., и от друга – те самите често се опитват да генерират определени нагласи в обществото, да прокарат определени тенденции. Та в този ред на мисли ми се струва, че филмът „Отново в играта”, в който 70-годишен мъж (Робърт Де Ниро) се включва в стажантска програма за старша възраст и започва отново работа в офис, пълен с 25-годишни младоци и шефка, която би могла да му бъде внучка, е силно „вдъхновен” от задаващата се тенденция да бачкаме, докато смъртта ни пенсионира. Ура!

„Отново в играта” е скромен и смешен филм, по занаятчийски умело режисиран от Нанси Майерс, която е сценарист и/или режисьор на също така скромни и добри филми като „Невъзможно твой” с Даян Кийтън и Джак Никълсън, „Какво искат жените” с Мел Гибсън и „Не е лесно” с Мерил Стрийп и Алек Болдуин.

Ще получите точно това, което очаквате от подобен филм – комични ситуации, породени от общуването между две различни поколения, с различни разбирания на света, начин на живот, на изразяване, с различни вкусове, обаче все пак... в крайна сметка ще ви стане ясно, че те се допълват, че диалогът е възможен и прочие.

За актьори като Де Ниро и Ан Хатауей тези роли са лесносмилаеми и не представляват никакво предизвикателство, това си личи веднага. Сценарият е... приятен, макар че „приятен” е една от най-неизразителните думи на света и силно избягвам да я употребявам, но по отношение на този филм е точно на мястото си. (Между другото, ако искате да гледате Ан Хатауей в наистина силен филм, в който тя прави прекрасна роля, гледайте "Рейчъл се жени" (2008) на Джонатан Деми.)

Лично аз смятам да заведа мама на кино, за да разбере най-после каква голяма късметлийка е, че се е пенсионирала във време, когато идеята за стажанти старша възраст все още не е била родена.