Един ден, преди 15-ина или дори повече години, отидох в Дома на киното да гледам филма на Сергей Бодров „Кавказки пленник”. Беше номиниран за „Оскар” за чуждоезичен филм, за „Златен глобус”, беше обрал Европейските филмови награди, като и тези на фестивала в Карлови Вари, а в главната роля беше един от сексисимволите на новото руско кино – Сергей Бодров младши, син на режисьора. Закъснявах за прожекцията и бързах, но бях възнаградена. Пред Дома на киното стояха двама абсолютно великолепни мъже в дълги палта от черна кожа, приличаха на Киану Рийвс в „Матрицата”. Това бяха въпросният Сергей Бодров младши и Олег Меншиков, друг култов актьор. Истински звезди! По-късно младият Бодров взе глваната роля в може би най-успешния руски филм на последните 20 години – „Брат”. И после загина, едва 31-годишен, докато снимаше филма си „Свръзка” в Северна Осетия. Свличане на ледници помете голяма част от екипа му и самия него. Беше страхотно красив! Беше харизматичен! Да почива в мир!

Защо ви разказвам всичко това? Защото филмът, който ще ви представя днес и който от днес тръгва в кината – „Седмият син” – е режисиран от Сергей Бодров баща.

За разлика от останалите подобни суперпродукции, които се рекламират с изречението „От режисьора на...”, за „Седмият син” използват израза „От компанията, създала „300: Възходът на империята” и „Годзила”. Понеже съвсем справедливо се предполага, че името на режисьора Сергей Бодров е тотално неизвестно. Особено сред публиката, за която най-вече е предназначен този филм. „Седмият син” най-напред бе пуснат във Франция, където разбира се бе пометен от „Хобит: Битката на петте армии”. Американците пък разумно програмираха премиерата чак за февруари, може би с идеята, че тогава вече ще бъде позатихнал интереса към „Хобит” и филмът ще има някакъв шанс все пак. Но доколкото разбрах най-вече се разчита на азиатския пазар.

„Седмият син” е вдъхновен от поредицата „Хрониките Уордстоун” на Джоузеф Дилейни, първите две книги от която са издадени и у нас от „Хеликон”. Историята е за последния „седми син на седмия син” в едно семейство, който нещастник е призван да избави света от призраци, вещици, богърти и други изчадия на мрака и отвъдния свят. Тук му е мястото да благодаря на Националния „Хари Потър” фен клуб, чийто сайт ме осветли по въпроса що е то „богърт”. Добре че са те, защото когато написах „богърт” в google, ми се появи Хъмфри Богарт. Значи „богърт” е нещо, което може да приеме формата на всяко нещо, от което те е страх. (Чудя се каква ли форма би приел „моят” богърт. Вероятно на динозавърски гълъб.)

Том Уорд се казва този „седми син на седмия син” (в ролята е Бен Барнс), роден е с могъща сила в кръвта, а учителят Грегъри (Джеф Бриджис) трябва да го научи как да се справя с демоничните създания, които са плъзнали навсякъде, за да го наследи, когато той предаде Богу дух. И целият филм е онова, което обикновено наричаме „зловещо приключение” и в което най-интересни са няколко ефектни, случващи се пред очите ви трансформации на богърти.

Другото интересно е, че Джулиан Мур играе ролята на изискана зла вещица и това доста й отива. Само дето свръхбанало е облечена в черен корсаж като онези, дето нашите момичета си правят за абитуриентските балове и с черна сатенена пола, а раменете й са покрити с черна дантела. И въпреки, че не харесах особено един от касовите хитове тази година „Злодеида”, не мога да не призная, че Анджелина Джоли беше доста по-ослепителна вещица. Май 2014 беше силна за големи актриси в ролите на харизматични злодейки – и Анджелина, и Ева Грийн в „300”, сега и Джулиан Мур, а май имаше и още.

Сергей Бодров баща се е справил с предизвикателството да си премери силите с титан на жанра като Питър Джаксън, който 13 години подред снима Властелини и хобити. Справил се е и нищо повече. Филмът става за гледане. Става за гледане и нищо повече.