Еха, кога се връщат? Отивам да ги посрещна, каза вчера Теди Духовникова, след като разбра, че вратарят на българския Отбор на надеждата Ив Куаси е избран за най-добър играч на своя пост от всички участници на Световното по футбол за бездомни хора в Чили. С по-малко от 5 гола, допуснати на мач (ама в това първенство яко са вкарвали!). Теди беше причината да се запознаем с Куаси, когото представихме в августовския брой на EVA. Бежанецът от Мали ни спечели тогава с непомръкващата си усмивка и с хорър разказа си как се лови питон като се използва жив човек за примамка. Той обаче нямаше да бъде част от Отбора на надеждата, ако не беше основателят му Виктор Кирков.

Виктор е човекът, който пълни багажника си с пици за момчетата от отбора, за да хапнат след тренировка. Виктор е този, който се опитва да ги научи как да ловят риба, вместо да им дава риба в ръцете. Той е мъжкото момче, който не говори милозливо за съдбата на изоставените деца от домовете, откъдето селектира Отбора, а се държи като по-голям брат. Останало ми е в главата как по мъжки се скара на едно от тях, защото беше дошло за мач без футболната си фанелка. Момчето се оправдаваше, че в дома не му я били изпрали. Да я беше изпрал сам, каза му Виктор. (Истината е, че децата в домовете нямат почти никакви социални умения и навици да се грижат за себе си. И че подобен разговор струва колкото 10 благотворителни акции по Коледа.) Виктор е от хората, които вярват, че България се променя към по-добро. Да, това сигурно става, особено с помощта на викторовците, които просто правят добре това, което правят. 

Още инфо: На Световното за бездомни тази година България се класира на 12-о място от 42 отбора, което е най-доброто ни представяне от всички участия досега. А Виктор и момчетата му се връщат днес.