Трансформърс 4: Само за роботи

Докато гледах „Трансформърс: Ера на изтребление” си представях как съм 50-метровата жена, как влизам във филма с един гигантски магнитен металотърсач и целият филм се „налепва” по него, а после го изхвърлям в контейнер за радиоактивни отпадъци, който никога повече няма да бъде отворен. И така спасявам киното от нови трансформърси.

Ирина Иванова 27 June 2014

Ако имате син, който е на 10-16 години и ви побърква с видеоигри (без слушалки) у дома, можете да го изпратите да гледа новия „Трансформърс”. Така ще си осигурите почти три часа спокойствие, и то без да имате угризения, че детето гледа кървища и трупове. Понеже в това „нещо” (не е точно филм, но още не съм му измислила название) се млатят основно роботи – два вида при това: автоботи и десептикони. Леко симпатизирам на първите, понеже те първоначално са суперяки коли (Bugatti Veyron, Lamborghini, а в настоящия епизод - Pagani Huayra), които се трансформират в роботи. Вторите пък са с противни изцъклени очи.

В краката на гигантите се мотаят Марк Уолбърг (който можеше поне да се поразсъблече, ако не друго) и Стенли Тучи, който дори се опитва да прави някаква роля, но не се получава. Работата е там, че каквото и да си говорим, поредицата, режисирана от Майкъл Бей, вече е донесла на създателите си от Paramount над два милиарда и половина долара и не виждам какво може да ги спре да продължават с трансформърсите.

„Ера на изтребление” е отчайващо дълго (165 минути!) и досадно „нещо” и само робот или тийнейджър в начален стадий би го изтърпял докрай. Аз лично се предадох на 90-ата минута и си казах: „Боже, пази ме от алчни парамаунти (така нарекох акулите от Paramount Pictures, които продуцират ей такива неща), от автоботите и десептиконите аз сама ще се опазя!”

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР