През 2014 г. се навършват 85 години от рождението на Грейс Кели. Годишнината ще бъде отбелязана подобаващо – с един скандален филм и с вече избухнала по този повод минивойна между старите и врагове, и партньори Франция и Монако.

Aрена на сблъсъка ще е фестивалът в Кан, който ще бъде открит на 14 май със световната премиера на филма „Грейс, принцесата на Монако“ с Никол Кидман в главната роля. Режисьорът Оливие Даан (през 2007 г. той изстреля Марион Котияр сред звездите с филма си за Едит Пиаф „Животът в розово“) обаче заявява, че ако истинската Грейс Кели е загинала при автомобилна катастрофа, то легендата за нея ще умре при тази филмова катастрофа, както той нарича собствената си творба. Принц Албер Монакски пък се е заканил, че лично ще иде на Кроазет да попита Никол Кидман не се ли срамува, че участва в подобен филм.

Грейс Кели не е просто звезда. Тя е една от обожаваните холивудски диви, икона на стила, муза на един от гениите на 50-те – Алфред Хичкок, според когото тя е била и много талантлива актриса. „Излъчваше изключителна класа и неподражаем блясък. Беше родена за Принцеса“ – казва той за нея. И Грейс Кели наистина става принцеса. Малко след като едва 25-годишна печели първия си (и единствен) „Оскар“, тя се запознава с принц Рение Монакски и се омъжва за него. Една от малкото жени, които наистина „получават“ своя Принц.
Направи ли я всичко това щастлива? На този въпрос се опитва да отговори „Грейс, принцесата на Монако“, който възмути княжеския двор в Монако още преди да е напълно завършен. Какъв им е проблемът? Представяме ви различните гледни точки.

Всичко започва с това, че до този момент не е правен филм за живота на Грейс Кели като принцеса. Всички филми за нея са посветени на холивудския й период, на живота й като филмова звезда и приключват със сватбата й с принца на Монако. Оливие Даан обаче иска да направи филм именно за Грейс Монакска. Заявява на продуцентите, че държи да снима в Монако. За целта трябва да получи официално разрешение от властите в княжеството. И тук се появява проблемът. Защото за да дадат съответните документи на продукцията, властите в Монако и лично децата на Грейс и Рение – Албер, Каролина и Стефани – държат да прочетат сценария. Прочитат го и изпадат в ужас. Правят списък с проблемните според тях моменти, които трябва да бъдат променени, за да дадат разрешение за снимки на тяхна територия. Най-безобидните им забележки са: не е ли Никол Кидман, която скоро ще навърши 48 години, прекалено възрастна, за да изиграе 30-годишната им майка; защо създателите на филма са се фокусирали именно върху ранните 60-те – период, доминиран от политическите кавги между Франция и Монако. Но преди всичко защо сценарият разказва историята на една ужасно потисната, самотна до лудост жена, ограничавана и дори малтретирана от съпруга си, която отгоре на всичко в последните дни от живота си се е консултирала с адвокат, за да започне бракоразводно дело. Ето това Албер, Каролина и Стефани не могат да преглътнат. Не, майка им не е била отчаяна, самотна и потисната и категорично никога не е искала да се развежда с баща им, казват те. Очевидно на онзи етап те получават от кинаджиите отговор, който ги удовлетворява, защото разрешават снимки на територията на княжеството. Днес обаче режисьорът и продуцентите твърдят, че никой никога не е искал мнението на семейството за сценария, нито пък е обещавал някакви промени. Когато гледат първата режисьорска версия на „Грейс, принцесата на Монако“, Албер и сестрите му виждат, разбира се, че никой не се е съобразил с техните изисквания. Настояват филмът да бъде спрян. И той е спрян.

Според първоначални данни премиерата на „Грейс, принцесата на Монако“ трябваше да е през март 2013 г., но компанията обяви, че събитието се отлага. Всички в Холивуд знаят, че отлагането на премиерата винаги води до неприятности. Основните опасения на продуцентите са, че този филм може да повтори грандиозния неуспех на „Принцеса Даяна“ с Наоми Уотс в ролята на „принцесата на народа“. След продължителна битка Оливие Даан трябваше да отстъпи и да остави филма си в ръцете на разпространителите, тоест на бизнеса. „Филмът беше премонтиран от американските дистрибутори и крайният резултат, който видях, е катастрофа. Прилича на гигантски трейлър. Всичко е за пари и няма нищо общо с киното“ – заяви той в интервю за The Guardian. Тук-таме в пресата обаче има и намеци за намеса на много високо ниво в съдбата на филма, свързана с недоволството на княжеския двор. Между другото, след като гледат и втората версия, наследниците на Грейс и Рение завяват, че това е „печалбарски“, лустросан филм, залагащ на блясъка и модата, построен върху измислена драма и няма нищо общо с истинската история на Грейс в Монако. И освен това техните чувства и емоции са напълно неглижирани.