Стефан Шарлопов: Децата и мечтите си не продавам

За първия си милион, за успешния си бизнес в сферата на хотелиерството, както и за голямото си семейство – двата брака и петте си деца, Стефан Шарлопов споделя ексклузивно за EVA

Ваня Шекерова 16 май 2017

Снимка: Светослав Караджов

Със Стефан Шарлопов можеш да говориш за всичко, за абсолютно всичко. Той е безпощадно откровен, понякога дори груб. Общува от много къса дистанция, но това не означава, че щом те е допуснал близо, може да повярваш, че си наравно с него. Шeфът от първото издание на „Звездни стажанти“ охотно споделя своята версия за първия си милион, за успешния си бизнес в сферата на хотелиерството, както и за голямото си семейство – двата си брака, петте си деца.

С най-голямо въодушевление бизнесменът говори за своя последен проект в сферата на туризма – уникалното ВИП селище „Созополис“. Защото изграждайки го, е научил много за себе си и за другите, за Бог и за дявола, чрез него се е върнал към корените си край Черно море, усетил, че е неговото много специално място, където иска да пренесе костите на дядо си, да остарее и да разпръснат праха му.

Не го е мислил, не го е искал, нито планирал, просто Провидението, случайно стечение на обстоятелствата го поставили в ситуация, в която от консултант се превърнал за една нощ в единствен инвеститор на фалирал голям бизнес проект на морския бряг. И както се изразява самият Шарлопов, положението било „или аз него, или той мене“.

След три години война вече диша спокойно като победител – 60% от къщите в Созополис са продадени, селището живее и се развива. Само че – забележете – по правилата на Стефан Шарлопов, който не крие желанието си тук да изгради модел на общество, в което хората да живеят в мир и хармония, да не заключват вратите на домовете си и да споделят удоволствията на живота.

Как се е преборил за правото да е единствен законодател на полуостров Колокита срещу Стария град в Созопол, защо е увенчал творението си с мраморен обелиск Стефан Шарлопов споделя ексклузивно за списание EVA.

Бих искала да започнеш от самото начало – как се набута в бизнес партньорство с руснаци, от което ти остана наследство „Созополис“?

Те ме намериха и ми предложиха да съм им консултант с хонорар 500 евро на час и 20% от нетния резултат на финала. Искаха да инвестират между 50 и 500 милиона евро в бърз проект на морето, т.е. почнат и недовършен, какъвто беше този, и в бавен проект на морето, което значи земя, проектиране, строителство. И стъпки в спа зоните в България, където аз съм наясно като президент на българската спа асоциация... Един приятел ме прати в Созопол да видя проекта на Екуест, който беше замразен. Дойдох и в момента, в който влязох в тази развалина, от която мнозина щяха да избягат, усетих потенциала. Задълженията на дружеството обаче бяха много сериозни – към банки, към строители. Започнах със собствени средства да правя цесии. За да мога да подготвя всичко така, че проектът да бъде купен и завършен.

Парите ми дават възможност да бъда свободен. Може да си позволиш да пиеш една ракия, може и да не пиеш, може да се разхождаш по хавлия, а може и в смокинг.
Значи хареса обекта, без да правиш сметка, че ще си негов единствен собственик.

Не, за миг ако си бях помислил, че така ще стане, нямаше да поема риска. Но явно Господ е решил това да се случи по трудния начин. А трудният път променя хората. Този проект в моя живот беше като крайъгълен камък. В него трябваше да покажа първо на себе си какво съм научил, какво съм създал като име, кой ми има доверие, кой ми няма. Банките тогава имаха забрана да кредитират проекти по морето, защото не можеха да си приберат парите. В тая сложна ситуация реших, че връщане назад няма. Или то мене, или аз него.

Как на практика от консултант се превърна в инвеститор?

Руснаците казаха, че проектът може да бъде успешен, ако успея да договоря всички задължения на ниво до 25 млн. евро. Изчистих всичко и тогава започнаха да бавят топката. После предложиха да станем партньори 50:50. А имахме уговорка да ми върнат моите средства с 10% горница и да си останем в отношения инвеститор и консултант. Мен животът ме е научил, че чужда ръка гръб не чеше. Което означава, че предпочитам да съм сам. В бизнеса имам само един партньор, Ерик, защото някой трябва да продава часовници и диаманти. И това не съм аз. По-добре е партньорът ти в подобен бизнес да е арменец или евреин. В другите бизнеси предпочитам да вземам решенията сам. И сам да си нося отговорността и да не спя.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР