Другото име на болката

Стелла Ангелова e в Денсинг Старс не за да се доказва и да печели – вече е била шампионка по художествена гимнастика на България десетки пъти и веднъж – световна. На 17 години емигрира в САЩ, където живее и досега. Днес, на 40 години, Стелла е сред най-търсените каскадьори и дубльори в Холивуд – дублира героинята в сериала „Отмъщението“, участвала е в заснемането на „Аватар“ и продължава в „Аватар“ 2. Като високоплатен професионалист има повече от добри доходи дори за американските стандарти, контакти със световноизвестни личности от киното и шоубизнеса, къща в красив квартал в Лос Анджелис. Дори отказва първия път, когато продуцентите на Денсинг Старс я канят да участва във формата – не че не е поласкана от присъдения й звезден статут (Стелла не се изживява като звезда в САЩ), не, просто няма нужда да се доказва и по този начин. При повторната покана за участие в Денсинг Старс обаче й казват, че е най-непопулярната участничка сред всички поканени, така че вероятно публиката ще я извади някъде две седмици след началото. Е, толкова й трябвало! Дюшеш й дошло и съгласието на майка й Ефросина Ангелова да оглави националния отбор по художествена гимнастика на България. Ще има подкрепа в предизвикателството, добре!
Слушам за Стелла, че е твърде нахакана. Но забелязвам колко лесно се наливат с влага златистите й очи. На един лайв Стелла дори завърши разплакана. „Само аз, ти и майка ти в тази зала знаем защо плачеш“ – каза съдийката Илиана Раева. Но за това – по-нататък.
Наричат я машина, която професионално мачка конкуренцията. А тя просто влага нечовешка енергия във всичко, защото не се щади, иска всеки детайл да е перфектен, не маркира, а присъства тeлом и духом дори на репетициите. За разлика от повечето звезди, замествани от статисти!
Коментират акцента й с нотка на заядливост. А Стелла наистина мъчително търси българските изрази, спонтанно вкарвайки в речта си думи и цели фрази на английски. Защото за 20 години, откакто е заминала в САЩ, се е връщала не повече от три пъти в България, и то за по седмица. Нищо вече не я свързва с родния град Търговище, не поддържа връзки с бивши колеги от националния отбор по художествена гимнастика. Но след впечатляващото танго, което изтанцува разплакана, е получила съобщения от почти всичките си бивши съотборнички не само от ансамбъла, а и от индивидуалните съчетания. И ще вечеря заедно с тях в свободния си от репетиции вторник след живото предаване.

Стелла, моля те, кажи и на мен какво имаше предвид Илиана Раева с изречението за твоите сълзи! Досега не бях гледала визитката си преди участие. А снощи направих тази грешка. Видях се отстрани в спортната зала, където ме връхлетяха спомените от моето детство... Всъщност от детството, което никога не съм имала като нормално дете. Беше много силно и емоцията ме обгърна, не можах да устоя, разби ме.

Защо винаги казваш, че не си имала нормално детство? Ами ако е нормално това да живееш в спортната зала... Аз не съм ходила на училище, където децата създават приятелства, своя среда, социализират се. Учителите идваха да ме учат в обедната почивка преди да продължа тренировките, идваха да ме изпитват там. На 2-3 години съм била, когато съм влязла в залата като гимнастичка с мама, треньорката ми. По 10-12 часа на ден тренировки, тренировки, тренировки, режим и изолация от света. На 4 години съм участвала в състезание, на 6 – в международен турнир. Сигурно без всичко това нямаше да съм така дисциплинирана, успешна в кариерата си, но съм ощетена от толкова много други неща. С приятелки не съм излизала като дете, с момчета не съм имала никакви отношения. Трябваше да го изживея на доста по-късна от нормалната възраст, чак след като заминах за Щатите. Усещайки се социално, емоционално, индивидуално изостанала от връстниците си... Сякаш започвах от нула развитието си. Ако имам дете, бих му дала възможност да пробва различни неща, за да намери индивидуалността си, а не да е в една-единствена кутия, каквато за мен беше художествената гимнастика. Все още мечтая за това детство, което не съм имала...

Никога ли не си се бунтувала? Опитвах се да избягам при баба и дядо в Омуртаг, но се връщах. Живеех в един свят, от който като излезех, не знаех какво да правя със себе си. Бях състезател и бях научена да се подчинявам на правилата и на треньора, в случая майка ми. Тя ми беше първо треньор, после майка. Очакваше и изискваше от мен повече, отколкото от всяка друга гимнастичка. Никога не беше доволна от постиженията ми, чак като победих на световното, показа задоволство от мен...

Казваш, че сега сте много близки с майка ти. Как преодоля конфликта с нея? Едва когато се откачих от спорта, вече в САЩ, се откъснах и от тази зависимост от мама. За да намеря себе си и да променя връзката помежду ни. Тя не беше човекът, на когото можех да разчитам като дете, чувствах я чужда. И трябваше да мине много време и двете да извървим дълъг път една към друга. Имах нужда да ми се обяснят някои неща. За да бъдем приятелки, да сме си най-близките на света, както е сега. Като дете съм си мислила, че никога не би било възможно.

Чух те да казваш, че с родители като твоите не си имала избор – ако си била момче, си щяла да си борец, какъвто е бил баща ти... Точно така, аз пораснах в залата. Знаеш ли, веднъж, като бях в Търговище, където не съм се връщала много дълго, отидох да я видя тази зала. И ми се стори толкова малка и тъжна. А тогава ми изглеждаше гигантска. Буквално живеех там. Това не беше мой избор, а наложен от майка ми. Сигурно затова не работя като треньор по художествена гимнастика.

С баща си поддържаш ли отношения? Татко ми, Ангел Петров, има ново семейство след раздялата им с мама. Има и  дете, но живее в друг щат и контактът ни е по скайп и по телефона. Не сме се виждали на живо от 9 години.

Кажи ми как замина за Щатите и как потръгна животът ти там. След световното, когато станахме първи с мама като треньор на ансамбъла, бях поканена от една рускиня да работя като помощник-треньор в националния отбор по художествена гимнастика в САЩ. С нея се познавахме отпреди, когато още 12-годишна помагах на майка ми в хореографията, докато тя беше треньор там. Заминах с договор за 6 месеца. Бях на 17 години, не си знаех цената, плащаше ми по 3 долара на час в залата, после разбрах, че това е 1/4 от заплащането на час в Макдоналдс. Измъкнах се веднага щом ми изтече договорът. Отидох в Лос Анджелис да тренирам частно едно момиче, като през цялото време се опитвах да си намеря агент, който да ме изпраща на кастинги. Година и половина мина преди да получа първата си работа в рекламен клип. Турнетата дойдоха след това. През 2001 г. се върнах за малко в американския национален отбор по художествена гимнастика, но повече като хореограф, отколкото като треньор, това не беше за мен.

Докога обаче можеш да бъдеш каскадьор, за това все пак има граници във възрастта? Аз не съм човек, който планира, а живея в момента. Утре мога да направя последния си филм и да кажа: стига толкова. Но има видове каскади, например с коли, с мотори, които не съм овладяла и са предизвикателство за мен.

Не те ли е страх от старостта, не ти ли пречат годините? И да, и не. Повече ме е страх от това да си пилея времето или да живея равно и скучно, да не се движа напред и нагоре. Никога не съм искала лек и нормален живот. Винаги съм знаела, че няма да се занимавам с нещо от 9 до 5 всеки ден. Правенето на филми е толкова интересно! Предизвиква ме да искам да мога още и още – сега правя специализация по хореография на бойните изкуства, обичам да боравя с оръжия, има такива, до които още не съм се докоснала...

Знам, че си чупила дори гръбнака си. Как се справяш с травмите? Най-големи са ми травмите от гимнастиката, още от дете. И болките не спират. Много пари харча за нагревки, масажи, акупунктура. Интересно е с колко болка може да свикне човек. Моят живот е болезнен, но явно имам висок праг на поносимост. Аз като кажа „боли“, значи ужасно много боли. Иначе поддържам форма с всекидневно физическо натоварване. Обичам да ходя по планините, зареждам се сред природата, психиката ми се повлиява прекрасно от общуването с нея. Виж, на ски обаче никога не съм се качвала.

Кое ти дава повече самочувствие – моженето или парите? Сигурността в себе си. Всички изяви, които съм имала, ме правят все по-уверена в себе си. Обичам адреналина, той ме тласка напред и напред.

Какво сънуваш, Стелла? О, имам проблеми със съня. А когато сънувам, то са кошмари и на сутринта се обаждам на мама да ги тълкуваме. Рядко ми се случва, защото малко спя. Ставам рано и тялото ми е будно и бодро, дори и да искам, не мога да се излежавам.

А как си почиваш, когато не си на снимки или в тренировки? Имам градина, мога цял ден да си копая, да поливам, да садя и пресаждам. Обичам и да готвя – готвя за моите мъже (говори за приятелите си през годините, никога не се е омъжвала – б.а.) например агнешки котлети с кисело мляко, краставички и копър, пиле със зеле, сарми, страхотна баница с готови кори, палачинки, мусака... И да ям обичам, да пробвам нови ястия от различни краища на света.

Е, не спазваш ли някакъв хранителен режим? По принцип избягвам храна с глутен, червени меса, хляб, избирам чиста храна... Но не го правя, за да съм в някакви определени килограми, а защото съм убедена, че ти си това, което ядеш.

Отвън или отвътре? Разбира се, че духът е важен, него трябва да пазиш и да развиваш. Тялото е опаковка, може да се залепи или закърпи, ако има нужда.

Какъв е твоят начин да държиш мозъка си буден? Много чета. Навремето не можеха да ме накарат да си чета уроците по история или география, но винаги съм харесвала литературата. Сега отделям време за информация, свързана с професията ми, но и за философия, психология, духовни практики. В книгите намерих упование и опора в много тежък момент от живота си, не съм сигурна, че искам да говоря за това...

Много се изписа и изговори за отношенията ти с Рики Мартин. Дължиш ли му нещо? Нищо не си дължим един на друг, сметките ни са занулени и чисти. Винаги мога да му се обадя и той да вдигне телефона, но не бих го направила просто така, а например за да му честитя рождения ден.

Наистина ли се обичате с партньора ти в Денсинг Старс Наско? Да, нищо не играем, всичко е истинско. Емоцията между нас е много силна – ту се караме, ту се обичаме. Той е много специален, не зная дали с друг бих могла да танцувам. На 25, той е мъжът, който ме води. Много е талантлив, фокусиран и планира стъпките, които прави. Аз съм луда, но той се справя добре с мен, като не ми позволява да контролирам и доминирам.

Прави ли те щастлива участието ти в шоуто? Да, очаквах, че тъй като не ме познават, зрителите ще ме елиминират още в първите кръгове. Не стана. Наложи се да отклоня две предложения за участие във високобюджетни филми. Но си казах, че ми е по-важно да се забавлявам, да намеря нови приятели, да не мисля какво изпускам. Защото ако Бог ти затваря една врата, ти отваря две нови. И освен това усещам, че се случва нещо непредвидено с мен в момента, на което трябва да обърна внимание и да направя нещо.
Ще повлияе ли това, което се случва, на живота ти от тук нататък? Не, аз живея в два свята – тук като звезда, хората по улиците ме спират, децата ме идолизират. В САЩ съм анонимна. Нямам проблем с това. И не обичам да ги смесвам.

Докато подготвяхме интервюто за печат, Стелла (заедно с партньора си Наско Месечков) направи извънземен танц и получи четири десетки от журито. На другия ден дойде в редакцията, изцедена до краен предел, но щастлива, и ни каза, че следващата хореография ще бъде още по-трудна. Накъде повече, Стелла, чудехме се ние. За съжаление на репетициите тя падна лошо и се контузи – точно там, в основата на гръбнака, който веднъж вече е чупила. „Болеше ме ужасно, не можех да мръдна от леглото в болницата, не можех и да лежа. Бях отчаяна.“ На четвъртия ден обаче Стелла стана и отново „облече униформа“ на боец. „Няколко дни няма да участвам, но искам после да се включа, искам да танцувам, иначе си тръгвам, не мога да бездействам“, каза по телефона, а ние си я представихме как почти тропва с крак като Карлсон, който живее на покрива и обича да казва, че иска да му е интересно, иначе няма да играе. Успех, Стелла! Победителите никога не се отказват. Тези, които се отказват, никога не са победители.

- Стелла е европейска шампионка по художествена гимнастика с ансамбъла от 1988 г. и световна от 1989 г. Общият брой на медалите й от различни първенства по художествена гимнастика е 265. Пазят ги баба й и дядо й в Омуртаг.
- През 1995 г. я избират за участие в клип на Рики Мартин, работи по
хореографията на танците в турнето му La vida loca и сътрудничеството им продължава 13 години, прераствайки в приятелство. През 1999 г. пътуват заедно до Непал.
- Кариерата й на каскадьор стартира през 2003 с „Ултравиолет“, където е дубльорка на Мила Йовович и в резултат на грешка в боравенето с оръжие на партньора й се сдобива с шест шева на главата. Продължава с каскади в „Писък“, „Трансформърс 2“, „Истинска кръв“...
- Има собствена линия дрехи – тишърти и качулки във винтидж стил. Сред феновете им са Кармен Електра, Пинк, Кейт Хъдзън...