Разпилените перли на г–ца Шанел

На 10 януари 1971 г. се къса житейската огърлица на Коко Шанел. Тя умира на 88 г. в апартамента си в хотел Риц, велика и самотна. Оттогава дизайнери, историци на модата, летописци на нравите на XX век се опитват да съберат перлите от огърлицата й, да отговорят на въпроса – коя беше Габриел Шанел.

Адриана Попова 24 March 2008

Как жената, която контрабандно си проби път във висшето общество като метреса на богаташ, стана законодател в света на богатите и известните и – “най-добре облечените душа и тяло”, по думите на Салвадор Дали. Същите въпроси задава постановката на режисьорката Възкресия Вихърова в Театър 199 по пиесата на младата сръбска авторка Саня Домазет “Коко”. Цветана Манева и Ася Иванова изговарят въображаемия диалог между възрастната и младата Шанел. Питаме Ася Иванова (Ася преподава в Театралния департамент на НБУ, през 2005 г. печели наградата Икар за поддържаща роля в представлението “Домът на Бернарда Алба” на Сфумато) за пътя й към ролята.

Как се озова в ролята на младата Коко Шанел?

Основният виновник да попадна в това представление е Цветана Манева. Тя ме избра да й партнирам. Заедно с Вальо Стойчев (починалия м.г. директор на Театър 199) Цветана замисля да направи представление за Шанел. Съвсем случайно Георги Тошев открива тази пиеса. На някакво парти, Жоро, прегръщайки ме, ми съобщи, че следващия сезон ще играя Коко Шанел.

Изненада ли те нещо от това, което научи?

Гледах документални интервюта на възрастната Шанел и това, което ме впечатли най-вече, е голямата й енергия, енергията на жестовете, на говоренето, на емоциите - това е белег на гениалните хора. В нейната уста френският звучи като немски, по-твърдо, с интонацията на някой, който много работи и командва. Шанел има един много хубав цитат – колко много безпокойства изчезват, когато решиш да бъдеш не нещо, а някой. Освен на многото сведения за нея в Гугъл, попадах и на парадокси – има диджей, който се казва Коко Шанел, травестити. Излизат невероятни неща: кучета, коне с това име, то се появява във всички сфери на живота и показва колко жив е митът Шанел.

Открадна ли си нещо от стила й?

Докато се ровех в интернет, ми светваха червени лампички за мен самата. Питали я дали жена може да си позволи да излезе на улицата без грим и тя отговорила: да, стига да има пудра, спирала и червило. И аз си дадох сметка, че това наистина е толкова дребно и толкова малко, но някак си променя. Ето дори сега съм си сложила спирала и червило, което не правя почти никога. Но това веднага те кара да се чувстваш по-различно.

С какви костюми играете?

Аз сменям костюм, Цветана – не. В началото съм в бяло, в бял панталон – защото тя е правила и такъв тип спортно-елегантни плажни дрехи, след което преминавам към малка черна рокля, разбира се. Докато при Цветана костюмът е черен панталон и горе: блуза и жакет. Веселин Йорданов от Ролман е дизайнер на костюмите. И двете с Цветана имаме много перли, по ръцете, на шията.

Кое ви впечатли в отношенията й с мъжете?

Имала е велики мъже. Има една също хубава реплика, че по любовния й живот може да се напише историята на първата половина на XX век. Да вземем Уестминстърския херцог, най-желания ерген на времето си, с когото е имала дългогодишна връзка и който е един от двамата много важни мъже в живота й... Той й предлага брак, но тя му отказва с репликата: “Херцогини на света колкото щеш, а Коко Шанел е само една.” Тя пробива с помощта на мъже, пробива като метреса в началото. Но не оставя нито един от тези мъже, колкото и да ги обича, да я обвърже, не се отказва от работата си, за да стане съпруга и майка.

Кое е основата на пиесата? Шанел и мъжете ли?

По-скоро не. Търсене на смисъла на целия й живот през спомена за мъжете и за връзките й... Има и такава “нейна” реплика в пиесата: въпреки всичките тези рокли, животът няма смисъл. Но не завършваме така представлението.

А как?

С репликата “че съм гений, култ, чудо на XX век” (както я нарича Пикасо – б.а.).

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР