Моят Занте
Това лято решихме с жена ми, че ще си подарим ваканция на остров, и избрахме Закинтос в Йонийско море
Добромир Бъчваров 23 August 2011
Това лято решихме с жена ми, че ще си подарим ваканция на остров, и избрахме Закинтос в Йонийско море, за да видим дали е толкова красив, колкото изглежда на снимките. С малък чартър стигнахме от София за около час и половина и се настанихме в четиризвездния хотел „Занте Роял“ на 15 км от града Закинтос. Това, което ми направи впечатление първоначално, беше, че гърците не държат особено много на чистотата. Проявяват лека небрежност, която за щастие се компенсира от вниманието и дружелюбността на персонала.
Първо решихме да разгледаме Закинтос – много приятен, с типичното гръцко ниско строителство, малките таверни по крайбрежната улица и голямото пристанище, откъдето тръгват корабчетата, които водят туристите до местните забележителности. Избрахме си малко ресторантче, където видяхме, че се събират местните, и не сгрешихме – хапнахме невероятна прясна риба меч и октопод на скара и естествено, гръцка салата. Пихме хубава бира. Бяхме петима и сметката ни излезе около 80 евро.
Естествено, искахме много да видим красивия залив Навайо с лазурното море и останките на кораба на контрабандистите. От хотела ни взе автобус и по пътя събрахме и другите участници в екскурзията, повечето от които бяха поляци, румънци и немци. Обикаляхме острова с кораба, но за съжаление нямаше гид, който да ни разказва на български, а по-лошото беше, че нямаше и на английски. Мислех си, че ако бяхме наели малка лодка, можехме да влизаме по-навътре в заливчетата, а дори и да се промъкваме в пещерите. Гърците предлагат лодки с прозрачно дъно и можеш да наблюдаваш живота в морето: много риби и едни тънки кафяви водорасли, които приличат на трева.
На Навайо се изсипахме два кораба с туристи и независимо че е много дълбоко, поплувахме в кристалните води. Варовиковите скали, които обгръщат залива, дават неповторимия изумруден цвят на водата, запечатан на толкова много картички. След Навайо спряхме и до Сините пещери. Направи ми впечатление, че гърците са помислили за всичко. На входа на пещерата имаше въже, дори и да не можеш да плуваш дълго време, можеш да се хванеш за кордата и да си починеш.
Самият кораб също пуска въже и пояс, защото е дълбоко – скачаш минимум на пет метра дълбочина. Ако се престрашиш и влезеш с плуване в пещерата, като се обърнеш назад, светлината от входа придава на водата невероятно син цвят. Но в интерес на истината е малко страшничко да влизаш много навътре. След Сините пещери спряхме на още едно място, където насред морето извира минерална вода. Натурално спа, което мирише на сяра и оцветява крайбрежните скали в жълто. Препоръчаха ни да опитаме съчетанието от морска и минерална вода и всички се гмурнахме – истинска „супа“ от туристи. Затова кръстихме на шега това място „супника“ и не запомнихме истинското му име.
Взехме си и втора екскурзия - до залива Лаганас, за да видим изчезващия вид костенурки „карета карета“. Впечатлен бях – те са огромни. Там можеш да си вземеш водно колело, маска и шнорхел и да се гмуркаш заедно с костенурките. Хората го правеха масово. Но това е извън екскурзионната програма.
За седемдневния си престой прекарвахме почти по цял ден на плажа под хотела, докъдето ни спускаше асансьор. Излежавахме се под палмовите чадъри – идеално спокойствие. Това, което ми липсваше, беше шумът на вълните, тук морето е толкова гладко, че не издава никакъв звук.
Колкото до хотелския all inclusive, хранехме се разнообразно и вкусно - с пресни салати и плодове, които идват добре в жегата, но и с много месо: пиле, свинско, риба. С рибите - малък проблем, защото ги готвят с канела. Хапваш риба с бял или с доматен сос и ти сладни. Ние наблегнахме на салатите, особено на гръцката – с толкова вкусни домати, каквито не съм ял никъде. Ароматът на пъпешите също остана в спомените ни. Узото и бирата в all inclusive не ми харесаха, единственото, което си заслужаваше, бяха джинът и ментата. За сметка на това бирата на плажния бар беше страхотна. Ако на човек му омръзне плажното мързелуване, може от хотела да си наеме мотор за 25 евро или кола за 40 евро на ден и да обикаля острова. Дават малки компактни модели, защото пътищата са тесни и стръмни. Ако си търси пък водни атракциони, Банана Бийч е на 30 минути пеша – джетове, банани, всякакви глезотии. Курортът Лаганас, който е на около 15 км от хотела, е мястото на бурния нощен живот с купоните и дискотеките. Ние не стигнахме дотам. Бяхме дошли да се отдадем на пълен релакс.
*Занте казват местните хора на остров Закинтос
Първо решихме да разгледаме Закинтос – много приятен, с типичното гръцко ниско строителство, малките таверни по крайбрежната улица и голямото пристанище, откъдето тръгват корабчетата, които водят туристите до местните забележителности. Избрахме си малко ресторантче, където видяхме, че се събират местните, и не сгрешихме – хапнахме невероятна прясна риба меч и октопод на скара и естествено, гръцка салата. Пихме хубава бира. Бяхме петима и сметката ни излезе около 80 евро.
Естествено, искахме много да видим красивия залив Навайо с лазурното море и останките на кораба на контрабандистите. От хотела ни взе автобус и по пътя събрахме и другите участници в екскурзията, повечето от които бяха поляци, румънци и немци. Обикаляхме острова с кораба, но за съжаление нямаше гид, който да ни разказва на български, а по-лошото беше, че нямаше и на английски. Мислех си, че ако бяхме наели малка лодка, можехме да влизаме по-навътре в заливчетата, а дори и да се промъкваме в пещерите. Гърците предлагат лодки с прозрачно дъно и можеш да наблюдаваш живота в морето: много риби и едни тънки кафяви водорасли, които приличат на трева.
На Навайо се изсипахме два кораба с туристи и независимо че е много дълбоко, поплувахме в кристалните води. Варовиковите скали, които обгръщат залива, дават неповторимия изумруден цвят на водата, запечатан на толкова много картички. След Навайо спряхме и до Сините пещери. Направи ми впечатление, че гърците са помислили за всичко. На входа на пещерата имаше въже, дори и да не можеш да плуваш дълго време, можеш да се хванеш за кордата и да си починеш.
Самият кораб също пуска въже и пояс, защото е дълбоко – скачаш минимум на пет метра дълбочина. Ако се престрашиш и влезеш с плуване в пещерата, като се обърнеш назад, светлината от входа придава на водата невероятно син цвят. Но в интерес на истината е малко страшничко да влизаш много навътре. След Сините пещери спряхме на още едно място, където насред морето извира минерална вода. Натурално спа, което мирише на сяра и оцветява крайбрежните скали в жълто. Препоръчаха ни да опитаме съчетанието от морска и минерална вода и всички се гмурнахме – истинска „супа“ от туристи. Затова кръстихме на шега това място „супника“ и не запомнихме истинското му име.
Взехме си и втора екскурзия - до залива Лаганас, за да видим изчезващия вид костенурки „карета карета“. Впечатлен бях – те са огромни. Там можеш да си вземеш водно колело, маска и шнорхел и да се гмуркаш заедно с костенурките. Хората го правеха масово. Но това е извън екскурзионната програма.
За седемдневния си престой прекарвахме почти по цял ден на плажа под хотела, докъдето ни спускаше асансьор. Излежавахме се под палмовите чадъри – идеално спокойствие. Това, което ми липсваше, беше шумът на вълните, тук морето е толкова гладко, че не издава никакъв звук.
Колкото до хотелския all inclusive, хранехме се разнообразно и вкусно - с пресни салати и плодове, които идват добре в жегата, но и с много месо: пиле, свинско, риба. С рибите - малък проблем, защото ги готвят с канела. Хапваш риба с бял или с доматен сос и ти сладни. Ние наблегнахме на салатите, особено на гръцката – с толкова вкусни домати, каквито не съм ял никъде. Ароматът на пъпешите също остана в спомените ни. Узото и бирата в all inclusive не ми харесаха, единственото, което си заслужаваше, бяха джинът и ментата. За сметка на това бирата на плажния бар беше страхотна. Ако на човек му омръзне плажното мързелуване, може от хотела да си наеме мотор за 25 евро или кола за 40 евро на ден и да обикаля острова. Дават малки компактни модели, защото пътищата са тесни и стръмни. Ако си търси пък водни атракциони, Банана Бийч е на 30 минути пеша – джетове, банани, всякакви глезотии. Курортът Лаганас, който е на около 15 км от хотела, е мястото на бурния нощен живот с купоните и дискотеките. Ние не стигнахме дотам. Бяхме дошли да се отдадем на пълен релакс.
*Занте казват местните хора на остров Закинтос
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Много хубав пътепис. Благодаря за него на г-н Бъчваров.