Какво е изневярата. Нека да заглуша гласовете на моите древни възпитатели, на тия, които ми пречат да мисля ясно! и да разкрия за себе си нещата такива, каквито са.
Изневярата е секс.
Ето тук започват да вият всички баби, всички инквизитори, всички училищни морализатори и макаренковци в главата ми: Сексът е адско зло – вият те...
Може да съм научил за изневярата от някой допотопен чехословашки филм. Той също е бил баба за мене.
Аз съм възпитан, както и много от хората като мене – от бабите си и от чехословашките сериали. Те бяха моите баячки орисници – те ме направиха такъв, какъвто съм.
Мръсен е сексът! и трябва да се практикува със срам
...и само на тъмно – и то с хора, подбрани и одобрени от Църквата, от Партията, от Другите хора, от мама и татко. Даже и от теб – но от теб във формата на послушен роб.
...трябва да се накаже с попарване, с изправяне до стената в ъгъла и отрязване на вредните органи! Кой въобще ми каза за първи път думата изневяра? И какво знам аз за нея?
Това е Моята съвест – бих си казал аз – ако бях глупав. Но аз знам, че това не е моята съвест, а просто натрапени ми зли бръщолевения.
И нека започна пак: Изневярата е секс. Никой да не казва: изневярата е по-страшна, ако се изневерява духовно. Никой брак не се е разпаднал заради това, че жената вече не харесва любимия доскоро и на двамата Брамс и изневерява, слушайки Антон Брукнер. Изневярата е секс, желание за секс, мисъл за секс, планиране на секс, осъществяване на секс, прикриване на секс, парадиране със секс. Някой ще измрънка: страшно е, ако има и любов...
И любовта е секс! Нека не бъдем деца – казах вече – и не се опитваме повече да брътвим лицемерни детински щуротии. Нека се открием сами пред себе си и си признаем с въздишка – и любовта е секс. Докато се срамуваме от това – ще бъдем като децата, които се крият, за да ядат конфитюр от вонящата хралупа на баба си.
Секс...
Но сексът не е зло. На кого правиш зло, като правиш така, че да изпитваш удоволствие? Давайки удоволствие на някого? Кой е вкиснатият зложелател, който мисли, че радостта на тялото и душата са зло?
Веднага идват отново старите вещици в главата ми, старите предразсъдъци и това смрадливо чудовище, което се казва „обществено мнение“. И те казват: Зле е за твоя партньор да правиш секс с някой друг. За тоя, с когото живееш и си се заклел, че само с него ще правиш секс.
 Тогава аз отново вдишвам дълбоко и викам цялото си чисто съзнание и събирам цялата си ясна мисъл и казвам: Защо да е зле за моя партньор, защо да е зле за него, след като аз, правейки секс с друг – нито го бия, нито го лишавам от нещо?
Защото той ще се ЧУВСТВА зле! – крещят моите вътрешни гласове, моят крив и натрапен ми от зложелателите Морал.
Че защо ще се чувства зле моят партньор, по дяволите! – ще се изсмее чистата и весела част от мен. Ще се изсмее ведро тоя мой аз, който е възрастен и добър човек, а не пълно с предразсъдъци и страшни табута дете.
Да не би да се почувства зле, защото иска за себе си всичко? А за другите – нищо? Дали няма от егоизъм и алчност да се почувства зле? – така ще се присмея на ръмжащите моралисти, втъкани в Моята глава чрез келявото възпитание.
И ще продължа:
Дали не смятате, че той ще се почувства зле, защото вие на неговото място ще се почувствате зле – завистници и зложелатели мои? И защо го изправяте срещу мен като плашило тоя мой въображаем партньор, който вие така хубаво използвате, за да ме манипулирате? – така ще подвикна на развилнелите се мои укорители.
И ще продължа:
Дали пък аз не искам да живея с чист и зрял човек, който не е така егоистичен и дотам освирепял в себичната си алчност, че да иска от мен да не изпитвам удоволствия в живота си? – така ще попитам аз виещите и джавкащи гласове морализатори.
Нима не е лошо това: Да искаш за себе си всичко? – така ще попитам аз моите предразсъдъци.
И ще продължа:
Да искаш за себе си целия живот и цялата нежност, и всичките чувства, и всичкото внимание на партньора си; да искаш да го лишиш от всяка друга нежност и от всяка друга наслада – това не е ли злобно и нечестно?
Да го лишиш от възможността да се радва и на други цветя освен на тези, които растат в общата градина – не е ли това надзирателска жестокост? И не превръща ли тая надзирателска жестокост градината в затвор?
Вие, когато казвате „изневяра“, най-вече казвате „ощетяване“. Но не е ли именно това ощетяване? Да лишиш този, с когото живееш, от радост, защото тя ще си е само негова, но не и твоя – не е ли това пъклена алчност и завист?
А хубави неща ли са алчността и завистта? Не са ли те таткото и майката на човешките болки?
Това не е ли ревност? А ревността не е ли грозната кучка, която усмърдява всяка хубава полянка и я заразява с крастата си?
Нека да питам още нещо: та нали и ревността е създадена от бабите? (Най-вероятно и от чешките сериали.) Нали те учат да искаш за себе си всичко – с бабешко скъперничество; когато става въпрос за любов – да няма щедрост и раздаване; да спастряш в своя скрин; да не даваш чужда душа да припари до твоето.
Нека ви питам, вас – зли гласове на предразсъдъците ми: Ако някой не е възпитан да ревнува, а напротив – възпитан е да не ревнува – дали той ще изпитва това низко чувство Ревност?

***

Това е, което мисля за Изневярата.
Не ми се живее повече в тоя свят на злоба, на алчност, на собственичество и завист. Разделен свят, в който за своето всеки е готов да убива. Не ми се живее в свят на неразумни още деца животни, които се хапят и страдат от злобите си. Живее ми се в свят на мъдри хора, следващи с радост желанията на телата и душите си. И благи един към друг. И раздаващи любовта си така, както е направена да се раздава – като лъчение.
Живее ми се в свят, в който тая дума е там, където ще я сложа ей сега – в някой зъл и скъпернически, бабешки скрин.