Екатерина Лашова
В името на любовта
Странната история на Катя Лашова, която я отвежда в новия й дом в Италия, започва преди близо две години. Тя пристига в Генуа да отпразнува рождения си ден - 6 юли. Там, на гарата, сред тълпи разноцветни пътници, шум и аромат на кафе и машинно масло, вижда Марио за първи път. Марио, в бял панталон, синя риза и оранжево сако, я чака заедно с приятелите й. И тъй като Екатерина Лашова е и по душа, и по образование художник, веднага оценява свободното му и необикновено отношение към цветовете. Той пък оценява нейната артистичност, топлината на гласа й и номадската й душа, която й позволява да създава моментално приятели във всяко ново място. И така полека-лека Катя пренася един по един любимите си предмети, картини и спомени в Генуа, в дома на Марио. Докато един ден пренася и най-ценното си притежание - пещта, в която тя създава от глина истински поетични миниатюри - своите прочути керамични чаши.
Катя, или Магьосницата със сръчните ръце
Да, това е Екатерина Лашова, добре известна у нас керамичка. Дълго време в офиса на EVA пиехме кафе и дори вино от нейните „смачкани“ порцеланови чаши, реплика на чашите на Роб Бранд от 70-те, имитиращи смачкана пластмасова чаша за кафе. Сега пием кафето си в нейните изящни бели чаши с дръжка позлатено ключе или чай в нейните закачливи чаши на точки…
С Катя си приличаме не само по това, че сме на Христова възраст и сме художнички, но и по отношението си към света и хората. Дори глината си купуваме от едно и също място, от един и същ човек. И двете творим, фантазираме, мечтаем и превъплъщаваме образи на хартия или чрез глината. Хората, които се докосват до глината, имат едно общо качество, което може да се назове с една дума – Чистота. Това са хора, които търсят чистите неща - любов, топлина, искреност във взаимоотношенията и хармония със заобикалящия свят.
(Между другото дебютната й изложба се нарича „Чисто“ - остроумна реплика от полупорцелан и синя глазура на прочутата бутилка „Мистър Пропър”, с която поставя въпроса за битовата унификация, еднаквостта и различията.)
Няма художник, който да се е докоснал до земята и водата, да е минал през огъня и да е извадил душата си цяла от пещта. Такава е и Катя Лашова.
Ако фамилията ви звучи познато, макар да не се интересувате от изкуство - да, тя е сестра на ресторантьора бохем Петър Лашов. Завършила е керамика в Националната художествена академия в София, след това в Белгия и накрая в Париж. Дипломите не я задоволяват, тя има мечта да чиракува при най-добрите в областта на керамиката в Европа. Не й липсва дързост и пише на всеки от тях. Получава отговор от Пийт Стокман, белгиец, един от корифеите на модерната керамика. Така се озовава на едномесечен стаж и е допусната до кухнята и тайните на порцелана. Следва неотлъчно учителя и „краде“ занаят. Така се учи и как да излага и предлага своите творби. Това, което прави една чаша уникална, е точно тази премерена доза перфекционизъм и светлина, която тя носи в сърцето и душата си. Защото тя работи с калъпи и отлива форма, но лично аз винаги мога от 100 чаши да позная коя чаша е пипнала ръката й и коя - нейните помощници. Другият й голям учител е Лоран Мершан, който прави уникални керамични музикални инструменти по стара тибетска технология.
Катя е отявлен франкофон, но съдбата й, странна и жестока за млада жена, я разделя с Франция, може би завинаги. В Париж тя се влюбва и се омъжва, но след година съпругът й загива трагично. Катя продължава да живее в Париж, влюбва се отново, но този път кастови и етнически предразсъдъци застават пред щастието й. Нейният избраник е адвокат, мюсюлманин, лудо влюбен в нея. Но в Мароко, където е роден, го чака жена, на която е обещал брак. И Катя отново събира остатъците от своята любов, наранена гордост и талант и се връща в България, отказвайки се от възможността да получи френски паспорт, и започва да живее с миналото си. До момента, в който среща Марио.
Марио „Червената Брада”
Катя ми е казвала, че много иска да има рижи деца и сега, като гледам половинката й, мисля, че този път наистина е възможно. Много интересни хора са рижите, смее се тя. Преди време прочела, че те идват от Марс. Нейният „марсианец“ е италианец от Генуа с малко ирландска кръв, собственик на бар „Червената брада“ в стария град. Марио Монтесоро не пуши, не пие, но истински се наслаждава на храната и на чашата вино. Фамилията му идва от френски и означава „моето съкровище“. Това съкровище е истинската причина преди година и половина Катя да опакова керамичната си пещ от ателието у нас, да се премести на площад Cinque lampadi (Петте фенера), да направи там ново ателие и да събере смелост, сили и вдъхновение да представи последната си колекция „В името на любовта“. Ще ги познаете по формата на сърце, по дръжките ключалки и ключетата бъркалки. Cinque lampadi е името на марката, с която тя се представя в Италия. Няколко кокетни магазина вече купуват нейните знаменити чаши. А в ателието си, в едно мрачно и мистично средновековно подземие на стария град, Катя събира нови и странни приятели италианци, които идват всеки ден да пият чай и кафе с нея или да хапнат диви ягоди, да послушат музика и след това да отидат заедно до някоя малка тратория, сгушена в тесните улички.
Катя + Марио. Пристанище за двама
Катя и Марио имат прекрасен дом на една от уличките в стария град. В сграда на стотици години с мраморно стълбище и колони, запазени от векове. Ако отвориш прозореца, можеш да докоснеш отсрещната сграда. Уличките са много тесни, светлината на първите етажи е доста приглушена, но пък е някак уютно и имаш усещането за безвремие. В дома на Марио и Катя има много светлина и дух, атмосфера, изкуство, музика. Антикварни предмети живеят редом с дизайнерски лампи и картини на италиански и български художници. Плетена покривка за масата, български тъкан килим върху дивана съжителстват със семпли, осмислящи пространството мебели от IKEA. Тук най-хубавият подарък за лека нощ е ментов чай и електрическа възглавничка за прохладните нощи, когато от морето духа режещ вятър. Къщите тук, и особено тези в стария град, са каменни, стените са дебели, телефоните имат обхват само до прозореца. Стари столове са върнати към живот с декупажна техника – декорирани са от самата нея с нотни листове, сякаш пренасят музиката от улицата в дома. Кухнята в жълто, по вангоговски топла и провансалско италианска, приютява плетени столове, дървена маса с мраморен плот, плетени кошници с романтични кърпи на розички, в които се подвизават топла фокача, кифлички и гризини. Веднага хваща око грандиозната колекция на домакинята от пакетчета захар от цял свят, артистично подредени в рамки със стъкло като картини.
В такава кухня се раждат прекрасни ястия. Освен традиционното за областта песто дженовезе, което сама приготвя в каменно хаванче, от Катя научих тукашна рецепта за пастата - Трофие, както и кои са тайните съставки, които карат пестото да полепва по нея и тя да добива нежен бледозелен цвят. Както се шегуваме в академията, няма как художник да не забърка хубав грунд и да не може да сготви хубава манджа.
Докато под прозорците на сградата отдолу се събираше млада разноцветна тълпа пред баровете, за да изпрати седмицата с чаша питие в ръка до разсъмване, ние седнахме на масата, подредена като в добрите италиански филми.
Под светлината на свещите на чаша хубаво вино, спагети по лигурски и приглушените звуци от стария грамофон в апартамента на Катя и Марио се унесохме в приказки за всичко хубаво, което ни предстои. В името на любовта.
Странната история на Катя Лашова, която я отвежда в новия й дом в Италия, започва преди близо две години. Тя пристига в Генуа да отпразнува рождения си ден - 6 юли. Там, на гарата, сред тълпи разноцветни пътници, шум и аромат на кафе и машинно масло, вижда Марио за първи път. Марио, в бял панталон, синя риза и оранжево сако, я чака заедно с приятелите й. И тъй като Екатерина Лашова е и по душа, и по образование художник, веднага оценява свободното му и необикновено отношение към цветовете. Той пък оценява нейната артистичност, топлината на гласа й и номадската й душа, която й позволява да създава моментално приятели във всяко ново място. И така полека-лека Катя пренася един по един любимите си предмети, картини и спомени в Генуа, в дома на Марио. Докато един ден пренася и най-ценното си притежание - пещта, в която тя създава от глина истински поетични миниатюри - своите прочути керамични чаши.
Катя, или Магьосницата със сръчните ръце
Да, това е Екатерина Лашова, добре известна у нас керамичка. Дълго време в офиса на EVA пиехме кафе и дори вино от нейните „смачкани“ порцеланови чаши, реплика на чашите на Роб Бранд от 70-те, имитиращи смачкана пластмасова чаша за кафе. Сега пием кафето си в нейните изящни бели чаши с дръжка позлатено ключе или чай в нейните закачливи чаши на точки…
С Катя си приличаме не само по това, че сме на Христова възраст и сме художнички, но и по отношението си към света и хората. Дори глината си купуваме от едно и също място, от един и същ човек. И двете творим, фантазираме, мечтаем и превъплъщаваме образи на хартия или чрез глината. Хората, които се докосват до глината, имат едно общо качество, което може да се назове с една дума – Чистота. Това са хора, които търсят чистите неща - любов, топлина, искреност във взаимоотношенията и хармония със заобикалящия свят.
(Между другото дебютната й изложба се нарича „Чисто“ - остроумна реплика от полупорцелан и синя глазура на прочутата бутилка „Мистър Пропър”, с която поставя въпроса за битовата унификация, еднаквостта и различията.)
Няма художник, който да се е докоснал до земята и водата, да е минал през огъня и да е извадил душата си цяла от пещта. Такава е и Катя Лашова.
Ако фамилията ви звучи познато, макар да не се интересувате от изкуство - да, тя е сестра на ресторантьора бохем Петър Лашов. Завършила е керамика в Националната художествена академия в София, след това в Белгия и накрая в Париж. Дипломите не я задоволяват, тя има мечта да чиракува при най-добрите в областта на керамиката в Европа. Не й липсва дързост и пише на всеки от тях. Получава отговор от Пийт Стокман, белгиец, един от корифеите на модерната керамика. Така се озовава на едномесечен стаж и е допусната до кухнята и тайните на порцелана. Следва неотлъчно учителя и „краде“ занаят. Така се учи и как да излага и предлага своите творби. Това, което прави една чаша уникална, е точно тази премерена доза перфекционизъм и светлина, която тя носи в сърцето и душата си. Защото тя работи с калъпи и отлива форма, но лично аз винаги мога от 100 чаши да позная коя чаша е пипнала ръката й и коя - нейните помощници. Другият й голям учител е Лоран Мершан, който прави уникални керамични музикални инструменти по стара тибетска технология.
Катя е отявлен франкофон, но съдбата й, странна и жестока за млада жена, я разделя с Франция, може би завинаги. В Париж тя се влюбва и се омъжва, но след година съпругът й загива трагично. Катя продължава да живее в Париж, влюбва се отново, но този път кастови и етнически предразсъдъци застават пред щастието й. Нейният избраник е адвокат, мюсюлманин, лудо влюбен в нея. Но в Мароко, където е роден, го чака жена, на която е обещал брак. И Катя отново събира остатъците от своята любов, наранена гордост и талант и се връща в България, отказвайки се от възможността да получи френски паспорт, и започва да живее с миналото си. До момента, в който среща Марио.
Марио „Червената Брада”
Катя ми е казвала, че много иска да има рижи деца и сега, като гледам половинката й, мисля, че този път наистина е възможно. Много интересни хора са рижите, смее се тя. Преди време прочела, че те идват от Марс. Нейният „марсианец“ е италианец от Генуа с малко ирландска кръв, собственик на бар „Червената брада“ в стария град. Марио Монтесоро не пуши, не пие, но истински се наслаждава на храната и на чашата вино. Фамилията му идва от френски и означава „моето съкровище“. Това съкровище е истинската причина преди година и половина Катя да опакова керамичната си пещ от ателието у нас, да се премести на площад Cinque lampadi (Петте фенера), да направи там ново ателие и да събере смелост, сили и вдъхновение да представи последната си колекция „В името на любовта“. Ще ги познаете по формата на сърце, по дръжките ключалки и ключетата бъркалки. Cinque lampadi е името на марката, с която тя се представя в Италия. Няколко кокетни магазина вече купуват нейните знаменити чаши. А в ателието си, в едно мрачно и мистично средновековно подземие на стария град, Катя събира нови и странни приятели италианци, които идват всеки ден да пият чай и кафе с нея или да хапнат диви ягоди, да послушат музика и след това да отидат заедно до някоя малка тратория, сгушена в тесните улички.
Катя + Марио. Пристанище за двама
Катя и Марио имат прекрасен дом на една от уличките в стария град. В сграда на стотици години с мраморно стълбище и колони, запазени от векове. Ако отвориш прозореца, можеш да докоснеш отсрещната сграда. Уличките са много тесни, светлината на първите етажи е доста приглушена, но пък е някак уютно и имаш усещането за безвремие. В дома на Марио и Катя има много светлина и дух, атмосфера, изкуство, музика. Антикварни предмети живеят редом с дизайнерски лампи и картини на италиански и български художници. Плетена покривка за масата, български тъкан килим върху дивана съжителстват със семпли, осмислящи пространството мебели от IKEA. Тук най-хубавият подарък за лека нощ е ментов чай и електрическа възглавничка за прохладните нощи, когато от морето духа режещ вятър. Къщите тук, и особено тези в стария град, са каменни, стените са дебели, телефоните имат обхват само до прозореца. Стари столове са върнати към живот с декупажна техника – декорирани са от самата нея с нотни листове, сякаш пренасят музиката от улицата в дома. Кухнята в жълто, по вангоговски топла и провансалско италианска, приютява плетени столове, дървена маса с мраморен плот, плетени кошници с романтични кърпи на розички, в които се подвизават топла фокача, кифлички и гризини. Веднага хваща око грандиозната колекция на домакинята от пакетчета захар от цял свят, артистично подредени в рамки със стъкло като картини.
В такава кухня се раждат прекрасни ястия. Освен традиционното за областта песто дженовезе, което сама приготвя в каменно хаванче, от Катя научих тукашна рецепта за пастата - Трофие, както и кои са тайните съставки, които карат пестото да полепва по нея и тя да добива нежен бледозелен цвят. Както се шегуваме в академията, няма как художник да не забърка хубав грунд и да не може да сготви хубава манджа.
Докато под прозорците на сградата отдолу се събираше млада разноцветна тълпа пред баровете, за да изпрати седмицата с чаша питие в ръка до разсъмване, ние седнахме на масата, подредена като в добрите италиански филми.
Под светлината на свещите на чаша хубаво вино, спагети по лигурски и приглушените звуци от стария грамофон в апартамента на Катя и Марио се унесохме в приказки за всичко хубаво, което ни предстои. В името на любовта.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ПОСЛЕДНО
