Готови ли сме да целунем много жаби, преди да срещнем принца?

Тя е млада, талантлива и успяла и в кариерата, и в личния си живот - баланс, който много жени не могат да постигнат. Първо Джейн Уолстънхолм (Костело е псевдоним, измислен от агента й, когато става писателка) се реализира като журналист. Само на 28 години става главен редактор, най-младият в историята на вестник “Ливърпул Дейли Поуст”. Малко след това Джейн се отдава на грижите първо за единия, а после и за втория си син. Разбира се, ходът е премерен. Докато отглежда децата си, предприемчивата англичанка решава да осъществи най-голямата си мечта – да стане писателка. Джейн започва да пише за любов, романтика и връзки с щастлив край. Оказва се, че отново е попаднала в десетката. Още първият й роман „Шаферки” става бестселър във Великобритания и е номиниран за няколко награди. Вторият - „Почти женени”, достига по-високи продажби и за него авторката печели престижния приз „Най-добра романтична комедия” през 2010 г. Третият роман на Костело “Нежененият ми приятел” веднага попадна в челната десетка на най-продаваните книги на Острова. Критиците смятат, че писателката е на път да се нареди сред големите имена в жанра на дамските четива. В началото на май Джейн Костело ще посети страната ни по повод премиерата на третата си книга у нас. Това бе поводът да сподели позициите си за хепиенда в любовта и за романтиката като вечна тема с читателките на  EVA.

Г-жо Костело, странно е как сте поели риска да се откажете от журналистиката, в която сте успели, и да се насочите към писането, без да знаете дали ще успеете да се реализирате така блестящо и в него.
Цял живот си мечтаех да напиша роман. И макар че се чувствах добре като журналист и бях постигнала много в професията, изпитвах вътрешна необходимост да осъществя мечтата си. В интерес на истината опитвах в продължение на десет години, преди издаването на първата ми книга „Шаферки“ да стане факт. Отне ми много време, усилия и няколко ужасни чернови, преди да напиша нещо по мое мнение стойностно. За щастие мнението на издателя съвпадаше с моето.
Пишете за романтика и любов. Не е ли романтиката твърде остаряло понятие в динамичния свят, в който живеем?
О, не, в никакъв случай. Независимо колко се променят времената дори в циничния съвременен свят има място за най-фундаменталната човешка характеристика: способността да се влюбваме. Тя е едно от най-вълнуващите и чудесни чувства, които бихме могли да изпитаме. Ето защо хората по цял свят продължават да четат за любовта.
Защо според вас хората започнаха да общуват по-активно в интернет, отколкото директно?
Смятам, че онлайн общуването е просто средство за постигане на определена цел. В основата си хората продължават да са си същите – харесваме някои, други – не. И макар в наши дни мнозина да се срещат в интернет, което между другото смятам за страхотно, в основата си ухажването продължава да е старомодно. Все пак не можеш да целунеш компютъра си.
Доста жени поставят на първо място кариерата, а семейството и децата отлагат във времето. Какъв трябва да бъде балансът между работа и личен живот на съвременната жена?
Уважавам правото на всеки да взема решения в живота си независимо дали предпочита да отложи плановете за семейство и деца, или да постави кариерата на заден план в името на децата. Що се отнася до мен, голяма късметлийка съм, защото имам две прекрасни момчета, които са всичко за мен, и страхотна кариера. Понякога е наистина трудно, необходими са много усилия и здрава работа и макар непрекъснато да се боря да поддържам правилния баланс, смятам, че успявам.
Много хубави, умни, реализирани в професията и готови за връзка жени не успяват да си намерят партньор. Каква е причината според вас?
Макар да не ми се иска да го призная, смятам, че и късметът е от значение. Аз също имам красиви, интелигентни и забавни приятелки, които все още не са открили Единствения. Няма конкретна причина, те определено нямат вина. Единственото, което една жена може да направи в такъв случай, е да излиза на срещи и да се подготви да целуне много жаби, преди да срещне красивия принц.
Познавам и хора с добри финансови, социални и битови позиции, които не умеят да се радват на това, което имат. Как успявате да имате забавен, интересен, удовлетворяващ и пълен с изненади живот, както казвате в едно ваше интервю? Каква е тайната?
Аз съм оптимист по рождение и вярвам, че животът е такъв, какъвто си го направим. Дължа го отчасти на майка ми, която на 27 години претърпява тежка катастрофа и оттогава е прикована към инвалидна количка. Тя никога не се оплаква, не се отдава на самосъжаление, води прекрасен, пълноценен живот и това ме кара да й се възхищавам от все сърце.
В книгите ви героите винаги намират щастието. Това обаче се случва само в приказките.
О, не съм съгласна. Аз не просто вярвам в хепиенда. Познавам много хора, които се радват на щастливи връзки. Тази година родителите ми например празнуват 40 години заедно. А най-добрата ми приятелка и съпругът й са заедно от 15 години и продължават да са все така влюбени. Повярвайте ми, хепиендът се случва не само в приказките!
Как се нарича следващият ви роман и за какво става дума в него?
Нарича се „Бягащото момиче“ и проследява историята на 28-годишната Аби Роджърс, която започва свой собствен бизнес. Макар да има успешна кариера, личният живот и здравето й са на заден план, в ужасна физическа форма е. Насърчавана от своята най-добра приятелка, тя се записва в спортен клуб. И благодарение на красивия инструктор Аби получава допълнителен стимул да влезе във форма.
Този месец ще дойдете за първи път в България. Какво знаете за страната ни и какво очаквате да откриете тук?
Страшно много се вълнувам от предстоящото пътуване до България! Не съм идвала досега, но най-добрата ми приятелка често идва у вас на почивка. От нея знам, че страната ви е невероятна и че хората са много дружелюбни. Издателят ми в България е страхотен и макар книгите ми да са преведени на 15 езика, високо ценя отношението му към мен като автор. И едва ли има нужда да казвам, че нямам търпение да се срещна лично с българските си читатели.