Мис България Вселена 2000 Магдалина Вълчанова роди наследник на шефа на застрахователно дружество "Армеец" Румен Георгиев. С това тя се приобщи към моделките, които раждат без брак деца на мастити играчи в бизнеса - Ивайла Бакалова, Ирен Онтева, Галена Димова, Емилия Кушвалиева... Тяхната „вноска" в този съюз, скрепен с дете, е младостта и красотата. А те, както е известно, не са вечни, както банковите сметки и имотите. Девойките от моделския бизнес, които с много, ама много малки изключения, нямат шансове за членство в клуб „Първа съпруга", често дори и не се класират и за „Втора..." Остават с децата си и с живота, който им осигурява тази понякога мимолетна, понякога дълга връзка.

 

При Маги има две съществени разлики - тя живее заедно с мъжа си на съпружески начала и второ, влезе в ролята на неомъжена майка на наследник на бизнес империя с активите и на свой бизнес (ако благотворителността може да се нарече бизнес), с който се занимава от няколко години.

 

Жената, наричана Тялото, защото е убийствено сексапилна, от 6 години работи като изпълнителен директор на сдружението „Фейс ту фейс". Отвреме-навреме приемаше да се снима в рекламни кампании, но въпреки че продължава да бъде смятана за една от най-красивите миски, не превърна моделството в професия и бизнес. Избра благотворителността и превенцията на трафика на хора. Може би затова във форумите пишат за нея като за „миска, която не мисли само за маникюра си".

 

Няколко пъти Маги е в класацията на „Плейбой" за най-желаните българки.
Въпреки че минава за сдържана и недостъпна, клюките я свързват не само с американеца Джон Хейзълууд, с когото тя живя и работи във „Фейс ту фейс", а и с Димитър Бербатов и Валери Божинов. Връзки с тях Маги категорично отрича, твърди, че са й ги приписали по времето, когато беше талисман на националния по футбол. Докато за Джон няма как да не признае, той е част от живота й наистина. Както и една семейна драма, дето я лиши от майка, баба и брат в крайна сметка.
За всичко това, за новата си роля на щастливо влюбена млада майка и за новия поглед върху досегашния си и бъдещ живот тя избра да говори с ЕВА.

 

Как реши да се включиш в бейби бума сред моделите, Маги?

Решението не беше мое и на мъжа ми, малкият сам реши да се появи. Наистина аз съм готова да имам дете и мисля за това от три години, но той сам си избра кога да дойде. В този смисъл е желан, но не е планиран. Малко рано се появи, защото връзката ни с баща му беше съвсем в началото, заедно бяхме от няколко месеца. Сега хем имаме бебе, хем сме все още влюбени - двойна радост вкъщи.

 

Разкажи как започна връзката ти с Румен, когото избра да е баща на детето ти.

Нормална връзка. Не мога да кажа, че в началото сме гледали чак толкова сериозно един на друг, но нещата просто се случиха. Не мога да кажа и че когато видях Румен за първи път, съм си казала: това е мъжът на живота ми, моят бъдещ мъж или нещо подобно. Първото ми впечатление беше от неговата изключителна интелигентност, от това, че беше добър и интересен събеседник, но нито за миг не ми мина през главата, че може да е бащата на бъдещето ми дете, бъдещият ми мъж... Не казвам съпруг, защото нямаме брак, но живеем като семейство. Отношенията са ни блестящи - двамата сме зодия Овен. Имаме еднакви вкусове, забавляваме се еднакво, стремим се към едни и същи неща, мога да кажа, че се разбираме.

 

Как те прие семейството му - те не са случайни хора, а високообразовани икономисти, свързани с властта (бащата на Румен е проф. Румен Георгиев, шеф на бюджетната комисия във Великото народно събрание и подуправител на БНБ - б.р.)?

Много добре ме приеха, радват се на внука. Много съм благодарна на майката на Румен, която помага в отглеждането на малкия, всеки уикенд е при нас, поема изцяло грижата за бебето и ме освобождава поне две нощи да поспя повече, защото Румен се буди на три часа. Иначе имам гледачка през деня, но нощем си го поемам аз.

 

Маги, колко време грее звездата на една мис?

Зависи доколко самата мис залага на нея. Аз отдавна съм се отдръпнала и мога да кажа, че нещата, които правя с моята фондация „Фейс ту фейс", ме правят в много по-голяма степен харесвана и значима, отколкото короната на мис. Защото короната е просто един миг и ако жената, която я е получила в тази година, не направи нещо, с което да я запомнят, звездата й може да грее и само една вечер.

 

Храни ли те работата във фондацията?

Разбира се, че не. Получавам една елементарна заплата, която не ми позволява да поддържам висок стандарт на живот. Дори и с моделските ми хонорари не става.

 

В момента ми казваш, че една мис не може да блести без стабилна финансова подкрепа, така ли?

Да. Ако погледнем външната страна на нещата, всяка една жена блести, когато има зад себе си обичащ я мъж, който се грижи за нея. Всички знаем колко струва поддържането на една жена.

 

Каква е персоналната ти програма за красота? Промени ли се, докато беше бременна?

Аз съм маниачка на фитнеса. Спортувах в залата до шестия месец, после започнах да правя дълги разходки на Витоша с четирите ни кучета. Румен ми се чудеше как издържам това натоварване. Но мускулите са ми тренирани и нямам проблем даже да нося и повече килограми по стръмното. А в седмия месец бях с 15 килограма над нормалното си тегло. До раждането качих 22. Но пък бързо свалям. Спрях хляба, качих се на бягащата пътечка, така че за три месеца ще си върна формата, без кой знае какви жертви. А за красотата си не правя нищо повече от обичайното за една нормална жена - маникюр, педикюр, фризьор, хубава козметика... И кожата ми не ме предаде по време на бременността - нямам нито една стрия.

 

Обновяваш ли гардероба си сега?

Да ти кажа, по време на бременността открих красотата на дрехата. Когато трябваше вече да крия това-онова, не само промених тотално стила си на обличане, а и открих силата на дрехата, способността й да откроява и да прикрива. Не исках да подчертавам бременността си, както правят доста млади жени, пъчейки голи кореми над тесни панталони с ниска талия. Нямах намерение и да я крия, макар да не исках тя да се превръща в кой знае каква сензация. Имаше много желаещи да ме снимат, отказвах, предпочитах да бъда по-дискретна.

 

Промениха ли се много гърдите ти, които подсили преди години със силикон? И би ли си направила реоперация, след като спреш да кърмиш?

Огромни са. Два пъти по-големи, твърде големи за моя вкус, но изглеждат като естествени. И големият Румен доволен, и малкият също. Ако някой си търси причини да плюе силиконовите гърди, то нека да не твърди, че силиконът пречи на естествената им функция. А ако се отпуснат, след като спра да кърмя, нямам никакво намерение да ги коригирам, те просто ще си изглеждат съвсем естествено.

 

Може би е рано да ти задам подобен въпрос, но смяташ ли да имаш още деца?

Не бързам, сега ще се отдам на сина си. И ще се опитам да не забравям, че съм мис, т.е. ще си остана и жена, и майка. Пък като минат пет години, ще видим.

 

Не ти ли се ще да се реализираш в друга сфера извън благотворителността?

Иска ми се. Имам вече достатъчно опит като мениджър. За управлението на фондация се изискват качества и умения на ръководител. Така че по-нататък опитът в писането на проекти и в контрола на реализацията им може да ми помогне за бизнес.

 

Какво стана с бившия ти приятел, американеца Джон, с когото живя известно време?

Не съм го виждала много отдавна. Той си има приятелка, всеки върви по пътя си.

 

Защо се разделихте, вие освен приятели, бяхте и партньори във „Фейс ту фейс"...?

Изчерпа се връзката ни. Бяхме прекалено млади. Той се забавлява - като американец се чувства доста добре в България. До миналата година беше член на борда на директорите на фондацията, вече не е. Всъщност ние създадохме „Фейс ту фейс" заедно. Аз останах единствена от създателите да работя там. И продължавам.

 

Сега, когато си с Румен, искам да те питам сравнението между американеца и българина в чия полза е?

Румен не е съвсем българин, той е наполовина руснак, майка му е рускиня. Ами различни са нещата. Сигурна съм, че ако се изкажа крайно, все някой ще се засегне. Хайде да речем, че и единият, и другият си има плюсове и минуси, не мога да ги меря на кантар. И специално за мен, за моя темперамент един българин пасва по-добре.

 

Джон беше ли до теб, Маги, когато се случи голямата трагедия в семейството ти (преди 6 години братът на Маги уби майка й и баба й - б.р.)?

Да, беше. Но това, което ми се случи, трябваше да си го преживея сама. Направих много добра крачка, като избягах в чужбина. Там нямаше нищо, което да ме свързва и да ми напомня, нито някой да ме интервюира и да ме съжалява. Плачех си, където ме застигаше мъката. И се справях сама.

 

Толкова ли си корав човек? И наистина ли толкова млада, само на 25, оставайки сама, не почувства нужда от рамо, на което да поплачеш, от психоаналитик, на когото да се довериш?

Да, силна съм. И нямам нужда да рева на някого. Нито пък от специализирана помощ, за да изляза от трагедията, която преживях. Заминах, преживях го, не полудях, не изпаднах в депресия, нито в самосъжаление. Като се върнах, бях по-спокойна. Ти каза на 25, аз и на 20 да бях, щях да се справя. Все пак точно на толкова си събрах багажа и дойдох сам-сама от провинцията в София. Отстрани погледнато, всичко изглежда доста по-страшно, отколкото е в действителност. Особено за някой, който е раснал в саксия и никога от нищо не е бил докосван. Убедена съм, че докато не се случи нещо наистина потресаващо на един човек, той не знае с каква сила разполага.

 

Какви са вътрешните ти опори?

Мисля, че мога да разбирам какъв е проблемът, да го анализирам и да намирам начин да го реша. Никога не оставям проблем да виси.

 

Как си спомняш майка си, бяхте ли близки с нея?

Не бих казала, че сме били близки. Ние сме три деца, аз - най-малката. Още от три години или от четири аз и по-малкият ми брат ходехме на седмична детска градина. Научихме се да се оправяме сами. Така че не съм била чак толкова привързана към родителите си. От майка си съвети не съм искала, никого от родителите си не попитах преди да тръгна към София. На тая възраст бях абсолютно и категорично самостоятелна. Като се замисля, пример и влияние от майка ми не съм имала. При нас татко е по-властен, по-тежък характер. И с него не съм много близка, но за мен силата на кръвта е нещо много силно.

 

Кого наричаш свое семейство сега, Маги?

Румен, родителите му, моя баща, другия си брат. Имам приятелка, която ми стана и кръстница. Яна.

 

Значи вярваш в женското приятелство.

Да, тази жена не ме е подвела, познаваме се повече от 12 години. Доказана приятелка.

 

А имала ли си приятелство с мъж?

Мисля, че не. Смятам, че когато една жена е атрактивна, няма как да има приятелство с мъж. Той винаги очаква нещо повече от нея, не само да си пият кафето заедно и да си споделят.

 

Защо според теб професията модел има лоша репутация?

Защото много добре изглеждащи момичета наричат себе си модели, понякога съвсем без причина. Вероятно няма с какво друго да се нарекат. Нашумява някой по една или друга причина и изведнъж го правят топ модел. Истината е, че за да си топ модел, трябва да си минал през школата на чужбина, там наистина е трудно и ти става ясно какво е дисциплина и истинска работа като модел. А тук особено напоследък има жени, които никой никъде не е виждал на снимка дори, които не са се изявявали никъде освен по заведенията, но смятат себе си за модели. И биват поставяни под един знаменател с онези, които наистина са професионални модели.

 

Е, проблемът с известността в България заради самата известност е масова болест. И някои хора са готови на всичко, за да станат известни, дори на скандал. Ти някога използвала ли си подобни прийоми, за да привлечеш вниманието към себе си?

Не бих си пуснала порно по интернет, за да стана известна, категорично го казвам. Винаги съм внимавала с имиджа си, мисля, че го опазих добър. За мен не е важно просто да бъда известна, а с какво съм известна. С простотии, външен вид и хубави дрешки не бих се отличавала от много други жени в България. Аз съм си намерила призванието. Чух, че в нашите среди, моделските, се говорело, че си правя реклама с „Фейс ту фейс". Стана ми смешно и предложих, докато съм в майчинство, някоя от колежките да дойде да си прави реклама по този начин.

 

Някакви шансове да видим Маги Вълчанова в конкурс за Мисис?

Олеле Боже! Няма нужда да се доказвам по този начин. Стига ми толкова манекенстване, заради което на хората им е по-интересно не колко деца съм нахранила, а с кого си лягам.

 

Коя е най-язвителната реплика, която са ти подхвърляли?

Веднъж, влизайки в столично заведение, чух момиче, което не познавам, да казва: „О-о, тия жени са толкова меркантилни!" Обърнах се и я погледнах. Беше ми интересно как реши, че съм меркантилна, без да ме познава. Има и много хора, които могат да ти кажат за какво не ставаш. Но ако ги попиташ за какво ставаш, нямат отговор.

 

За Плейбой ставаш не само според мен! Защо се снима там?

Заради хонорара, платиха ми добре. И тогава се смяташе, че това е крачка напред за една моделка, каквато бях.

 

Би ли поощрила сина си да стане модел?

В никакъв случай. Да стане финансист като баща си му пожелавам.

 

А ако дъщерята на Румен от първия му брак те помоли да я подготвиш за модел? Тя как те приема?

Нормално. Аз съм свикнала да общувам с деца, а тя е впечатляващо умно и възпитано момиче. Прекрасно дете, за нейната възраст направо е много зряла и адски я харесвам. Мога да си говоря като с голям човек.

 

Искаш ли да се омъжиш за Румен?

Не ми е фикс идея. Достатъчно ми е, че сме заедно и че се обичаме. А в бяла рокля съм се виждала достатъчно много пъти, така че нямам зор да съм булка. Бракът като формален акт не е нещо кой знае какво, за да влагаме толкова енергия в реализацията му. Поводи за празнуване човек може да си намери всякакви, не е задължително да събира роднини и приятели на сватба. За мен е важно вкъщи да вървят нещата, дали има брак или не...

 

Имаш ли някакви страхове за сина си?

О, имам, разбира се. Искам да стане добро, усмихнато дете, да не е прекалено палав. И да се научи да прави избор. Страх ме е, като влезе в трудната възраст, да не се хлъзне по лош път. Аз знам какви са изкушенията, нали непрекъснато работя с деца...

 

Ти самата как си се опазила от тях?

Имала съм късмет. За десет години оттогава ми се случиха страшно много неща, просто твърде много, колкото за цял един живот може би. Не само лоши, а и чудесни. Създадох си среда, приятелства. Не успях дори да пропуша, ако забелязваш, адски добре ми е без цигари. Не се смятам за перфектна, просто съм вярна на себе си - амбициозна, моногамна, сигурно съм скучна. Животът ми си продължава по старому, просто имам и едно прекрасно дете.