От 1992 г. е  консултант и сътрудник на природолечителката Лидия Ковачева. От 2001 г. ръководи консултативен център за безлекарствена терапия „Санитас“, София, в сътрудничество с фондация „Живот без лекарства“. Автор е на книгите „Горещи теми в храненето“ и „Човешкото хранене“.

Доктор Гайдурков, какво представляват генно модифицираните организми?
Това са обекти от растителен или от животински вид, в чийто наследствен материал учените са вкарали наследствен материал от друг обект. Примерно от риба – в ягоди.  Рибата изработва вещества, за да оцелява в студени води. И когато този ген се вкара в ягода, тя става студоустойчива. На пръв поглед е интересно, защото по този начин може да има ягоди целогодишно. Но като се намесваме в генетичния фонд на клетката, трудно можем да кажем какви ще са дългосрочните последици. Противниците на ГМО се аргументират с това, че всеки елемент от природата е част от единната й екосистема. Когато грубо разместим няколко елемента, разместваме всичко по веригата и тя се дебалансира. Соята и царевицата например отдавна са обекти на генна модификация. Има данни, че често животните отказват да ядат такава царевица. В Щатите пък е установено, че когато птиците се хранят с генно модифицирана соя, се излюпват пиленца без човки. Трябва да се замислим върху тези факти.

Диетолозите и у нас от доста време препоръчват соята на жените като много полезна. Такава соя ли ядем?
Не се знае, защото в България все още няма закон за ГМО. Когато бъде приет, надявам се, че ще е скоро, би трябвало да има отделни щандове за генно модифицирани храни, а информацията, че в тях има ГМО, да бъде не по-малко 25% от етикета, а не да е скрита в някой ъгъл. В момента можем да разберем дали сме си купили продукт с ГМО, като го занесем за изследване в специализирана лаборатория – в България вече има такава. Но това, разбира се, е абсурдно. Засега трябва да се доверим на държавата, че у нас ГМО са намирани само в единични проби на колбаси и на царевично брашно, както и във вносни вафли, но и там пробите отчитат, че ГМО е само до 2-3%. Би трябвало ние да не произвеждаме такива храни, след като още нямаме регламентирана база. 

След като ще има щандове с генно модифицирани храни, това означава ли, че те не са вредни?
Нали за това става дума? Че не знаем какви ще са последиците от тях след време, от което следва въпросът дали трябва да се пуснат сега в масово производство. На този етап всяка страна решава сама за себе си. В Испания например има доста генно модифицирани храни. Докато Италия е взела решение да не ги произвежда. Тя дори предлага да се учреди съюз на страни, членки на ЕС, които не приемат на техните пазари ГМО. От друга страна, не изключвам възможността да се окаже, че дългосрочният ефект от тези храни е съвсем невинен. Да, има груба намеса в генома на един организъм, обаче нали всичките културни сортове растения, които отдавна ядем, са получени чрез промени в генома? Разликата е, че това са кръстоски между сортове растения, докато в новите ГМО намесата е много дълбока – примерно ген от животно се присажда в растение. Споделям мнението на учените, които смятат, че трябва да се даде някакво технологично време за изследване и наблюдение на ГМО, при това отглеждани в експериментални полета, преди масово да бъдат внедрени.

Знам, че сте заклет привърженик на здравословния начин на живот. Бихте ли допуснали в менюто си генно модифицирани храни?
На този етап не. Не бих искал да съм опитно зайче. Обратното. Бих предложил на читателите на EVA да включат в менюто си повече биологични продукти. От друга страна, защо след като около 75% от земите ни са годни за биологично производство, трябва да въвеждаме в България ГМО? По-добре да заложим на качеството и да развием биологично земеделие.