Този текст щеше да започва по различен начин, ако не бях отишла за втори път при Светла - да заведа фотографа да я снима. Направих го пряко сили, защото ми беше зле, болеше ме гърлото, сякаш бях яла стъкло. Светла веднага ни направи по един чай от кока - за тонус. Този чай бил най-скъпият в Латинска Америка, използвали го за лечение на някои болести, както и за повдигане на имунитета на организма. На фотографа Светльо му светнаха очите и видимо вдигна гребена, но на мен ни най-малко не ми помогна, вече не чувах какво си говорят, започна да ме втриса. Настоях да си тръгна. На вратата Светла ме спря и ми подаде чаша с някаква блудкава на вкус, кафеникава на цвят настойка - драгон, каза ми, изпий го и ще видиш, че ще ти помогне. Изгълтах всичко и си тръгнах. Едвам се добрах до леглото си, не можех да преглъщам, чак ушите ме боляха. Майка ми направи чай от лайка, мъжът ми предложи да не се мотая, а да вика лекар и да тича за антибиотици. Махнах с ръка и ги оставих да правят каквото решат. Само че два часа по-късно болките в гърлото изчезнаха като по чудо, пред очите ми просветна, почувствах се свежа като краставичка. И реших, че е от драгона на Светла. Просто нямаше от какво друго да стане.

Светла Моралес има необикновена съдба. В Колумбия тя отива с мъжа си, с когото се запознава в театралния институт в Киев. По- късно се развежда, но остава свързана с тази страна. Сега е в България и произвежда и изнася по цял свят хранителни добавки и ароматни масла с целебно действие по древни индиански рецепти. Светла твърди, че благодарение на тях се спасила от рак.

За хранителните добавки използва лечебни растения от строго определен район на Екватора, защото смята, че биоактивните им съставки са по-силно действащи, отколкото тези в билките на всяка друга географска ширина. В хода на разговора ни обаче става ясно, че изцелението й се дължи не само на билките и екстрактите, които е приемала, но на цялостна промяна в начина й на живот, на мислене, на отношение към себе си и към окръжаващия свят. Светла е убедена, че Бог й е отредил просвещенска мисия и че тя е свързана точно с България. Затова сега е тук, живее на квартира със сина си Роберто, приема болни и здрави и споделя с тях своя опит и философия.

 

как Светла се превръща в Есбетла

Родена е в Троян преди 53 години. Искала винаги да е лекарка и записала медицина. Оказало се обаче, че при гледката на кръв припада. Така и не успяла да свикне с упражненията в моргата. Прекъснала. После си опитала късмета във ВИТИЗ - баща й не знаел, въпреки че бил режисьор. Приели я и по-късно заминала да учи кино и театрална режисура в Киев. Там срещнала колумбиеца Ернан Моралес Лопес, с когото направила семейство. Когато завършили, решили най-напред да дойдат в България. Ернан искал да остане тук, намерил си и работа по специалността. Преди това обаче трябвало да види роднините си в Колумбия и да им представи съпругата и малкия си син.

Светла никак не харесала климата, храната, начина на общуване между колумбийците. "Ами те непрекъснато се смееха, не можех да разбера дали са сериозни или нещо ми се подиграват." Ревяла при гледката на хилядите окаяни просяци по улиците на Богота. И колкото пъти се опитала да подаде милостиня, така талантливо я обирали, че след това тя трябвало да проси, за да се прибере у дома. И тъй както всеки ден си говорели с Ернан за връщане в България, той все отлагал и отлагал, докато накрая се разбрало, че няма никакво намерение да го направи. Светла трябвало да учи испански и да си търси работа. Въпреки че не можели да се справят с двете последователни съгласни в името й, викали й Есбетла, роднините на мъжа й я обикнали. Това й помогнало да свикне. Много скоро започнала да преподава в университета в Богота и така бъдещето й било решено.

 

краткият път до химиотерапията

Наложило се да се върне в България след няколко години заради детето - малкият Роберто искал да учи пиано и решили, че най-добре е да го прави в България при баба си и дядо си. Бил само на 5 години, когато майка му го оставила тук при своите родители. Връщайки се отново в Колумбия, тя се хвърлила да създава Висша академия по изкуствата. В преследване на идеята, в стремежа да се реализира, Светла почти не обръщала внимание на все по-често идващия мензис и на тежките кръвоизливи. Отдавала ги на възрастта, умората и стреса. И продължавала да търчи. В навечерието на тържеството за откриване на първата в Колумбия Академия по изкуствата с пет факултета започнала да кърви. 25 дни не можела да седне. И едва след като минало откриването на 2 декември 1989 г., постъпила в болница.

На 20 декември я оперирали, извадили десния й яйчник, поразен от карцином. Светла била уплашена. В болницата имала време да се сети за две предупреждения - за комата, в която изпаднала на 18 години след прекарана тежка вирусна инфекция, и за кръвоизлива в Киев, където също едвам я върнали към живота. Сега какво, дали е последно, дали е краят? На 3 януари 1990 й направили пълна хистеректомия и й съобщили, че прогнозата е неблагоприятна, защото има разсейки.

Започнали сеансите по лъчева и химиотерапия. Светла останала без коса, зъбите й започнали да се рушат. Виела като куче от болки в ставите, носели я на ръце, че не можела да ходи. По думите й тогава приличала на бухенвалдско дете. Единственото нещо, което се сетила да направи, било да си напише завещанието. И да чака края. Сама, защото в най-тежкия момент от живота й мъжът й я предал.

 

спасителите: д-р Дуке, Мама Сантос

И като в приказките и филмите точно навреме за нея проблеснал спасителен лъч -д-р Стела Дуке, директор на Института по нетрадиционна и фитотерапевтична медицина. Д-р Дуке предложила на окаяната жена, която така и така нямала какво да губи, да участва в клинично изпитване на нова методика за лечение на ракови заболявания. Светла се съгласила и заедно с още 27 доброволци постъпила в санаториум в покрайнините на Богота. Още първия ден й направило впечатление колко много от ритуалите в лечебната програма са й познати отнякъде. От Петър Дънов, разбира се, досетила се, когато малко й просветнало пред очите. Ставаш сутрин в 5 , ходиш по росата с боси нозе, измиваш на лицето и тялото с роса, посрещаш слънцето с изчистено съзнание, прегръщаш дървета - това било всекидневие. Храната - изключително вегетарианска - соево сирене и мляко, ориз, много гъби, кълнове от люцерна, много зеленчуци и плодове, по два плода авокадо задължително... Болните посвещавали голяма част от времето си на молитви. На тяхно разположение бил Мама Сантос - духовен съветник, потомък на индианци от племето кечуа, когото Светла и досега смята за свой водач. Имало и католически свещеник. Общуването с тях трябвало да накара всеки от пациентите да се обърне към Бог в себе си, да намери отговор на въпроса защо се е разболял. Сега Светла си спомня, че самоанализът, към който била подтиквана, бил по-болезнен и по-страшен отколкото химиотерапията. Той обаче й помагал да разрешава конфликтите със самата себе си, да става все по-спокойна и уравновесена, да вярва.

Заедно с всичко това болните приемали различни хранителни добавки, чието въздействие върху организма трябвало да се изследва. Светла се чувствала все по-добре, проявявала интерес към лечението и както сама казва, вървяла уверено по пътя, който й показали. След три месеца в санаториума продължила да живее по същата схема и вкъщи. Клиничните изследвания показвали липсата на каквито и да било ракови огнища, но Светла нямала нужда от тях, за да се увери, че се е излекувала. От 28 раково болни, с които били проведени изпитанията, само трима починали. И то не от рак, а от нещо друго и при всеки различно.

Д-р Дуке оценявала живия интерес на българската си пациентка към терапията. Разказвала й за чудодейните свойства на драгоновата смола, добита от дървото драго, с която основно я лекували. Като виждала колко е енергична, запалила я да подкрепи изследванията и най-вече производството на билковите препарати. Светла се почувствала наистина длъжна да го направи, когато след не много време д-р Дуке заедно с цялото си семейство загинала нелепо в автомобилна катастрофа.

Било й трудно да убеди бизнесмени да инвестират в прецизни лабораторни изследвания. По-лесно склонили да се бръкнат за производството на добавки, като при това обаче очаквали много бърза възвръщаемост на парите си. Светла впрегнала цялата си енергия за каузата, която променила изцяло живота й. Окуражена от заключенията на биохимиците, че някои от екваториалните растения като лианата котешки нокът и драгоновата смола например притежават уникални свойства и действат мощно на клетъчно ниво, тя решила да задълбочи познанията си в тази област. Кандидатствала за обучение в Института по ядрена медицина в Москва, приели я, завършила с диплом за доктор по квантова и псиотична медицина.

 

в Тибет

Чрез връзките си с проф. Виктор Востоков, наричан белия гуру, успяла да отиде в Тибет, където 8 месеца се подчинявала на строгите правила в манастир в Непал: никакви удобства, камо ли топла вода, един път на ден вегетарианска храна и през останалото време чай, молитви и медитация. "Признавам, че на тия години ми беше много трудно. Но само така човек се подготвя за навлизане в духовния свят, върви по пътя на духовната еволюция. Тези правила за въздържание и отказ от материалното обаче могат да се спазват само в условията на пълна изолация. В нашия свят, с нашето темпо на живот са неизпълними, превръщат се в наказание"- споделя опита си Светла.

Междувременно фирмата, в която тя е съдружник - М.С. Йогусвет - открила в колумбийския град Амолайма санаториум, подобен на този, в който намерила изцеление Светла. Докато била на обучение в Москва, тя се запознала с учението на д-р Дийпак Чопра и въвела много от неговите принципи в лечебната терапия на санаториума в Колумбия. Има идея да направи и в България подобен лечебен център върху наследствена земя. Засега просто подготвя почвата - без съгласието на колумбийските си съдружници внася у нас специфичните хранителни добавки като драгон, за който е вече доказано, че съдържа алкалоиди със силата на химиотерапевтичните средства, раизсвет - сух екстракт от върха на корена на котешкия нокът, анаму. Иска да направи дарение от хранителни добавки, производство на нейната фирма, на дом за сираци. Избрала е кубчета от дехидратирана панелна тръстика, богати на микроелементи и витамини, които, разтворени във вода, се превръщат в приятна топла или студена напитка и задоволяват дневните нужди от жизнено необходими на организма вещества. Подходящи са за болни от анемия и костно-ставни заболявания.

При Светла ходят много хора - въпреки че са болни, тя не ги нарича пациенти. Всички искат от нея да им обещае, че ще ги излекува. А тя им казва: "Аз не мога да те излекувам, ти ще го направиш сам. Аз само ще ти помогна да разбереш защо си болен и да повярваш, че можеш. Ако искаш да живееш, трябва да се промениш, най-напред да се научиш да обичаш себе си, после и другите. И да благодариш на Бога за всеки ден, който ти е дал."