Не вярвах, че отново ще срещна любовта


Седмица след раждането на сина си Самуил Ирина Папазова изглежда така, че някак естествено ти идва да я попиташ напълно ли е сигурна, че е раждала. „Такива спомени имам“ - отговаря тя. Първата носителка на титлата „Супермодел на България“ (1993) вече има 14-годишен син Йордан, плод на брака й с убития през декември 1997 г. собственик на модна агенция „Интерсаунд“ Васил Папазов. След неговата смърт Ирина оглави агенцията и продължи да прави конкурсите “Мис България“ (на практика организатор на този конкурс е модна агенция „Визаж“, която плаща наем на „Интерсаунд“, тъй като агенцията на Ирина държи правата на конкурса), „Супермодел на България“,  „Кралица на красотата“, както и няколко детски конкурса за красота.

Ирина, как се реши на този „втори опит“? Наскоро излязоха резултати от проучване, според които българските жени в големите градове раждат първо дете на около 35-годишна възраст, на колкото си ти в момента. По-трудно ли е да станеш майка на 35, отколкото на 21?
Моята майка винаги ми е набивала в главата, че жената трябва да ражда, докато е млада. Мисля, че и двете възрасти си имат своите плюсове и минуси. Вторият път и бременността, и раждането ми бяха много по-осъзнати и по-спокойни. Може би защото на тази възраст аз самата съм вече такава. С големия ми син Дани някак пораснахме заедно и отношенията ни са повече приятелски, отколкото такива, каквито обикновено са между майка и дете. Усещам, че той е много горд, че има толкова млада майка. С малкия Самуил мисля, че ще е доста по-различно. Но принципно смятам, че и за жената, и за детето е по-добре първото раждане да е на по-млада възраст. Мен например сега ме третираха като рискова бременност. И въпреки това емоцията е толкова хубава! Подмладява те, зарежда те.
Със секцио ли роди?
Да. И първия път родих така, Йордан го извадиха по спешност. Така че по някакъв начин бе предопределено, че втория път също ще раждам с операция. Въпреки това обаче имам много мляко и си кърмя детето. Първото също го кърмих седем месеца. Някои от моделките от нашата агенция, които родиха наскоро, не искат да кърмят, защото се страхуват за гърдите си. Аз обаче нямам големи гърди и не се притеснявам. Пък и първия път не забелязах да са се развалили.
Въобще не си напълняла. Спазваш ли някакъв режим?
Истината е, че сега напълнях 14 килограма за разлика от първия път, когато качих само 9. Но аз съм много висока и не ми личи толкова, пък и след раждането веднага свалих част от тях. Още не съм започнала да спортувам, защото трябва да мине време след секциото. А се храня дори повече, за да имам мляко. Просто имам добра обмяна на веществата. Освен това казват, че майките на момчета по принцип напълняват по-малко.
Искаше ли момиче, след като имаш вече едно момче?
Да, още с Васил искахме да имаме момиче и да е със сини очи като неговите. Но се роди момче с черни очи като моите. Сега с Иво също искахме момиче, тъй като и двамата имаме момчета от предишните си бракове, но ето че пак е момче.
Синът ти как реагира на новината за бебето?
На него му се събраха доста емоции. Първо е в пубертета, влюбен е в едно момиченце, което спечели един от нашите детски конкурси – червенокосата Леда. И накрая аз, като му казах, че чакам бебе, беше доста шокиран. Имаше доста прояви на ревност от негова страна по време на бременността, но сега е щастлив, че е батко. На изписването на Самуил се запозна и със сина на Иво, който е с две години по-голям от него. Сега в момента Дани не е с нас. Предпочете да живее при майка ми и баща ми, защото бебето много плаче.
С бащата на Самуил, Иво Чешмеджиев, нямате брак. Разкажи малко повече за него.
Нямаме брак и нямаме такива намерения. И двамата сме минали през това. За мен бракът е вече формалност. Виждала съм се с булчинска рокля, така че нямам кой знае какъв мотив пак да се женя. Освен това, когато се омъжих за първи път, разбрах, че бракът утежнява връзката. След като станеш „негова жена“, мъжът някак си започва да си позволява много повече неща. С Иво се запознахме преди около три-четири години в една от неговите дискотеки, част от неговия бизнес са дискотеки, ресторанти. Запозна ни общ приятел македонец. Около година се срещахме само като приятели. Бяхме много, много добри приятели. Излизахме заедно. Имам чувството, че и двамата не искахме връзката ни да прерасне в нещо повече, за да не си развалим приятелството. Но така се случи, че... го развалихме (смее се). И вече две години сме заедно.
Как свикна синът ти с Иво?
Не беше лесно. Ревнуваше ме от него в началото. Но пък, от друга страна, в нашия случай е малко по-лесно, защото Дани няма баща. Той не помни Васил – беше на една година, когато го убиха. И съответно не приема Иво като заместник на своя и оттам да идват проблеми. Напротив, за него Иво по някакъв начин запълва мястото на бащата. А и Дани е свикнал около мен да има мъже. Аз винаги съм имала много приятели мъже. Много добре общувам с тях. Може би защото аз самата съм мъжко момиче – боря се, работя. При мъжете няма подмолност.
Убийството на Васил Папазов бе едно от първите показни убийства у нас след промените, но ти някак се опази от цялата суматоха след това. Не те въртяха из медиите, не те следяха...
Не е точно така. Лепнаха ми и на мен станалото банално след това прозвище „веселата вдовица“. Особено първата година след убийството. Мисля си, че за тези жълти вестници няма нито една невесела вдовица. Нито една от нас според тях не страда за мъжа си. Та и аз една година бях под прицел. Но това отмина. Може би защото се обадих в редакциите на тези вестници, казах им, че много се радвам, че пишат за мен, да продължават и им оставих телефона си, за да могат винаги, когато им се прииска да пишат, да ми се обаждат, а не да си измислят. И те спряха. По принцип не обичам да се ровят в личния ми живот и смятам, че колкото повече хората имат досег до него, толкова повече той се обърква и разваля.
След случилото се с Васил Папазов хрумвало ли ти е да си вземеш детето и да се махнеш от България, да започнеш отначало?
Като типичен Рак съм домашар и много държа да си знам мястото, дома и т. н. Няколко месеца преди убийството Васил беше спечелил зелена карта и много искаше да отидем да живеем в Америка. И аз, и детето бяхме пред получаване на зелена карта. Но тогава, на онези си години, не можех да си представя да сменя средата. След убийството на Васил ми се обадиха от американското посолство и ми казаха, че вече имам зелена карта, но аз казах, че сега пък сама с малко дете съвсем няма да тръгна. И затова доста дълго се обвинявах и си казвах: ето, аз, ако не се бях заинатила, може би всичко това нямаше да се случи. Може би Васил е знаел каква е обстановката в страната, може би е очаквал някакви неща, може би е имало заплахи към него. Той никога не ми е казвал. Сигурно за да ме предпази и да не ме притеснява.
Дани разпитва ли за баща си?
Питал е, казвала съм му. Тази тема отдавна не стои на дневен ред. Никога не съм го лъгала, че татко му е на небето и други подобни неща. Обяснила съм му всичко, доколкото е възможно да обясниш на едно дете.
А ти какво си спомняш от онзи ден?
Всичко, няма как да го забравя. Беше лош ден, още от сутринта. Нещастието сякаш се носеше във въздуха. Най-ужасното беше, че точно в момента, в който той е убит, имахме среща. С приятелка бяхме започнали да се занимаваме с едно магазинче за детски дрехи и аз ходех от време на време, тъй като детето беше малко още. Имахме среща с Васил на Попа. Аз го чакам, той не идва. Звъня, звъня, телефонът му изключен. Оказа се, че часът на нашата среща е бил часът на неговата смърт. Може би знаеш историята – те му пукат гумата, той я помпа. През деня бе давал колата на колега и като видял, че гумата е спукана, му звъннал и казал: „Абе, какво става с тази кола, някой ми е спукал гумата. Ирина ме чака.“ Това са били последните му думи. В този миг са го застреляли.
На мен това ми звучи като сценарий за филм.
Честно казано, и на мен година след това тази случка ми звучеше като на филм. Не можах да я осъзная и да я приема. Все си мислех, че той ще се появи отнякъде. Това, че много трудно асимилирах случилото се, по някакъв начин ме спаси, колкото и странно да звучи. Не приех шока веднага. И когато мина панихидата за една година - много добре си спомням момента, когато отслужиха службата поповете, си казах: „Ами това беше. Този човек го няма. Време е да го приема.“ Тогава сякаш го осъзнах. Васил си беше отишъл.
Как продължи нататък?
Как... С малко дете на една година, което си има своите нужди. Не знам как продължих. На 22 години не си много наясно с характера си. Отнякъде извадих някаква много интересна сила, на която дори самата аз се изненадах. Но преживях и дори продължих да работя. Може би напук. Но най-вече детето ми помогна.
След убийството на Васил къде живяхте с детето?
Върнахме се при родителите ми. Съвсем доскоро живяхме при тях. Още си имам там мое легло. Родителите ми много ми помогнаха. А и баща ми много обича Йордан. Той винаги е искал да има момче, пък има две дъщери. Дани получи мъжката гледна точка към света от дядо си.
Значи сега с Иво имате свой собствен дом.
Взехме си апартамент под наем, където живеем, докато ремонтираме собствения ни. Между нас с Иво има страшен синхрон – мислим еднакво и харесваме едни и същи неща, въпреки че той е осем години по-голям от мен. Затова ти казвам, че някак в моя случай просто се появи човекът. На двайсет години въобще не мислиш какво търсиш и така нататък. Срещаш голямата любов и се хвърляш. На трийсет е по-трудно, имаш история. Мислиш, планираш, колебаеш се.
Ако онази любов с Васил е била Голямата, тази с Иво как ще я наречеш?
Новата ми Голяма любов. Не вярвах, че ще ми се случи пак. Смятах, че съм много претръпнала, много видяла. А ето че пак срещнах любовта.
Ходила ли си на врачки?
Да, след случката с мъжа ми. Дори при така наречените контактьорки съм ходила, на доста глупости се наслушах тогава, но това бе моят начин да осмисля нещата. Скоро ходих при приятелка астроложка – Кристина, тя танцуваше в „Байландо“. Помолих я да направи хороскоп на детето – нали бях с планирано раждане. Бях сънувала, че раждам на четвърти януари, и я попитах дали е хубава дата. Тя ме попита как искаме да кръстим детето и като й отговорих, че се колебаем между Самуил и Калоян, тя направи някакви изчисления и каза, че ако искаме да се казва Калоян, е по-добре да родя на четвърти, а ако искаме да е Самуил - на трети. И понеже таткото много се тръшкаше за Самуил... Всъщност се оказа, че Самуил е еврейско име, идва от Шамуел и означава „измолен от Бога“. Аз съм свикнала да живея в голямо семейство, ние сме четири деца, но от двама бащи. Майка ни обаче ни е възпитала така, че не правим разлика помежду си и много се обичаме. Затова не исках да оставям Дани сам. В крайна сметка той си има само мен.