шиацу - чиста енергия
Анета Дженева 01 September 2009
Един спомен изплува при първия ми допир с шиацу масажа. Дядо ми, върнал се от лов, целият схванат от нощните бдения в гората, ляга на пода и ме кара да се разхождам върху него. Аз съм само на четири-пет годинки и приемам тази забавна игра. После сядам на кръста му - по негови указания и с юмручета масажирам ръменете му.
Шиацу масажът е нещо подобно. Аз лежа на пода в дрехите си за йога - без ципове, копчета, от мека естествена материя. Масажистът натиска с цели длани гърба ми, обикаля около мен и ме масажира с натиск - с длани, пети, юмруци, части от тялото. От време на време не мога да дишам- той се отпуска с цялата си тежест- все едно, че слон се разхожда по гърба ми. Всъщност после разбрах, че трябва да синхронизирам дишането си с натиска и ето - масажът се оказа приятен. А малко по-късно открих, че е и много, много полезен. Почувствах се изпълнена с енергия, гърбът не ме болеше, чувствах тялото си гъвкаво. Удивена съм - как моят дядо преди толкова години е знаел, че подобен масаж може да му помогне?
Отговорът е прост - масажът е най-достъпното средство за лечение. Независимо как се нарича - класически, шведски, акупресура, рефлексотерапия, независимо от различните похвати, техника и цели, той е насочен към едно единствено нещо - да възстанови енергията и да подобри здравето ни.
Затова хората го използват и практикуват от хиляди години.
шиацу, японското изкуство
Шиацу е общо название на различни масажни техники, с една обща цел - да се хармонизира жизнената енергия, която тече в тялото по канали, или меридиани. Китайците я наричат „ки". Енергията ки съществува в различни форми - от най-чистата, каквато е светлината, до най-грубата, например гранитът. Тя циркулира свободно из цялото тяло по меридианите, подобно на покток коли по магистрала. Когато се случи някакъв инцидент обаче, потокът коли спира, получава се задръстване. Подобно е и движението на енергията в нас. Меридианите са магистралите, по които се движи енергията и свързва различните органи. Тя преминава през различни „кръстовища", които са нещо като разпределители - това са цубо-точките, или акупунктурните точки.
Понякога се чувстваме наистина задръстени - от пушене, безсъние, злоупотреба с алкохол, работа, системно потискане на емоциите, стрес. Често го изразяваме така: "Изчерпан съм." Според източната философия енергията ни се натрупва в някои части на тялото, а в други се получава недостиг - и те страдат, човек дори и да не се чувства болен, се чувства полуздрав.
С шиацу това усещане се поправя. Масажът въздейства не само на симптомите, а на самите причини за неразположението или заболяването. Ако при главоболие се лекува само главата и вратът, това означава да пренебрегнем цялата поддържаща система на енергията. Шиацу хармонизира енергията в цялото тяло, отпушва задръстванията, преразпределя я и организмът ни работи по-добре. Хармонизирането става, като се обработят цубо-точките.
цубо точките
Това са акупунктурните точки по тялото, които съвпадат с тези в китайската медицина. В тях се установява наличието на енергията и върху тях въздейства масажистът.
Японците от школата на магистър Шизуто Масунага, основателят на шиацу, са можели да въздействат по определени начини на тези цубо точки така, че да лекуват определени заболявания. Според неговото учение масажистът усеща с дланите си местата, където енергията се е натрупала, и е в излишък - нарича ги жицу. Опитният масажист ги разпознава като втвърдявания на мускулите, на сухожилията, а и пациентът изпитва болка при допир. Другите зони, където енергията е в недостиг се наричат кио. Те са вдлъбнати, вяли, хлътнали.
Цубо-точките си „подават" енергия и са нещо като миниатюрни усилватели. Необходимо ли е с абсолютна точност да бъдат натискани? Очевидно не при шиацу, защото както казахме, натискът е върху цялото тяло и дори да натискате точка, която я няма на акупунктурната карта, вие пак въздействате върху каналите на енергията и носите облекчение на пациента. Докато при класическия масаж се обработват главно мускулите и сухожилията и се въздейства главно върху лимфния поток и кръвообращението, шиацу се състои в натиск върху активните точки и възстановява равновесието на жизнената енергия. Но тъй като се прави върху цялото тяло, и той, както класическия масаж, подобрява кръвообращението и лимфопотока. Затова усещането след него е за релаксация.
ин и ян
Важно е и да се спомене, че в човешкото тяло си въздействат двете начала - ин и ян. Те са двете страни на едно цяло, двете страни на енергията. Светлината и мракът, горещината и студът, мекотата и твърдостта, женското и мъжкото. Ин е женското начало, свързано с всичко влажно, студено, тъмно. Ян - мъжкото начало, е свързано с всичко сухо, горещо, светло. Не случайно, ако отидете при лекар, който практикува китайска медицина, той ще провери в какво равновесие е тази енергия. Свръхактивните жени например имат излишък от ян и затова страдат от пресъхване на устата, нервна възбудимост, горещи вълни. Излишъкът от ин пък води до нарушено кръвообращение, студени крака, запушен нос и т.н. Японската школа по шиацу възприема тази китайска философия.
хара - енергийният център
За японците коремът е нещо повече от обикновна част от тялото. Те го наричат хара и го смятат за енергиен център. Точното му място е три пръста под пъпа. Японците смятат, че има хора с добра и лоша хара. Да си направиш харакири, означава „да убиеш хара", т.е. да се самоубиеш. Хара се радва на специално внимание в шиацу - масажът на корема се нарича ампуку и е много специален, много внимателен. Опитните японски масажисти знаят, че областта над пъпа трябва да е мека и спокойна, а под пъпа- стегната и твърда. На практика при повечето европейци и американци е обратното. Заради преяждане, отпуснат начин на живот и алкохол долната част на корема при тях е мека и отпусната, а заради психически и емоционален стрес, който натоварва диафрагмата, областта над пъпа е „циментирана". Когато се прави добре, масажът на корама е изключително приятен и релаксиращ.
Но да не прекаляваме с термините. Нека да чуем как масажът шиацу може да се съчетае с полезни ежедневни практики, за да се почувстваме още по-здрави и пълни с енергия.
Отговорът е прост - масажът е най-достъпното средство за лечение. Независимо как се нарича - класически, шведски, акупресура, рефлексотерапия, независимо от различните похвати, техника и цели, той е насочен към едно единствено нещо - да възстанови енергията и да подобри здравето ни.
Затова хората го използват и практикуват от хиляди години.
шиацу, японското изкуство
Шиацу е общо название на различни масажни техники, с една обща цел - да се хармонизира жизнената енергия, която тече в тялото по канали, или меридиани. Китайците я наричат „ки". Енергията ки съществува в различни форми - от най-чистата, каквато е светлината, до най-грубата, например гранитът. Тя циркулира свободно из цялото тяло по меридианите, подобно на покток коли по магистрала. Когато се случи някакъв инцидент обаче, потокът коли спира, получава се задръстване. Подобно е и движението на енергията в нас. Меридианите са магистралите, по които се движи енергията и свързва различните органи. Тя преминава през различни „кръстовища", които са нещо като разпределители - това са цубо-точките, или акупунктурните точки.
Понякога се чувстваме наистина задръстени - от пушене, безсъние, злоупотреба с алкохол, работа, системно потискане на емоциите, стрес. Често го изразяваме така: "Изчерпан съм." Според източната философия енергията ни се натрупва в някои части на тялото, а в други се получава недостиг - и те страдат, човек дори и да не се чувства болен, се чувства полуздрав.
С шиацу това усещане се поправя. Масажът въздейства не само на симптомите, а на самите причини за неразположението или заболяването. Ако при главоболие се лекува само главата и вратът, това означава да пренебрегнем цялата поддържаща система на енергията. Шиацу хармонизира енергията в цялото тяло, отпушва задръстванията, преразпределя я и организмът ни работи по-добре. Хармонизирането става, като се обработят цубо-точките.
цубо точките
Това са акупунктурните точки по тялото, които съвпадат с тези в китайската медицина. В тях се установява наличието на енергията и върху тях въздейства масажистът.
Японците от школата на магистър Шизуто Масунага, основателят на шиацу, са можели да въздействат по определени начини на тези цубо точки така, че да лекуват определени заболявания. Според неговото учение масажистът усеща с дланите си местата, където енергията се е натрупала, и е в излишък - нарича ги жицу. Опитният масажист ги разпознава като втвърдявания на мускулите, на сухожилията, а и пациентът изпитва болка при допир. Другите зони, където енергията е в недостиг се наричат кио. Те са вдлъбнати, вяли, хлътнали.
Цубо-точките си „подават" енергия и са нещо като миниатюрни усилватели. Необходимо ли е с абсолютна точност да бъдат натискани? Очевидно не при шиацу, защото както казахме, натискът е върху цялото тяло и дори да натискате точка, която я няма на акупунктурната карта, вие пак въздействате върху каналите на енергията и носите облекчение на пациента. Докато при класическия масаж се обработват главно мускулите и сухожилията и се въздейства главно върху лимфния поток и кръвообращението, шиацу се състои в натиск върху активните точки и възстановява равновесието на жизнената енергия. Но тъй като се прави върху цялото тяло, и той, както класическия масаж, подобрява кръвообращението и лимфопотока. Затова усещането след него е за релаксация.
ин и ян
Важно е и да се спомене, че в човешкото тяло си въздействат двете начала - ин и ян. Те са двете страни на едно цяло, двете страни на енергията. Светлината и мракът, горещината и студът, мекотата и твърдостта, женското и мъжкото. Ин е женското начало, свързано с всичко влажно, студено, тъмно. Ян - мъжкото начало, е свързано с всичко сухо, горещо, светло. Не случайно, ако отидете при лекар, който практикува китайска медицина, той ще провери в какво равновесие е тази енергия. Свръхактивните жени например имат излишък от ян и затова страдат от пресъхване на устата, нервна възбудимост, горещи вълни. Излишъкът от ин пък води до нарушено кръвообращение, студени крака, запушен нос и т.н. Японската школа по шиацу възприема тази китайска философия.
хара - енергийният център
За японците коремът е нещо повече от обикновна част от тялото. Те го наричат хара и го смятат за енергиен център. Точното му място е три пръста под пъпа. Японците смятат, че има хора с добра и лоша хара. Да си направиш харакири, означава „да убиеш хара", т.е. да се самоубиеш. Хара се радва на специално внимание в шиацу - масажът на корема се нарича ампуку и е много специален, много внимателен. Опитните японски масажисти знаят, че областта над пъпа трябва да е мека и спокойна, а под пъпа- стегната и твърда. На практика при повечето европейци и американци е обратното. Заради преяждане, отпуснат начин на живот и алкохол долната част на корема при тях е мека и отпусната, а заради психически и емоционален стрес, който натоварва диафрагмата, областта над пъпа е „циментирана". Когато се прави добре, масажът на корама е изключително приятен и релаксиращ.
Но да не прекаляваме с термините. Нека да чуем как масажът шиацу може да се съчетае с полезни ежедневни практики, за да се почувстваме още по-здрави и пълни с енергия.
ТВОЯТ КОМЕНТАР