На 29 юни се навършиха две години от нелепата катастрофа, при която загина 38-годишният вокалист на група “Сленг” Дими. Медиите отразиха с много снимки погребението, като фокусираха вниманието си най-вече върху вдовицата на популярния певец Ива Екимова. Подробно бяха обсъдени разголеният й тоалет, подредената прическа, изрядният педикюр и маникюр. Форумите почерняха от злобни реплики по неин адрес.Срещнах Ива няколко месеца след мрачното събитие и тя наистина беше някак екзалтирана и отдадена на работата си. Като че ли Дими никога не е бил част от живота й. Чуха се приказки, че поведението й е оправдано, защото Дими, известен с тежкия си характер, години наред я потискал и даже я биел. Ива никога не го потвърди. В резултат й остана прозвището Веселата вдовица. Наскоро медиите отново се сетиха за нея, защото в живота й се появи нов мъж. И  пак потърсиха интригата. Дали Ива не му е била гадже още докато Дими е бил жив? Хората така и не й простиха, че не се вписа в представите им за примерна скърбяща съпруга. Защо след смъртта на Дими от неуверена и плаха тя се превърна в нахакана, напориста жена? За първи път и само за читателите на EVA Ива Екимова разкрива интимни подробности от живота си. И споделя прозренията, преобърнали изцяло мисленето и поведението й. Ива твърди, че получава житейските си уроци чрез пикове и спадове. Започваме да подреждаме важни моменти от битието й. Пик - щастливо детство. Спад - когато завършва 6-и клас, съучениците не могат да й простят, че е пълна отличничка, и я наказват. В деня, в който отиват да си получат бележниците, Ива е нарисувана на дъската с кльощави хиксовидни крака, децата от класа изхвърлят бележника й в кошчето за боклук, ключовете от дома й - през прозореца, и я обсипват със злобни подигравки, че е невзрачно слаба и суперстеснителна. Пет години по-късно Ива удря големия джакпот, като става Момиче на късмета в Супершоу Невада и става една от най-харесваните жени в България.
Започваме разговора от този огромен пик в живота й.


СУПЕРШОУ НЕВАДА

Ива, как попадна в супершоу Невада?
Бях в 11-и клас, татко вече беше починал, живеехме изключително бедно и не си представях как, докато следвам, майка ми ще ме издържа със заплатата си от “Балкантон”. Предишното лято бях работила като продавачка в магазин на Витошка. Чистехме го сутрин в 8 часа, цял ден бяхме на крак, вечер в 7 го затваряхме и отново го чистехме. За никакви пари. Затова реших да потърся нещо по-доходно. Отворих вестника и видях конкурса за асистенти в телевизионно предаване. Съдба. Никога не съм си представяла, че ще работя в телевизия. По това време ходех с едно момче, но нито той, нито майка ми знаеха, че отивам на конкурса. Казах им чак когато ме одобриха за кастинг. Мама ме разпита за какво става дума и дотам. А гаджето каза: или аз, или телевизионното предаване.

Ти очевидно си избрала предаването.
Разбира се. След кастинга Димитър Станчев, продуцентът, разказа на избраните момичета какво ще представлява шоуто. Гледахме го суперстреснати, защото не можехме да си представим, че в България през 1992-1993 година, когато не можеше да си купиш кисело мляко без предварителна заявка, е възможно да се раздават като награда печки и телевизори.
Шоуто те превърна в една от най-известните и харесвани жени в България. Тогава всички млади хора ходеха еднакво – черни обувки, черни ботуши, мрежести чорапи, черни дрехи. А на нас ни ушиха цветни костюми с надпис “Невада” на гърба, допълниха тоалета с малки обеци, направиха ни стилни прибрани прически, изобщо имахме стайлинга на Джаки Кенеди. Като че ли бяхме от друга планета. Но това не ме накара да се взема на сериозно. Предаването започна, станах студентка и се прехвърлих задочно, за да мога да работя и да уча. Печелех 5-6 пъти над средната работна заплата, обаче влагах парите си в образование.

Какво стана с гаджето?
Все пак ми кавалерства на абитуриентския бал. Модела на роклята си бях измислила сама. От червено ламе, дълга, с цепка отпред, гарнирана с черен шал, който мама ми беше оплела. До ден-днешен си го пазя и понякога излизам с него. И станах Мис Бал! ...Е, тези гаджета по онова време колко са били гаджета. Ходили сме хванати за ръка, били сме у тях и майка му ни е готвила и обратното. До 18 години бях девствена, а завърших гимназия на 17. Така че който казва, че съм много отворена, ето на - не съм. Разделих се с девствеността, когато вече работех в супершоу Невада.

Какъв беше мъжът, който ти отне девствеността?
Почти два пъти по-възрастен от мен. Не беше женен, не беше и мутра. Ръка ще целувам на Димитър Станчев, че ни опази по време на бума на мутрите. Ако разбереше, че някоя от нас има гадже с малко „нестабилен статут”, веднага я гонеше.

Но беше заможен.
Беше, но не това ме привлече, а че беше изключително грижовен, приятен, галантен и възпитан. Обичала съм всеки от мъжете си предано и безрезервно. Да, може би съм искала те да ме обичат, да ми бъдат верни, да се отнасят добре с мен, но не и заради пари. С Дими например сме имали периоди, в които сме били общо с 20 стотинки и сме се чудели кока-кола ли да си купим или сладолед. С първия ми мъж сме си купували 2 билета за кино и една кока-кола, защото толкова сме имали. ...Впрочем връзката ми с мъжа, с когото правих секс за първи път, не беше дълга. Беше невъзможна заради разликата във възрастта. Може би в него съм търсила повече баща, отколкото партньор. Виж, с първия ми мъж ходихме относително дълго. А после изкарахме две години брак.


ПЪРВИ БРАК С РУМЕН

Какъв беше първият ти мъж?
Данъчен инспектор в община Слатина. Добър, изключително свестен, възпитан, много образован и ме гледаше като писано яйце. За съжаление – сега си давам сметка, и при него съм продължавала да търся по-скоро мъж, който да се грижи за мен. Не само заради баща ми, а и защото бях едва на 20 години и не си давах сметка, че и аз трябва да влагам смисъл, емоция, та, ако щеш, и пари в общите ни семейни отношения. Направихме скромна сватба и заживяхме с майка му в апартамент от 70 квадрата в квартал Бели брези.

Защо не му роди дете?
Не сме се пазили, но и не сме се опитвали да разберем защо не забременявам. Явно съм усещала връзката ни като обречена от самото начало, а  той е бил в инерцията на моето отношение. Макар че ме обичаше и беше влюбен в мен през цялото време. И аз го обичах. Имахме прекрасен живот.

Защо тогава се разведохте?
Защото постепенно се отдалечихме. След като напуснах “Невада”, започнах работа във фондация „Телевизионен свят“. И животът ме завъртя: фестивали, срещи, презентации, вечерни промоции. После станах водеща в телевизия ММ и главата ми взе още повече вятър. По това време Румен, съпругът ми, направи счетоводна къща, работеше едва ли не денонощно и вече съвсем не беше възможно да бъде навсякъде с мен. Ако имахме дете и отделно жилище, може би нямаше да се реша да се разделим. 

Кога усети, че е дошло началото на края?
Когато той си купи нов автомобил. Една вечер слизаме пред блока, за да ме закара на работа в ММ. Заставам пред стария му форд, а той отваря с дистанционно чисто нов сеат кордоба. Бях озадачена. Първо, защото не сме обсъждали такава покупка. Второ, как става така, че купува чисто нова кола, а не си вземаме примерно самостоятелен апартамент. Тогава разбрах, че вече и той не мисли за двама ни като за едно цяло.  Имахме още около половин година семеен живот, в който открих също, че е ревнив.

Може би се е появила причина, за да те ревнува?
Да, вече бях срещнала Дими и се бях влюбила до полуда в него. Румен някак си го усещаше. Години по-късно, като сравнявам двамата, а те са зодия Козирог със седмица разлика в датите на раждане, отчитам, че Румен има много по-благ характер. Човек обаче не може да избяга от съдбата си.


ЛЮБОВНИЯТ ТРИЪГЪЛНИК

Как се запозна с Дими?
Влюбих се в него още преди да се запознаем от клиповете на парчетата „Синьо” и „Мой свят”. Първата ни среща беше в студиото на ММ. Дими дойде с Пепи -  китариста на “Сленг”, и с кокершпаньола си Джаз. Изуми ме и ме очарова смелостта му да не му пука от нищо. След интервюто започна да ме кани на участията на групата по клубовете.  

Как вървеше по това време животът ти с Румен?
Ту се разделяхме, ту се събирахме. В средата на декември се бях пренесла при майка ми, но реших да изкарам Коледа с него. Може би защото не е лесно на този семеен празник да не си с човека, с когото години наред сте го празнували заедно. Бяхме се събрали у майка ми, Румен започна да ми говори къде ще прекараме Нова година. Стана ми много тъжно за него и не можах да му откажа. Макар че Дими ме беше поканил за новогодишната нощ в клуба, където свиреха.  

Дими караше ли те да се разделиш с Румен?
Не говореше по този въпрос. Той знаеше от ден първи, че съм омъжена, и до този момент – от началото на срещите ни бяха минали около 2 месеца, между нас нямаше нещо повече от приятелство. След тази новогодишна нощ се прибрах с мъжа ми в апартамента му и останах при него през почивните дни. На 4 януари – първия работен ден, Румен слезе пред блока да си почисти колата и се качи във видимо лошо настроение. Като тръгвах за работа, видях, че на предното стъкло на колата ми нещо е писано, после е изтрито. Същия ден се чухме с Дими и той ми каза, че е идвал и ми е оставил съобщение на колата.

Какво ти беше написал?
Така и не разбрах. Предполагам, че е обичам те, липсваш ми, искам да сме заедно.  Но никой от двамата мъже не каза нищо по този въпрос. Може би два дни по-късно се изнесох окончателно от апартамента на Румен. След това с Дими много сме си говорили дали съм постъпила правилно. Той ми казваше: след 2 години вероятно ще имаме деца и на всичко това ще гледаш просто като на опит. Действително така стана.


ДИМИ

Дими участваше ли в окончателното ти изнасяне от апартамента на мъжа ти?
Той дойде да ме вземе и ме заведе в неговата детска стая в апартамента на майка му и баща му. Защото се срамувах да се прибера пак при мама. Не знаех какво да й кажа заради моето иди ми-дойди ми. Майка ми е консервативен човек. Всъщност първият ми брак беше провокиран от притеснението й за общественото мнение. В никакъв случай не я обвинявам, такива бяха времената. Тя остана вдовица на 40 години и така и не разбрах дали е имало други мъже в живота й. 

Как те прие майката на Дими?
Драматично, защото знаеше, че съм омъжена.

Откъде знаеше? Нали преди това не беше ходила у тях?
Дими беше изключително принципен и никога не лъжеше. Предполагам, че й е казал каква е жената, която води. Драмата вероятно идваше и от факта, че когато започнахме да излизаме заедно, той също беше в период на раздяла с момиче, с което е живял на семейни начала. Но и да не беше това, коя майка си представя щастливия семеен живот на единствения си син с разведена жена? След два дни  все пак отидох при майка ми и започнахме да си търсим жилище.

Т.е. нямахте колебание, че ще живеете заедно? Никакво. До голяма степен Дими беше двигателят. Явно беше почувствал  желание да създаде семейство и в мое лице беше открил човека, с когото би искал да има деца. 

Клюките говорят, че ти плътно си се залепила за него.
Просто приех решението му за последна инстанция. Ако сега попадна в такава ситуация, ще претегля всички “за” и “против”. Но тогава бях безобразно влюбена и правех всичко възможно да му угодя. Научих се да готвя по-разнообразно, чистех като луда, започнах да се интересувам как се подрежда маса... През март взехме под наем апартамент и заживяхме заедно. Първите неща, които си купихме с помощта на мама, бяха гардероб и спалня. Под нас имаше денонощно магазинче, от което си взехме първата посуда – и досега я пазя,  пластмасова чиния, която служеше за дъска за рязане, за ядене, за всичко. После по проект на Дими дърводелец направи шкафчета и рафтове в кухнята. Мама ни подари пералня, хладилник и микровълнова печка, Дими домъкна отнякъде телевизор. Лека-полека всичкото това започна да прилича на дом.

Разкажи ми как Дими избра мебелите. Беше харесал двуместен диван с два фотьойла на Мария Стоева. Обаче облегалките бяха полегати, а Дими искаше да бъдат под прав ъгъл. Мария отказваше да ги промени. Два месеца седяхме на кашони, защото и двамата се бяха запънали като магарета на мост.

А ти? Каква беше твоята позиция в тази ситуация? Аз какво. Нищо... По време на брака ни с Дими често съм си мислила, че не трябва винаги да съм готова да направя каквото той каже. Сега съм категорична, че е било грешка. Както и да е. Прекарахме горе-долу година в този дом. През това време се разведох. Отидохме в съда, една приятелка свидетелства, че с мъжа ми имаме несходство в характерите, и се разделих ме тихо и кротко. Две-три години по-късно Румен казал на майка ми, че още ме обича и че ако реша да се върна, е готов да ме приеме. Но този период от живота ми беше безвъзвратно отминал.

Макар че животът ти с Дими всъщност съвсем не е тръгнал гладко.
Ходех на всичките му изяви и виждах какво ли не – то сутиени, то бикини, ама каквото се сетиш. На едно от големите им участия едно момиче ми каза: как търпите? На ваше място бих си тръгнала. Да, отговорих, но не сте на моето място. Защото след концерта ние ще се приберем заедно. Обаче един конфликт от този период за малко не ни раздели. Случи се по време на снимките на клипа на песента „Луда глава“. Дими трябваше да си дойде, за да остави едни дрехи и да вземе други. Бях излязла и ми трябваха 5 минути да се върна. Заварих го суперядосан, че не ме е заварил вкъщи. Атмосферата се нажежи, той излезе и тресна вратата. Цяла нощ се притеснявах, звънях му, не се обади. Дойде си на другата сутрин в 6 часа и си легна, без да каже нищо. Не просто бях бясна, а не знаех на кой свят съм. Взех си личната карта, портмонето, чантата и телефона, оставих му бележка, че сме дотук, и се прибрах при мама. Малко по-късно той започна да ми звъни непрекъснато отначало с неговия номер, после със скрит. Твърдо бях решила да не му отговарям. Между 4 и 6 часа обаче имах уговорка с приятели да ме потърсят и като мислех, че са те, вдигнах телефона. Пак беше Дими. Каза, че мястото ми е при него, че ме обича, че съжалява. И аз се върнах. Стана ясно, че оттук нататък, колкото и да се караме, ще продължим заедно. На 27 януари 2002 г. се оженихме. Бях бременна в третия месец.

Лансира се версията, че ти си му предложила брак.
Защото навсякъде казвахме така. Пак негово желание. Всъщност аз го уверявах, че няма смисъл от целия разход около сватбата. Защото парите ще ни трябват за бебето, както и за собствен апартамент. Но Дими искаше да мине през тази емоция. 


СВАТБАТА

Сватбата ви наистина е била голяма емоция.
Планът беше следният. Разписваме в съвета на Витошка, където присъстват само най-близките ни роднини. Венчаваме се в църквата “Св. Неделя” - там идват всичките ни приятели. После даваме обяд за роднините в един възхитителен италиански ресторант, вечерта правим купон с приятелите в клуб “Формула 1”. Криехме от медиите, че ще се женим и че съм бременна, но се разбра и започна едно диво преследване от журналистите до степен, в която истеризирахме. Пикът на истерията дойде на въпросния обяд, когато горе-долу след третия тост майката на Дими припадна и цялата сватба хукна към “Пирогов”. Аз отидох малко по-късно, трябваше да се прибера вкъщи, за да сменя булчинската рокля с друга. Отиваме в болницата с кумата и с кума и попадаме на мила родна картинка. Отпред има 4 телевизии и представители на каквито се сетиш вестници. Влизаме и виждам по централния коридор Дими с белезници, воден от двама полицаи. После ми разказа, че лекарят от дежурния кабинет му се подигравал, наричал го гинекологчето от “Сленг” и т. н. Дими го предупредил, че ще се оплаче. “Ей сега ще се обадя на републиканския консултант, оплачи се на него”, казал лекарят и вдигнал слушалката на телефона. И Дими, верен на себе си, дръпнал слушалката, но и част от дрехата на доктора, раздрал я, счупил му очилата, онзи го ударил, тогава в стаята влезли полицаите. Тръгнали да му слагат белезниците, той започнал да ги заплашва, че ще ги попилее, и успял да изтръгне пагоните на единия. Навръх сватбата ни Дими трябваше да прекара нощта в 6-о районно. В крайна сметка го пуснаха, след като написа обяснение, че няма да изпълни нито една от заканите си. Вечерта в бара се наложи охраната да следи кой влиза, защото беше задръстено от журналисти. Оказа се, че сме медийна новина номер 1 за деня. Първият репортаж се появил още в късните новини на Канал 1. Така започна семейният ни живот. 

Как отразиха медиите скандала?
Всички вестници писаха, че Дими пребил колега. Без изобщо да споменат, че докторът го е предизвикал. В един вестник дори бяха публикували гигантска снимка на Дими от клипа на “Луда глава”, където е по боксерки, сутиен и шлифер. Предложих му да дадем пресконференция. Не се съгласи. До голяма степен тази случка му създаде имиджа на побойник с агресивен характер. А той  страдаше, че неговата принципност не беше разбрана. ...Не беше дошло неговото време. Както в музиката, така и във всичко останало.


СЛЕД СВАТБАТА

Чувала съм, че Дими е бил изключително педантичен.
Намираше например такива неизчистени места, за които никога нямаше да се сетя. Или, не дай си боже, някоя от ризите му да се е опряла о нещо и да е останало петънце! Работех от 9 до 6, после 1 час фитнес в дните, в които той играеше тенис, за да мога да се прибера преди него и да сготвя. Не можех да взема жена да ми помага в домакинството, защото не разрешаваше вкъщи да влизат чужди хора. Ами виж сега, не съм възникнала току-що такава, каквато съм в момента. Малко шутове и шамари от живота и се научих да се справям с всичко.

Не те ли изморяваше този негов характер?
Понякога ме изморяваше, ама нали и аз като всички жени се е случвало да бъда мрънкащата съпруга? Вече съм наясно в колко разговори сме можели и двамата да реагираме по друг начин. Колко конфликти сме можели да избегнем, ако бяхме гледали малко по-отгоре на нещата. Просто един ден се събуждаш и се питаш кой съм аз, какво правя в това легло, кой е този, който лежи до мен, и изобщо какво се случи с добрите ми намерения да бъда щастлива.

Извинявай, ама при такъв мъж на мен скоро щеше да ми писне и щях да си тръгна.
Той беше бащата на детето ми. А на мен това ми беше втори брак... 

Сега как мислиш?
Нямаше да си тръгна, преди да се опитам да спася брака ни. Защото ние почти не си говорехме какво се случва с нас. Сега, ако нещо не ми харесва във връзката ми с мъж, ще говоря, без въобще да ме интересуват последиците. Иначе недоволството се трупа, проблемът се задълбочава, започваш да си мислиш така ще му кажа, той така ще ми отговори... Да, водех в себе си такива диалози, както, предполагам, и той. Защото е имало моменти, в които върху нищо неподозиращата ми глава е избухвал гневът му или пък върху нищо неподозиращата му глава е избухвало моето разочарование.

Във връзка с агресията на Дими вървяха приказки, че ти е посягал.
Тези същите, които навремето го пишеха, сега пишат: горкото момче, тази е еди-каква си. То това няма да престане, пък и вече е все едно.

Вярно ли е, че веднъж за малко не си направила на Дими магия?
Беше в един от тежките ни периоди, малко след раждането на Дара. Време, в което жените изпадат в следродилна депресия, а мъжете не знаят как да им помогнат. Защото те са склонни да решават нещата материално: жена ми страда, ще й купя бижу, аксесоар, цветя или миялна машина. А аз искам само да ми обръща повече внимание. Защото когато се възстановяваш от натрупаните през бременността килограми, когато фланелките ти са наповръщани и на мястото на гърдите, които по принцип си харесваш, има петна от кърма, се чувстваш грозна и абсолютно безнадеждна. На всичко отгоре и виновна за това си състояние, защото се очаква да си щастлива, а ти не си. Повтарях си, че Дими вече не ме обича. Тъй като, да кажем, в момента го няма. Ама той може да е отишъл да ми купи цветя или да пазарува, за да ми помогне в домакинството. Или просто е разбрал, че в момента е по-добре да го няма, вместо да се скараме и да стане още по-лошо. Или просто е отишъл да вземе въздух. По принцип, ако съм в емоционален дискомфорт, имам склонност към депресивни състояния. Реших, че това е краят. А го обичам и не мога да си представя да живеем разделени. Бях убедена, че ще умра от мъка. Тогава реших да му направя магия за любов. Исках да ме обича повече, да не го загубя никога, да останем влюбени завинаги. Бях отчаяна, бях се чалнала, направо не знам как ми е минало през ума. Отидох на църква и се помолих да имам сила да не го направя. Слава богу,  бях предпазена.

Намесвала ли се е жена в отношенията ви?
Не. Сигурна съм, както съм сигурна, че се казвам Ива Екимова. Ако се беше случило, щях да разбера първа. И сега бих усетила дори идеята за изневяра в главата на партньора ми. ...Поне съм се научила как да я отложа за известен период.   

Имали сте труден период и когато след стажа си в Първа градска болница Дими е започнал да си търси работа.
След стажа той беше поставен пред дилемата какво да работи. За да стане гинеколог, трябваше да плати солиден рушвет. Не пожела. Същевременно негови бивши състуденти го канеха да отиде като лекар в Англия. Приемаше го като предателство към момчетата от групата. ...Малко по-късно, когато вече нямаха толкова участия, те го изоставиха.  Горе-долу по това време станах водеща на “По-добре късно, отколкото никога” и това го довърши емоционално. Дотогава бях жената на Дими от „Сленг”. В това тв предаване се превърнах в Ива Екимова. Никога не ми е създавало дискомфорт, когато ме припознаваха като жената на Дими, но на него му създаваше. Така че тогава той хем трябваше да преглътне факта, че групата се разпада, хем че аз имам работа, която ми носи престиж и ме откъсва от къщи. Не можеше да си представи нещо да не е в неговия контрол. И беше изпаднал в ступор.

Всичко в живота ви ли беше под негов контрол?
Да. Дори бременността и раждането ми. Контролът започна още докато бях бременна. Тъй като мама, като ме е родила, е била 110 кг, Дими адски се страхуваше, че и с мен ще се случи същото. През цялата бременност ходех на фитнес. Терминът ми беше на 27 юни, на 22-и направихме на Витоша гигантски преход. Дими участваше и в екипа, който ме израждаше. Той ме разряза, той извади Дара от мен. Като си купихме апартамент, направи гигантски ремонт. Отиваше там в 8 часа сутринта и си тръгваше в 11 вечерта. Даде половин година от живота си да направи дома си такъв, в каквото си представяше, че трябва да живее с жена си и с дъщеря си. Единственото нещо, за което ме послуша в този наш осемгодишен семеен живот, беше, че записа второ висше в икономическия - здравен мениджмънт. Последният му изпит преди дипломирането беше на 4 юли, седмица след като загина.
 

КАТАСТРОФАТА

Разкажи ми за смъртта на Дими.
На рождения си ден, 25 юни, Дара беше в Поморие с баба си и с дядо си, а Дими беше на семинар на морето във връзка с работата му като медицински представител и отиде при нея. Щяха да си дойдат на 28-и. През това време аз ангажирах един басейн извън София, където за трети път щяхме да празнуваме рождения ден на Дара с приятели. Не бях виждала мъжа си от две седмици. Какво друго да направя, освен да си боядисам корените на косата, да си направя кола маска, маникюр и педикюр? След погребението медиите много ме критикуваха за това. Сутринта на 29-и двете с Дара отидохме на фитнес, а Дими реши да покара сузукито. Когато излизаше на силово каране, се екипираше като робокоп. А сега тръгна с лятното си моторджийско яке, така че не е имал намерение да кара бързо... На фитнеса започнах да получавам странни обаждания от негови приятели, които трябваше следобеда да дойдат с детето си на рождения ден.

Какви странни обаждания?
Ами недомлъвки. После разбрах, че техен приятел бил видял Дими на OMV бензиностанцията на Ботевградско шосе и, да кажем, 5 минути по-късно в посока Варна видял и катастрофата. Така и нямах сили да прочета прокурорското заключение. Защото имаше снимки... Исках да го помня, както излезе сутринта. Усмихнат, прегърнахме се, казахме си, че се обичаме. Предишната вечер беше вълшебна и романтична. Дими се шегуваше, че ако една кратка раздяла ни се изплаща с такива вечери, трябва да се отделяме по-често.

Не му ли казваше да разкара моторите?
Никога и не го смятам за грешка. Убедена съм, че всеки трябва да има своето лично пространство. Въпреки че всеки уикенд, в който излизаха с моторите на силово каране, се връщаха с човек по-малко. Дими обаче беше супердисциплиниран шофьор. За мен това, което се случи, просто е имало да стане.

И така, седиш си ти във фитнеса и получаваш странни обаждания.
Питат ме къде е Дими и дали приятелят му Стоян е с него... Нищо не ми подсказа, че се е случила беда. По-късно ми звъннаха пак и ме попитаха има ли при кого да оставя Дара, защото ще дойдат да ме вземат. Чак когато дойдоха, ми казаха, че Дими е катастрофирал. Тръгнахме да го търсим по болниците. Друго приятелско семейство тръгнало към мястото на катастрофата. Пристигнали преди линейката. И го видели. При удара в мантинелата му били отрязани десният крак и дясната ръка.  Погребахме го в затворен ковчег. Само майка му го видя.

Критикуваха те и за това.
Имали сме с татко хиляди преживявания, но и до ден-днешен, като си затворя очите, го виждам в ковчег, сиво-черен, с жълти петна и покрит с карамфили. Не искам този спомен за мъжа ми. А за бащата на детето ми по никакъв начин. Ако ще от това да ми зависи животът, да ме замерят с домати на улицата и после да ме разпънат на кръст. Когато Дими загина, помолих бивш колега от “Петрол и петрол холдинг”  да се обади в ежедневниците и от мое име да им благодари, че дадоха възможност на хората, които познават Дими, да дойдат на гробището. Защото нито имах възможност да се обадя на всички, нито бях в състояние да го направя. А след погребението в жълт вестник излезе интервю с мен, което не съм давала. Бяха извадили моя снимка с една бяла рокля, с която бях с Дими на прием в американското посолство, и пишеше: Ива хвърли траура. Реномиран ежедневник също коментира тоалета ми. Ти беше ли до мен да видиш как изобщо съм се облякла и дали съм искала да се облека? Вярвай ми, облякох се с първото, което хванах.

Защо хората, които не те познават, продължават да имат негативно мнение за теб?
Защото не могат да си представят как може да изглеждам така, както изглеждам, как може да се справям сама и зад гърба ми да няма чичко Паричко и т. н., и т. н. Защото мога да облека дреха за 2 лева и тя да изглежда като за 2 млн. Впрочем и като започнах да преподавам в Нов български университет, повечето хора реагираха негативно. Може би смятат, че съм ужасна лигла, на която нещата се случват ей така... И една милимунда от това, което са говорили за отношенията ми с Дими да е вярно, къде сме сега? Ние сме прах и пепел. Оттук идваме, там отиваме.

Ама ти си още в началото на живота си!
Като казваш така, сякаш знаеш кога е краят. И Дими беше в началото на живота си. Тази година през януари щеше да навърши 40 години. А баща ми не познава внучката си, не познава баща й. Виж, всички неща, които ни се случват, включително и лошите, идват, за да ни научат на нещо, което ще ни потрябва на следващия ход.

На какво те научи бракът с Дими?
Да бъда в комфорт със себе си, за да имам спокойствието да отглеждам детето си и да съм полезна на хората, които тепърва ще срещам. И докато мога да си нося блузата за 2 лв. сякаш е за 2 млн., значи съм, където трябва.

Сега хората ще кажат, че се перчиш.
Перча се знаеш ли защо? Защото има с какво. ...Знаеш ли кое е най-гадното. Че детето ми става сутрин и казва: тати ми липсва, искам да покараме двамата колело. Преди две години вярвах, че ще имаме още деца, че ще остареем заедно и ще гледаме внуци. Да изгубиш мъжа на живота си е нещо, което не се преодолява. Това, което ми дава сили да продължа напред, е твърдото убеждение, че земният живот е краен и рано или късно отново ще бъдем заедно.


ЖИВОТЪТ СЛЕД ДИМИ

На колко години остана вдовица?
На 32. Като разглеждам стари снимки и записи на камерата с Дими, си казвам, че е било в някакъв друг живот. Замислям се и как стана така, че и майка, и аз сме вдовици. И че това трябва да се лекува.

Как така да се лекува?
Нарича се поколенческа болест. Някъде назад в рода ни нещо се е объркало. Някъде някой не си е дал сметка за последствията от делата си.

И какво правиш, за да се лекуваш?
Спазвам правилата на вселената да не лъжа, да не нагрубявам, да не крада, да не причинявам болка и ако имам възможност, да помогна на човек, който страда. Защото добрите дела лекуват от лошите вибрации.

Това си го прочела в книгите.
Най-вече го почувствах със сърцето си. След това започнах да чета книги, свързани с духовното.

Ползваш ли помощ от хора, които могат да изчистват карма?
Не. Единственото, на което бих се подложила, е семейна терапия, наречена констелация. Тя помага да разбереш как са навързани връзките между теб и хората от семейството ти, какво означават и как влияят в сегашния ти живот.

Как откри семейната констелация?
Тя ме намери. Вървях по улицата, видях книга, зачетох се и си казах, че това е моят живот. В периода на най-силен шок можеше да се объркам, но ето, сега съм тук, жива съм, духът се е събудил в мен. Вече не искам живот, рамкиран от одобрението на хора, които дори не познавам. Че аз живях така досега. И бях нещастна. Надявам се, че съм си научила урока. 

Какви други неща си правела, които не е трябвало да правиш?
Ами например лъжех безобразно, за да си осигуря комфорт. Майка ми, мъжа ми, себе си, всички. Сега не лъжа никога. Няма смисъл. Една лъжа води до втора, после до трета и един ден се събуждаш чужд образ.

Дай да поговорим за нещо по-оптимистично. Все пак дойде моментът, в който се почувства готова да приемеш нов мъж в живота си.
Как си го представяш това? Че се събуждам един ден, казвам си, че повече Дими не ми липсва и дай сега да видя какво ще правя. Петрозар просто се оказа в точното време и на подходящото място. Била съм в емоционално състояние, в което съм имала нужда да се опра на някого, който да ме разбира и да е извън семейната ми среда. Това съвсем не означава, че утре няма да ме тласне друга емоционална вълна и нещата да се преобърнат. Или пък той някоя сутрин да се събуди, раздразнен от нещо дребно, и да се превърне в друг човек. Не знам дали съм готова да приема отново евентуални грешки, които ще видя в отношенията между мен и следващ мой партньор. Така че с Петрозар се отдаваме на мига. Сега сме щастливи заедно, значи всичко е както трябва.

Може би се страхуваш да го допуснеш по-близо до себе си заради болката от евентуална нова раздяла?
Страховете ми си отидоха на 29 юни 2008 г. Най-големият ми страх беше да не загубя близък човек. От какво да ме е страх сега? Просто не планирам и оставям нещата да се случват от само себе си. Промених си нагласата, макар и по трудния начин. Сега съм в пъти по-уверена, отколкото преди. Емоционалното израстване няма нищо общо с физическото.  

Медиите пак те набедиха. Този път, че си намерила богат строителен предприемач.
Материалният му статус не е това, което хората си представят, като четат тези информации.

Замисляла ли си се, че на практика Дими те събра с Петрозар?
Исках от Петрозар да ми разкаже какъв е бил Дими в мъжка компания. Обаче той ми каза: мога да ти разкажа истории, които не знаеш и не си предполагала, че може да са истина, или да си измисля нещо, за да ти се харесам. Но няма да го направя. Първо, защото той ми беше приятел, и, второ, защото вече няма никакво значение. Така че до голяма степен наистина Дими ме събра с Петрозар. Нека оставим времето да реши какво ще се случи с нас в бъдеще.