Съпругата на бизнесмена Денис Ершов не е мръднала от времето преди да роди дъщеря си Василиса, т. е. преди четири години. Стройна, слаба, без какъвто и да е грим, Мис Европа’ 1999 изглежда така, сякаш всеки момент ще стъпи на подиума и няма да има никаква конкуренция. Черен прилепнал панталон подчертава дългите й крака, които не се нуждаят от обувки с висок ток. Широка черна жилетка обгръща фигурата й. Пепеляворусата й къса коса е прибрана зад ушите. С изящно движение изважда скъпа цигара от кутията, пали. Пак е пропушила след раждането.

 
Къде се изгуби толкова време, Елена?
Пътувам непрекъснато, сега съм за малко в София и заминавам за Милано. Правим ремонт на дома си в Париж и трябва да видя как се изпълнява поръчката за мебелите в Италия.

Това са да ги наречем деловите ти пътувания. А пътуваш ли някъде за удоволствие или за да откриеш нещо ново?
Все повече ме привлича Европа. Париж е моето място, редом със Санкт Петербург, където обичам да ходя през лятото. Ню Йорк, където съм работила като модел, е напълно затворена дестинация за мен. Няма какво да търся повече там, хората, които познавах, си отидоха, а и това място няма дух, изчерпано е. Може би и никога не е имало, но по едно време ме привличаше.

Все повече хора търсят духовност на Изток, ни си ли изкушена и ти?
Не смятам, че там трябва да търся каквото и да било. Дух и духовност човек може да открие навсякъде, стига сетивата му да са отворени за това.

Да приемем ли, че си ги открила и в България и тъкмо затова миналата година подкрепи финансово последния проект на Крикор Азарян в Народния театър „Вишнева градина“?
Да, аз съм член на попечителския съвет на НАТ „Иван Вазов“ заедно с Борислав Дионисиев. А с Денис създадохме фонда „Славянски дом“, за да подпомагаме изкуството не само в България, а и в целия славянски свят. Правим го не с цел реклама и популярност, а за себе си. Семейството ни е свързано с хора на изкуството, имаме позитивно отношение към всеки, който го носи в себе си, прави и пропагандира. Все по-малко са такива хора, отиват си големите като Саша Абдулов, Олег Янковски... Денис е бил актьор още като студент, рисува, пристрастени сме към музиката. Интересно ни е да живеем красиво и това не е свързано само с пари.

Остава ли ти време за четене, Елена?
Да, особено когато си дойда в България и отида в Поморие. Там, освен че се лекувам с поморийската кал, имам много време да чета. Скоро открих за себе си Лион Фойхтвангер, прочетох „Гойа или трудният път към прозрението“. Толкова ме порази, че помолих една приятелка да я прочете в оригинал, на немски и да ми каже дали е изпитала същото. Истински ураган в главата ми предизвика Дина Рубина с нейния „Почеркът на Леонардо“.

А с Василиса как се отглеждате?
Много приятно. Тя ме радва със своя характер. Играем, беснеем и то така, че увличаме в играта и двете й бавачки, които иначе са солидни и сериозни жени.  Обяснявам й като на голям човек, че любовта, на която се радва в семейството ни, няма да я срещне утре, когато излезе на улицата. И там трябва да отстоява правата си, понякога дори с юмруци.

Лесно ли се роди Василиса?
Не мога да спра да се укорявам, че я родих с планирано секцио.

Нали майка ти, която е акушер-гинеколог, беше до теб? Тя какво те посъветва?
Кой слуша майка си в такъв момент? Голяма глупост направих и ако мога да дам някакъв съвет на жените, на които им предстои раждане, той е да не правят секцио, ако не се налага по медицински причини. Ако е рекъл Бог да имам второ дете, искам да си го родя нормално, без дори и капчица обезболяващи лекарства. И да си го кърмя колкото може по-дълго. С Василиса не ми се получи, имах кърма сигурно за две бебета, но беше страшно болезнено след операцията и за да не направя мастит, ми я спряха с таблетки.

Искаш ли да имаш син, по-точно Денис иска ли?
Щастлива съм, че имам дъщеря, тя е вече малка дама. За син не зная дали ще се справя – това е друга вселена. А Денис, макар и той като всеки мъж да иска син, нямаш представа колко е привързан към малката. Тази любов – между баща и дъщеря – е най-чистата и безкористна любов между мъж и жена, която може да съществува. Там всички маски падат и всеки е такъв, какъвто е, и обича.

Какво мислиш за късното майчинство, постигнато с ин витро? Тези дни се вълнуваме от жена, която роди на 62...
Все повече жени го отлагат по много причини. Мама ме е родила на 20 и сега, когато е на 48, ми е приятелка. Не мога да си представя тя да е стара и грохнала,  изморена и изнервена, още по-лошо - да я няма до мен. Така че е хубаво да пораснеш с млада майка и да сте дълго заедно. Да се обичате, защото любовта е  най-важното нещо в живота ни. Не властта и не парите. Те са наказание, с което може да се справи само дълбоко духовен човек. 

Като заговори за любовта, ти как я показваш?
Имам навика като се кача в самолет, да прозвъня всичките си най-скъпи хора и да им кажа, че ги обичам. Без обяснения. Това изненадва някои, други притеснява, защото го приемат като фатализъм. А аз просто не искам да отлагам нищо за утре. Както обичта, така и прошката. Задължително е според мен да направиш първата крачка към помирение с човек, с когото си имал конфликт. И никога да не я оставяш за утре.