Историк, фокусиран върху арабската култура и архитектура, квалифициран екскурзовод, инструктор по конна езда, офроуд маниак и бивш професионален танцьор. Габриела Терзиева се вдъхновява от всички тези свои страсти и така се ражда концепцията Bronco Wild, която отвежда на конни приключения, тайни места и екскурзии в непознати култури.

Фотосесията, която виждате на тези страници, е направена в Western BG – конна база с история, започнала преди повече от 20 години. Всичко тръгва от мечтата за развитие на уестърн конен спорт в България – в момент, когато тази дисциплина е практически непозната у нас. Базирана в село Бистрица, в полите на Витоша, организацията развива уестърн ездата като дисциплина, общност и начин на живот – чрез обучения, демонстрации и събития. Става първият инициатор и организатор на уестърн състезания в България. Неразделна част от Western BG е специализираният магазин western.bg – единственият по рода си в страната, предлагащ автентична екипировка, облекло и аксесоари. Western BG не просто популяризира един спорт, а изгражда култура, която в България тепърва разкрива своя потенциал.

Разкажи ми как се появи идеята за Bronco?

Bronco се появи непланирано и съвсем естествено. Моите клиенти ме подтикнаха да направя първата стъпка. За кратко работех в конна база като инструктор по езда и си спомням колко любопитни бяха всички към историите ми от конните приключения  в Монголия, Исландия, Йордания. Искаха да бъдат част от този свят, който по онова време беше почти непознат за България. Малко хора тук бяха участвали в подобни експедиции. Дори не си представяха, че са възможни. Така, почти на шега, организирах първата група за Йордания. Именно там бях прекосила една от първите си пустини на кон, сама – 120 километра сред безкрайна пустош и бедуински лагери. Това пътуване имаше огромна сантиментална стойност за мен. Мога да кажа, че именно там се роди Bronco. Името и концепцията дойдоха няколко месеца след успешното завършване на този преход. 

А тайните пътувания? 

Тайните пътувания, които организираме днес, се появиха по-късно. След години пътешествия на кон по света започнах да осъзнавам, че най-силните ми преживявания никога не са били свързани единствено с ездата. Те бяха свързани с хората, които срещах по пътя, с местните традиции и с начина на живот далеч от туристическите маршрути. За разлика от конните преходи - тайните пътувания се случват само в България и не включват езда. Качваш се в колата си, отваряш нашите писма с упътвания и ни се доверяваш да те отведем на някое уникално местенце за настаняване. Колкото и да обичам да пътувам по света, най-голямата ми любов винаги е била България – нашите корени, традиции и хора. Идеята на тайните пътувания е именно тази – да накараме хората да погледнат отвъд видимото, да откриват по-малко познатите места в България, да научат нещо истинско и да го предадат нататък. През 2021 година създадох Bronco с идеята да свържа тези светове – любовта към конете, приключенията и автентичните култури. Исках хората не просто да слушат истории за тези места, а сами да ги преживяват.

Откога яздиш?

Започнах да яздя сравнително късно – бях на 20 години. Първите две години изпитвах огромен страх от конете. Отне ми много време да го преодолея и да открия красотата на света, който се криеше зад този страх – истинската свобода, връзката с природата и усещането за присъствие в момента. Постепенно ездата се превърна в неразделна част от живота ми. Започнах да яздя постоянно, открих конните преходи, станах инструктор и започнах да помагам на други хора да преодоляват собствените си страхове. За мен конят е начин да забавиш света и да го видиш по-истински. Мисля, че любовта към природата винаги е живяла в мен, а конете просто ми дадоха езика, чрез който започнах да я разбирам по-добре.

Кой е най-запомнящият се преход, който си правила?

Без съмнение 1000 километра през пустинята Намиб в Намибия. Това беше едно от най-трудните, но и най-красивите преживявания в живота ми. Всъщност това е и една от най-предизвикателните конни експедиции в света. В продължение на 30 дни яздиш сред абсолютна пустош, далеч от цивилизацията, и започваш да виждаш себе си по различен начин. Там разбрах колко малък е човекът пред природата и колко много може да издържи, когато напусне зоната си на комфорт. Колко силно може да стане тялото ни. Колко много можем да се доближим до корените си и до начина, по който сме създадени да живеем, до истинската си същност. Разбира се, всяко приключение оставя следа. След всяко пътуване се връщаш различен човек.

Какъв вид хора се включват в такива преходи? Колко трябва да са напреднали в язденето?

Най-интересното е, че хората идват от напълно различни светове – лекари, предприемачи, артисти, адвокати, работещи в големи корпорации. Това, което ги обединява, е жаждата за приключения и желанието да избягат от рутината. За по-голямата част от експедициите изискваме средно до напреднало ниво на езда. Това означава ездачът да може уверено да язди ходом, тръс и галоп, с контрол и баланс, самостоятелно. Често прекарваме дълги часове на седлото и се движим през диви и непредвидими терени. Отскоро обаче предлагаме и програми за хора с по-малък опит. Например нашата тренировъчна програма в Монголия, където участниците могат да се учат директно от монголците – те за мен остават една от най-силните конни нации в света и най-истинският пазител на тази традиция.