Научният свят има своите героини – жени, които със страст, упоритост и визия не просто изследват, а променят бъдещето ни към по-добро. През 2025 г. отбелязваме 15 години от създаването на програмата на L’Oréal и ЮНЕСКО „За жените в науката“ в България – инициатива, която досега е подкрепила 39 изключителни българки, отличени за своите научни проекти в ключови научни области като физика, химия, биология, медицина, астрофизика, екология, информатика и инженерни науки.

Науката ни помага да разбираме по-добре човешкото тяло – от клетъчните процеси до индивидуалните реакции към терапия. Представяме ви три изследователки - Росица Паунова, Антоанета Гатева и Калина Николова-Ганева, които изучават сложните механизми на метаболитни, психични и възпалителни заболявания, за да ни доближат до по-прецизни и щадящи методи на лечение.

Росица Паунова: Науката ни дава възможност да визуализираме реални промени в мозъка – така правим „невидимото видимо“ 

Росица Паунова е носителка на отличието „За жените в науката“ през 2023. Нейното професионално поприще е медицината. Тяизползва невровизуализационни методи за по-добро разбиране на шизофренията, с цел подобряване на диагностиката и проследяването на терапията при психични разстройства. 

Вашият проект се фокусира върху откриването на биомаркери за шизофрения чрез невровизуализация. Какво всъщност представляват тези „биомаркери“ и как биха променили диагностицирането и лечението на психични разстройства?

Биомаркерите, които търсим, представляват специфични модели на мозъчна активност или структурни характеристики, откриваеми чрез невроизобразителни техники, които могат да бъдат обективно измерени и свързани със състоянието на пациента. В контекста на шизофренията, особено негативните ѝ форми, тези биомаркери биха могли да дадат информация за степента на когнитивен дефицит и да помогнат да се прогнозира хода на заболяването. Това би означавало по-ранно разпознаване на рисковите състояния, по-прецизна диагностика и индивидуализиран подход към лечението – ключови фактори за подобряване на качеството на живот на засегнатите пациенти. 

Използвате функционален ЯМР и изкуствен интелект – какви нови възможности предоставя комбинацията им и как това ще помогне за персонализирания подход към психиатричните заболявания?

Комбинацията от функционален ЯМР (фЯМР) и изкуствен интелект ни позволява да анализираме сложни мозъчни сигнали с висока прецизност. С фЯМР проследяваме как функционират различни мозъчни зони в покой или при определени стимули, а алгоритмите на изкуствения интелект ни помагат да обработим и интерпретираме тази информация, откривайки невидими досега модели. Така можем да идентифицираме дисфункционални невронни мрежи, които са в основата на психиатрични симптоми. Това отваря вратата към персонализираната психиатрия – с по-точна прогноза, избор на терапия и проследяване на ефекта ѝ за всеки отделен пациент. 

Вярвате, че „науката може да направи невидимото видимо“. Как това се отнася до грижата за психичното здраве – какво би се променило, ако обществото започне да възприема психичните болести със същата сериозност, както физическите?

Психичните заболявания често остават невидими – не само заради невъзможността да бъдат „уловени“ с традиционни медицински методи, но и заради социалната стигма. Науката ни дава възможност да визуализираме реални промени в мозъка – така правим „невидимото видимо“. Ако обществото възприеме психичните болести като равностойни на физическите, това би променило както начина, по който се търси помощ, така и усилията за лечение и реинтеграция на засегнатите. Така бихме изградили едно по-съпричастно и информирано общество, в което грижата за психичното здраве е приоритет. 

Какво означава за Вас отличието „За жените в науката“ – лична удовлетвореност, професионално утвърждаване или отговорност към бъдещето на медицината?

За мен това отличие е едновременно признание, вдъхновение и отговорност. Признание за работата и усилията, които влагам ежедневно в търсенето на отговори на важни въпроси, свързани със състоянието на хората, нуждаещи се от лечение. Вдъхновение – защото вярвам, че всяка награда е стимул за нови идеи и проекти. И отговорност – към младите учени, към пациентите, с които работя, и към бъдещето на медицината. Вярвам, че подкрепата на жени в науката е важна за постигане не само на равнопоставеност, но и за развитието на самата наука и напредъка на обществото като цяло.