Изложбата Fake exhibition на Елена Филипчева беше скок в непознатото, който излезе и извън рамката на времетраенето ù, защото провокира достатъчно добре въображението.

Живеем във време, в което все по-често ще имаме нужда от филтър, който да потвърди кое е истина и кое не, затова провокацията на Елена Филипчева в нейната нестандартна фотографска изложба The Fake Exhibition беше отворена покана за размисъл, но и за съзерцание, в което обикновено човек потъва, без да търси лайкове или пък рейтинг в супер фалшифицирания свят на инфлуенсърите.

Столичната One Gallery не успя да събере всички почитатели на Елена, за които името ѝ е красиво свързване на световете на дизайна, фотографията и декоративните изкуства. The Fake exhibition не беше това, което е, по същия начин, по който лулата не е лула в картината на Рене Магрит. Какво виждаме, когато не виждаме (буквалното), и какво от преживяното остава в нас, дестилирано от вътрешните ни натрупвания?

Позната на арт средите с многобройните си инициативи, които целят да доближат София до световните столици на модата и дизайна (заедно с Еми Витанова организираха доскоро традиционните издания на Bon Marche), Елена не се страхува да скача в непознати води.

„Не исках да лъжа зрителя, че това е една истинска фотоизложба. Едно на ръка, че живеем в такъв свят – фейк новини, фейк реклами, фейк. А по-скоро да застане пред работите и да мисли, и да задава въпроси. Част от творбите излизат извън рамката, но само за да продължат историята в нея“, разкрива артистичната си идея Елена Филипчева.