Слаба, с кадифени очи, леко смугла кожа, с много красива усмивка и все още почти дете… Така си спомням Евелин от премиерата на първия епизод на сериала „Къде е Маги“ през 2012 г. – голямо и пищно събитие, тъй като след огромния зрителски успех на „Стъклен дом“ (2010), „Под прикритие“ (2011) и „Седем часа разлика“ (2011) българските телевизионни сериали бяха абсолютен хит.

Днес Евелин Костова има зад гърба си върволица от роли – не само в телевизията, но и в киното, и в театъра. В ефира на bTV върви третият сезон на сериала „Съни Бийч“, където Евелин е в ролята на Ивон, една от знаковите ù роли. Нейната Ивон е истинско „материално момиче в този материален свят“ (по Мадона) – смела, малко арогантна, много амбициозна и съответно – с проблеми в любовния живот. Евелин влиза в ролята дръзко и самоуверено и с толкова зрял актьорски рефлекс.

Със сигурност нейният персонаж е една от емблемите на „Съни Бийч“ и една от причините за успеха на сериала.

Тази Евелин, с която разговарям сега, обаче сякаш няма нищо общо със своята Ивон. Казва ми, че може да бъде рязка, дори груба понякога, но истината е, че ми е трудно да си го представя. Изглежда като човек, здраво стъпил на земята и излъчващ по-скоро мекота и баланс. За това си има причина, макар че причината все още не е видима – актрисата е бременна в петия месец с второто си дете. Не, не е имала колебания. Винаги го е искала.

Усещане за вибрираща енергия и чувство за стабилност и хармония – Евелин Костова излъчва и двете едновременно. Телефонът в ръката ѝ е Huawei Pura 70 Ultra – новият модел на марката, който вече е неизменна част от ежедневието на актрисата и въобще от начина ѝ на живот. Броени дни след премиерата си моделът оглави класациите за мобилна фотография със своята система от камери в триъгълен блок – т.нар. Forward Symbol Design, носещ в себе си идеята за движение напред, но и за сигурност и баланс. „Не съм вманиачена на тема „най-нов модел техника“ – казва ми Евелин, – но телефонът е наистина важен за мен, просто имам нужда от него. И да, за мен той е и моден аксесоар. Не сме ли всички жени така с телефоните?!“

За житейските приоритети, за цената на сбъднатите мечти, за сложния, но пък щастлив триъгълник, в който е организиран животът ѝ – актрисата Евелин Костова разказва пред EVA.

Евелин, мислех си, че фигурата от корицата на настоящия брой на EVA, триъгълникът, повтарящ forward (от англ. – напред) символа в дизайна на новия модел на Huawei, доста добре онагледява трите роли, с които ти трябва да жонглираш – на майка, на актриса и на жена (роля, която хем включва всичко останало, хем си е нещо отделно). Съгласна ли си?

Жена – на последно място напоследък… (Разсмива се.) Даже не помня кога за последно я играх тази „роля“… На този етап обаче. Ще се върна!

 

 

 

View this post on Instagram

A post shared by EVA magazine (@eva_magazine)

Чакаш второ дете, така че триъгълникът става още по-натоварен в единия си ъгъл, така да се каже…

Да, дъщеря ми Ивайла е вече на три и половина, а това е възраст, на която децата дърпат мноого енергия, но пък са много интересни.  

Как се справяш в този баланс?

На моменти изобщо не се справям. Доста по-крайна в емоциите си съм в тази си бременност. По-бър-зо се изнервям, по-лесно се натъжавам, но също и по-лесно се разсмивам. Не беше така по време на първата ми бременност. Дъщеря ми е в този период на въпросите. Непрекъснато ми задава въпроса „защо“ и… си е нужно търпение. Може би и заради това е по-уморителна тази бременност за мен.

Може би чувстваш умора, но със сигурност не я излъчваш. Изглеждаш прекрасно.

Вероятно все още не, но има време. Да не забравяме, че най-тежката част тепърва предстои…

Това ли е най-важното нещо в живота на една жена – семейството, детето, мъжът, домът? Имаш ли категоричен отговор на този въпрос – за себе си.

За мен наистина семейството е по-важно от всичко друго. Естествено, и професията е важна, но семейството и любовта са ми върхът, смисълът.

Сама знаеш, че не всички разсъждават така, особено от твоето поколение. Хората сякаш по-скоро са склонни да изчакат с тези неща. Ти кога си подреди приоритетите?

Винаги съм искала семейство и деца. Просто едно е да го искаш, друго е да се осмелиш да го направиш. Като си мечтаеш, трябва да си готов да си понесеш последствията от сбъдването на мечтите. Винаги съм искала да си имам дете по-рано, но първото дете ми се случи точно тогава, когато бях абсолютно убедена, че не искам нищо друго повече от това. Защото преди това аз хем исках да бъда майка, хем: хайде, и тази роля, хайде и този филм! И изведнъж си казах: ама работа винаги ще има.

Жените в твоето семейство по същия начин ли мислят?

Ние винаги сме били подкрепяни да се занимаваме с това, което харесваме, и да бъдем добри в това, което правим, да станем професионалисти в нашата си област. Аз имам по-голяма сестра, която се занимава с мебели, дизайн и е доста успешна в своята сфера. Не сме възпитавани като момичета да си гледаме само дома и семейството. Но все пак моделът на здравото, хубавото семейство е нещо, което сме имали, и затова сме искали да ни се случи и на нас. И до ден днешен си ходим на почивки с майка ми и баща ми, с братовчедите ни и техните деца. Три поколения се събираме, около 35 човека, с кучета, с бебета и отиваме на къмпинг. Организацията е сложна, някои от хората идват от други държави. И така прекарваме 7–8 дни през лятото заедно на море.

35 души! На кой къмпинг намирате място да се съберете?

Опитахме в България, но започнахме да ставаме все повече и повече и … На нас ни трябва много място на самия плаж. Затова започнахме да ходим в Гърция, на Халкидики. Интересното е, че има в групата тийнейджъри, които завършват училище, но все още не се отказват и идват с нас. Може би им е леко скучно на моменти, но явно все пак хубавото преобладава.

Имаше ли все пак колебания, когато разбра за първата си бременност и за това, че ще трябва за известно време да се откъснеш от работата си?

Тогава, през 2020 г., просто се случи кризата с COVID-19 и всичко спря – театър, продукции… На практика имах времето да изкарам една бременност, да ми се роди детенцето. Ивайла беше на 5–6 месеца, когато започнахме да снимаме „Съни Бийч“, после „Завръщане 2“ (продължението на филма на Ники Илиев – б.р.) и нещата отново се завъртяха. В началото, когато разбрах, че съм бременна, ми беше притеснено, естествено. Бях абсолютно готова обаче да се откажа от всички проекти. Не знаех как ще реагират продуцентите, защото в крайна сметка никой не е длъжен да задържа или да спира една продукция заради мен. Съвсем възможно и реално е просто да те заменят. В нашата професия това бързо го научаваш – няма незаменими хора. Така се случиха нещата обаче, че всичко ме изчака. Сега вече, с втората бременност, разсъждавам по съвсем друг начин. През последните години доста поработих и малко се уморих. Искам да имам повече време и за Ивайла. Дори искрено се радвам, че отново ще имам тази възможност да си поема дъх и да се отдръпна за малко от професията.